Решение № 169 от 19.06.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е №

169

Гр.Пловдив,19.06.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в открито заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:КАТЯ ПЕНЧЕВА

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,като разгледа докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№330 по описа за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №34 от

16.01.2019 г.,постановено по т.д.№125/2017 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,е признато за установено по предявения иск с правна квалификация чл.694,ал.3,т.1 ТЗ на „К.Т.Б.“АД-в несъстоятелност-гр.С. с ЕИК .. по отношение на „Ф.“ЕООД-в н.

Б., с ЕИК ... и „С.-А.“ЕООД-гр.С. с ЕИК ...,че не съществуват следните вземания на „С.-А.“ЕООД с ЕИК ..към „Ф.“ЕООД-в н. с ЕИК ...,включени в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Ф.“ЕООД-в н. по чл.686 ТЗ,а именно:

1.Вземането на „С.-А.“ЕООД по договор за охрана от 01.01.2007 г.,анекс №1 от 01.01.2008 г.,анекс №2 от 01.10.2009 г.,анекс №3 от 01.06.2011 г.,анекс №4 от 01.10.2011 г.,анекс №5 от 01.02.2013 г. и анекс №6 от 02.01.2014 г. към него,сключени между „С.-А.“ЕООД,ЕИК… и „Ф.“ЕООД-в н. ...,за главница от общо 118 800 лв.,явяващо се част от включеното в т.5.1. от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за главница от 299 320 лв.,както и вземането му за начислена върху сумата от 118 800 лв. неустойка за забава,в общ размер на 652 103,28 лв.,явяващо се част от включеното по т.5.3 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за неустойка в размер на 1 016 159,28 лв. по чл.13 от договор за охрана от 01.01.2007 г.,поради погасяване на тези вземания по давност,като отделният размер на главниците,включени в общата сума от 118 800 лв.,номера и датата на издаване на фактурите за тези главници,както и отделния размер и период на начисляване на неустойката върху всяка от тези главници,формираща общата сума от 652 103,28 лв.,са описани подробно в 26 пункта от диспозитива на решението;

2.Вземането на „С.-А.“ЕООД за главницата по ф-ра №535/30.06.2014 г. на стойност 4800 лв. по гоговор за охрана от 01.01.2007 г., анекс №1 от 01.01.2008 г.,анекс №2 от 01.10.2009 г.,анекс №3 от 01.06.2011 г.,анекс №4 от 01.10.2011 г.,анекс №5 от 01.02.2013 г. и анекс №6 от 02.01.2014 г. към него,явяващо се част от включеното по т.5.1 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за главница в размер на 299 320 лв.,както и вземането му за неустойка за забава върху тази сума за периода 30.06.2014 г.-12.05.2016 г.,в размер на 9835,20 лв.,явяващо се част от включеното по т.5.3 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за неустойка в размер на 1 016 159,28 лв. по т.13 от договор за охрана от 01.01.2007 г.;

3.Вземането на „С.-А.“ЕООД по договор за охрана от 01.01.2007 г., анекс №1 от 01.01.2008 г.,анекс №2 от 01.10.2009 г.,анекс №3 от 01.06.2011 г.,анекс №4 от 01.10.2011 г.,анекс №5 от 01.02.2013 г. и анекс №6 от 02.01.2014 г. към него,за главницата по ф-ра №543/31.07.2014 г.,на стойност 4800 лв.,явяващо се част от включеното по т.5.1 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за главница в размер на 299 320 лв.,както и вземането му за неустойка за забава върху тази сума за периода 31.07.2014 г.-12.05.2016 г.,в размер на 9388,80 лв.,явяващо се част от включеното по т.5.3 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за неустойка в размер на 1 016 159,28 лв. по т.13 от договор за охрана от 01.01.2007 г.;

4.Вземането на „С.-А.“ЕООД за сумата от 4000 лв. по ф-ра №616/31.05.2016 г.,съставляващо такса за охрана за м. май 2016 г. по горепосочените договор за охрана и анекси към него,сключени с „Ф.“ЕООД-в н. по т.5.2 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ;

5.Вземането на „С.-А.“ЕООД за неустойка за забава по чл.13 от договор за охрана от 01.01.2007 г. и гореизброените анекси към този гововор,в размер на 17690,16 лв.,считано от датата на издаване на всяка от фактурите за главницата от общо 299 320 лв.,до 20-то число на месеца,следващ издаването й,явяващо се част т включеното по т.5.3 от списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за неустойка в размер на 1 016 159,28 лв. по чл.13 от договор за охрана от 01.01.2007 г. и анексите към него;

6.Вземането на „С.-А.“ЕООД за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 40114,38 лв. в производството по несъстоятелност на „Ф.“ЕООД по търг. дело №269/2015 г. по описа на Старозагорския окръжен съд,явяващо се част от включеното по т.5.5 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за разноски в производството по несъстоятелност по посоченото търговско дело.

