Решение № 8031 от 14.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8031 гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско дело № 20211110145407 по описа за 2021 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че на 21.04.2021 г. е депозрал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу АНН. Н. Р. за сумата в размер на 5068,25 лева, от които 4368,10 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.04.2021 г. до окончателното плащане на задължението, 648,42 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 44,01 лева – главница за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.04.2021 г. до окончателното плащане на задължението, и 7,72 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка било образувано ч. гр. дело №22703/2021 г. по описа на СРС, 170 с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответницата подала възражение срещу заповедта, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба. Ищецът твърди, че ответницата АНН. Н. Р. консумирала топлинна енергия за процесния период от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. в качеството си на потребител на толинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Топли Дол“ №4, ет. 5, ап. 14, 1 с абонатен номер 374949. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца.

Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Топлофикация София” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г. Съгласно ОУ от 2016 г. ищцовото дружество начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.

Ответницата е използвала доставената топлинна енергия през процесния период. До момента обаче не била погасила задълженията си. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намирал имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем Сървисис“ ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответницата били издавани такива изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата му дължи сумата 4368,10 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.04.2021 г. до окончателното плащане на задължението, сумата 648,42 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 44,01 лева – главница за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.04.2021 г. до окончателното плащане на задължението, и сумата 7,72 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г.

Претендира разноски.

Ответницата А.Н. Симова в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове за заплащане на сумата в размер на 44,01 лева – главница за дялово разпределение, и на сумата 7,72 лева -мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. В тази връзка сочи, че ищецът не е твърдял това вземане да е негово, а претендирал права на дружеството, извършващо дялово разпределение, т.е. чужди права, което било недопустимо. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия, тъй като липсвал писмен договор между страните.

Оспорва наличието на открита при ищеца партида на името на ответницата за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Борово“, ул. „Топли Дол“ №4, ет. 5, ап. 14, като твърди, че друго лице е собственик на имота. За процесният период ищецът бил начислявал служебен разход на топлинна енергия, без да са налице 2 законовите предпоставки за това /чл. 69, вр. чл. 68 от Наредбата за топлоснабдяването/, тъй като липсвали доказателства, че не е бил осигурен достъп за отчитане на разходваното количество топлинна енергия. Нямало доказателства ответницата да е заявявала колко лица ползват процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва дължимостта на претендираната от ищеца лихва за забава, тъй като ищецът не бил изпълнил задължението си да публикува дължимите от ответницата суми на интернет страницата си, поради което не бил поставил потребителя в забава за плащането им. Поддържа, че разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал.

2 от ОУ на ищеца са нищожни като неравноправни, тъй като задължават потребителя да направи значителни по обем инвестиции за снабдяване с технически средства.

Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за поставяне на длъжника в забава за плащане на сумата за дялово разпределение, поради което лихвата за забава върху сочената главница също се явява недължима. По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Третото лице - помагач на ищеца „Техем сървисис” ЕООД твърди, че дяловото разпределение било извършено в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 22703/2021 г. по описа на СРС, 170 състав се установява, че процесните вземания за доставена и неизплатена топлинна енергия са били заявявани от ищеца по реда на чл. 410 ГПК със заявление от 21.04.2021 г. и е била издадена заповед за изпълнение, против която е постъпило възражение от длъжника. В законоустановения едномесечен срок е депозирана исковата молба, с която са предявени искове за доставена и неизплатена топлинна енергия и мораторната лихва върху нея за процесния период, както и за цена за извършена услуга за дялово разпределение и лихва върху нея.

Като доказателство по делото е приет нотариален акт за учредяване право на строеж № 170/01.12.1995 г., том LLXIII, дело №22776/1995 г. от I нотариус при СНС при СРС, поправен с нотариален акт от 14.03.1996 г., дело №9344/1996 г., с който ответницата АНН. Н. Р., както и Ивайло Николов Разсолков, Силвия Божидарова Барабарева, Станимир Божидаров Станимиров, Божидар Станимиров Андонов и Симеон Стефанов Бойков, като собственици на дворно място, находящо се в гр.

София, с площ 846 кв.м., съставляващо парцел IV-410,421, в квартал 330б по плана на гр. София, местността „Бул. България- Мотописта“, са учредили на „Сиенит 7“ ООД право на строеж върху притежавания от тях недвижим имот, като дружеството се е задължило да построи в него жилищна сграда съгласно одобрен архитектурен проект.

3

Собствениците са запазвали за себе си и взаимно са си учредили право на строеж за обектите, които ще бъдат построени в жилищната сграда – като е посочено, че след окончателното завършване и приемане на сградата по установения от закона ред учредителя АНН. Н. Р. – ответница по делото – става собственик на апартамент № 14, на V /пети/ етаж, заедно с мазе № 3, заедно с 2,568 % ид. части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Представено е удостоверение с изх. №68-00-575(1)/19.04.2013 г., изд. от „Географска информационна система - София“ ЕООД, в което е посочено, че настоящия адрес – ул. „Топли дол“ №4, с вх. А и Б се отнася до жилищна сграда, попадаща в УПИ IV-410,421, в квартал 330б, м. „Жилищна група Мотописта – I част“.

Установява се също така, че на 25.09.2002 г. било проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, на което било взето решение за сключване на договор за дялово разпределение с „Техем сървисис” ЕООД /л. 29 от делото/. В тази връзка бил изготвен протокол, като видно е от приложения към него списък на етажните собственици, че ответницата АНН. Н. Р. /по списък „Симова“, с ЕГН:

**********/ е декларирала, че е собственик на процесния апартамент № 14. По делото е представен и договорът между етажните собственици и „Техем сървисис“ ЕООД, за извършване на топлинно счетоводство, сключен на 25.09.2002 г.

Установява се въз основа на представените индивидуални справки за използвана ТЕ, документи за главен отчет, подписани от абоната, извлечение от сметка, и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период ТЕ, отдадена от сградната инсталация е изчислена в съответствие с действащата Наредба № 16-334 от 2007г. на база пълната отопляема кубатура 172 куб. м. Вещото лице е посочило, че за процесния период топлинна енергия е разпределяна по отчет на апартаментия топломер /при нулево потребление/, по отчет на един водомер и за сградна инсталация. За процесния период изчисленията, извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба № 16-334 от 2007 г. Установено е също така, че топломерите в абонатната станция са преминавали последващи метрологични проверки, касаещи исковия период, като ищецът е отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в абонатната станция. Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. са в общ размер на 4274,82 лв., като в сумата не са включени просрочени задължения от предходни периоди.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебносчетоводна експертиза се установява, че общият размер на неплатените от ответницата суми за доставена топлинна енергия за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 4368,10 лв., които не са платени от ответницата и суми, свързани с 4 отчет на уредите за дялово разпределение в размер на 44,01 лв. за периода от м.03.2018 г. до м. 04.2020 г. Законната лихва върху всяка месечна главница, изчислена от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г. възлиза в общ размер на 648,48 лв., а лихвата за забава върху сумите за услуга дялово разпределение в размер на 7,72 лв. Установено е също така, че непогасената по давност главница за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 3130,29 лв., а законната лихва за забава върху непогасените по давност главници за периода от датата на изискуемост до 09.04.2021 г. е 335,90 лв. Няма погасени по давност задължения, свързани с отчет на уредите за дялово разпределение.

При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.