Със същото съдебно решение е отхвърлен като неоснователен иска на „К.Т.Б.“АД-в несъстоятелност-гр.С. с ЕИК … за признаване за установено по отношение на „Ф.“ЕООД-в н. Баня, с ЕИК ... и „С.-А.“ЕООД-гр.С. с ЕИК ...,че не съществуват следните вземания на „С.-А.“ЕООД-гр.С. с ЕИК ... към „Ф.“ЕООД-в н. ...,включени в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Ф.“ЕООД-в н. именно:

1.Вземането на „С.-А.“ЕООД по договор за охрана от 01.01.2007 г., анекс №1 от 01.01.2008 г.,анекс №2 от 01.10.2009 г.,анекс №3 от 01.06.2011 г.,анекс №4 от 01.10.2011 г.,анекс №5 от 01.02.2013 г. и анекс №6 от 02.01.2014 г. към него,сключени между „С.-А.“ЕООД,ЕИК ... и „Ф.“ЕООД-в н. ... за главница в общ размер от 170 920 лв.,явяващо се част от включеното по т.5.1 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за главница от 299 320 лв.,както и вземането му за неустойка за забава върху главницата от 170 920 лв.,от датата на падежа на всяка фактура до 12.05.2016 г.,в общ размер от 327 141,84 лв.,явяващо се част от включеното по т.5.3 от списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.686 ТЗ вземане за неустойка в размер на 1 016 159,28 лв. по чл.13 от договор за охрана от 01.01.2007 г.,като отделният размер на главниците,включени в общата сума от 170 920 лв.,номера и датата на издаване на фактурите за тези главници,както и отделния размер и период на начисляване на неустойката върху всяка от тези главници,формираща общата сума от 327 141,84 лв.,са описани подробно в 43 пункта от отхвърлителния диспозитив на решението;

2.Вземането на „С.-А.“ЕООД по договор за охрана от 01.01.2007 г., анекс №1 от 01.01.2008 г.,анекс №2 от 01.10.2009 г.,анекс №3 от 01.06.2011 г.,анекс №4 от 01.10.2011 г.,анекс №5 от 01.02.2013 г. и анекс №6 от 02.01.2014 г. към него,сключени между „С.-А.“ЕООД,ЕИК ... и „Ф.“ЕООД-в н. ...,за неустойка за забава от 0,3 % дневно върху сумата от 170 920 лв.,считано от 12.05.2016 г. до окончателното изплащане.

С горното съдебно решение са осъдени ответниците „Ф.“ЕООД-в н. и „С.-А.“ЕООД да заплатят на ищеца „К.Т.Б.“АД-в несъстоятелност,по 189 лв. разноски по делото за експертизи съразмерно с уважената част от иска,а ищецът е осъден да заплати на „С.-А.“ЕООД сумата от 145,80 лв. разноски за експертизи и съдебно удостоверение съразмерно с отхвърлената част от иска.Наред с това ищецът „К.Т.Б.“ад-в несъстоятелност е осъден да заплати в полза на съдебната власт,по сметка на Старозагорския окръжен съд,сумата от 4894,54 лв. от дължимата по делото държавна такса от 13 604,04 лв.,а ответниците „Ф.“ЕООД-в н. и „С.-А.“ЕООД са осъдени да заплатят в полза на съдебната власт,по сметка на Старозагорския окръжен съд,по 4350,70 лв. от дължимата по делото държавна такса от 13604,04 лв.

Решение №34 от

16.01.2019 г.,постановено по т.д.№125/2017 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,е обжалвано от ищеца „К.Т.Б.“АД-в несъстоятелност-гр.С. с ЕИК .. в частта,с която е отхвърлен предявеният иск по чл.694,ал.3,т.1 от ТЗ за признаване за установено по отношение на „Ф.“ЕООД-в н. Б., с ЕИК ... и „С.-А.“ЕООД-гр.С. с ЕИК ...,че не съществува вземането на „С.-А.“ЕООД-гр.С. с ЕИК ... към „Ф.“ЕООД-в н. ... по договор за охрана от 01.01.2007 г. и горните анекси към него,за главница в общ размер от 170 920 лв.,а също и вземането му за неустойка в размер на 327 141,84 лв. от датата на падежа на всяка фактура до 12.05.2016 г.,както и вземане за неустойка за забава от 0,3 % дневно върху сумата от 170 920 лв.,считано от 12.05.2016 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят „К.Т.Б.“АД-в несъстоятелност-гр.С. с ЕИК .. счита решението в обжалваната му от него част за неправилно и незаконосъобразно.Поддържа още,че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения,довели до невъзможността на ищеца да проведе пълно и главно доказване на изложените от него твърдения,отказал да приеме доказателствени искания на ищеца,а същевременно приел преклудирани доказателствени искания на ответниците.Заявява също така,че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по предявения отрицателен установителен иск,поради което е достигнал до грешни правни заключения и е отхвърлил частично исканията на ищеца.По съществото на спора жалбоподателят поддържа във въззивната си жалба,че процесният договор за охрана е бил прекратен на 01.01.2009 г. поради изтекъл срок и не е действал през исковия период,като след посочената дата липсват писмени уговорки за права и задължения на страните,срок на правоотношението и уговорки за неустойки за неизпълнение.С оглед на това поддържа,че правното основание за евентуалните вземания на „С.-А.“ЕООД срещу „Ф.“ЕООД /н/ не е и не може да бъде прекратеният поради изтекъл срок за валидност договор за охрана от 01.01.2007 г.,а само фактурите,в които е фиксирана цена на услугата,ако тя действително е извършвана.Изтъква и довода,че поради липсваща изрична и писмена уговорка за размер на неустойката при неизпълнение на една от двете страни през процесния период,вземането на „С.-А.“ЕООД срещу „Ф.“ЕООД /н/ за неустойка е изцяло несъществуващо.Излага аргументи и за това,че е останал недоказан в процеса и размера на главното претендирано вземане от страна на „С.-А.“ЕООД.Позовава се и на погасяване на вземането по процесните фактури чрез извършено извънсъдебно прихващане на насрещни вземания между „С.-А.“ЕООД срещу „Ф.“ЕООД /н/.Счита,че последното допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза,назначена в първоинстанционното производство,не може да бъде кредитирано по изложени във въззивната жалба съображения.И на следващо място,в същата жалба е изложен и аргумента,че вземането на „С.-А.“ЕООД за неустойка е несъществуващо,тъй като е нищожна самата клауза за неустойката като противоречаща на добрите нрави поради необосновано високият й размер.

На база поддържаните във въззивната жалба съображения,жалбоподателят „К.Т.Б.“АД-в несъстоятелност-гр.С. с ЕИК … моли да бъде отменено първоинстанционното решение в частта,с която е отхвърлен иска на банката за несъществуването на част от приетите вземания на „С.-А.“ЕООД към „Ф.“ЕООД /н/ по договор за охрана от 01.01.2007 г., анекс №1 от 01.01.2008 г.,анекс №2 от 01.10.2009 г.,анекс №3 от 01.06.2011 г.,анекс №4 от 01.10.2011 г.,анекс №5 от 01.02.2013 г. и анекс №6 от 02.01.2014 г. към него и да се постанови решение от настоящата инстанция,с което да се уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск на „К.“АД /н/ за несъществуване на всички неприети вземания на „С.-А.“ЕООД в производството по несъстоятелност на „Ф.“ЕООД /н/.Моли да се присъдят на банката всички съдебни разноски пред двете инстанции.

В законния срок отговор на горната въззивна жалба е подаден от ответника „С.-А.“ЕООД с ЕИК ... чрез пълномощниците му адв. М.Б. и адв. Р.Г..В същият отговор е поискано въззивната жалба на „К.“АД /н/ да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение /в обжалваната му с тази жалба част/ като правилен и законосъобразен съдебен акт.Подробните си доводи в тази насока ответникът „С.-А.“ЕООД развива в отговора си.Излага аргумента,че посочените от жалбоподателя „К.“АД /н/ процесуални нарушения не отговарят на действителния ход на производството,че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил доказателствените искания и новите твърдения,направени от жалбоподателя по време на първото съдебно заседание,както и че от приетите по делото съдебно счетоводни експертизи се е установило,че вземанията на „С.-А.“ЕООД не са погасени нито чрез плащане,нито чрез прихващане.Заявява,че твърдението на жалбоподателя „К.“АД /н/,че договорът за охрана е прекратен поради изтичане на срока му,се въвежда за първи път с въззивната жалба,а по същество това твърдение е неоснователно и грешно.Поддържа още,че неустойката е уговорена в съответствие с добрите нрави.

Разпечатката съдържа 29 от 207 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96bbeb8c-186d-45cd-956d-54e1e3138b6b