Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25220 от 18.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52891/2022
Вид
Определение № 25220
Подписан
18.07.2023
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25220 гр. София, 18.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110152891 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпило е искане от ответника Б. П. Ж., чрез адв. М., с което са изложени оплаквания за неправилност на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на ответника по първоначално предявените искове и ищеца по насрещните искове – „В.. Ищецът счита, че с решението съдът неправилно не е уважил възражението на страната за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от дружеството на процесуалния му представител в размер на сумата от 900 лева. Искането е тези разноски да бъдат намалени до сумата от 490,27 лева, а всички разноски, присъдени в полза на страната с оглед изхода от спора, да бъдат намалени до сумата от 690,86 лева.

Насрещната страна не е подала отговор на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима като подадена в срок и от лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, присъдени в полза на насрещната страна. Разгледана по същество молбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

По въпроса следват ли се разноски на ответницата за първоинстанционното производство:

В мотивите на решението си съдът е изложил съображения относно разпределението на отговорността за разноските в производството, които не следва да бъдат преповтаряни. В допълнение на същите следва да се посочи още и че:

Напълно неоснователно от страна на ищеца в производството се поддържа, че е 1 предявен един насрещен иск за сумата от 1902,67 лева. Предявени са от страна на ответника насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, за сумата от 1627,73 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 5803447/24.03.2022 г., вземанията по който се твърди да са обявени за предсрочно изискуеми на длъжника с връчване на препис от насрещната искова молба на ответника, както и за сумата от 274,94 лева, представляваща договорна лихва за периода 19.05.2022 г. – 01.12.2022 г., т.е. предявени са две обективно кумулативно съединени претенции, както са били предявени от страна на ищцата два обективно кумулативно съединени иска, във връзка с които на процесуалния представител на страната са присъдени адвокатски възнаграждения по същите в размер на 960 лева с ДДС.

Нещо повече - предявените от ищцата искове по отношение на конкретни клаузи от договора в т.ч. и с оглед цената на цената на същите и навеждането на съображения с исковата молба, че целият договор е нищожен, принципно дават поле за разсъждения относно превратното упражняване на процесуални права в противовес с изискванията на чл. 3 ГПК, при съобразяване на общия дял на този вид дела в СРС и превръщането им в източник на генериране на разноски, многократно надвишаващи интересът на ищецът /потребител/ по същите с оглед начина на предявяване и съединяване на претенциите, с които се сезира съдът. Ето защо и не могат да бъдат споделени доводите на ищцата, изложени чрез процесуалния й представител в искането по чл.

248, ал. 1 ГПК, че е налице неравно третиране на страните в производството в ущърб на потребителя. При произнасянето по отговорността за разноските съдът е присъдил в съответствие с искането на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение по всеки от двата предявени иска, при това без надлежно да е била осъществена защита на ответника по насрещните искове, за което са изложени съображения в мотивите на съдебния акт, които е ненужно да бъдат преповтаряни. Само за пълнота следва да се обърне внимание, че процесуалният представител на страната е заявил искане за присъждане и на отделно възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС за депозиране на неподписания отговор на исковата молба, което не е било уважено по изложените в мотивите на решението съображения.

Съдът намира за необходимо да добави още и че освен защита по предявените насрещни искове в производството, образувано по предявените от ищцата искове, ответникът по тези искове се е защитавал, като е подал отговор на исковата молба, депозирана от Ж., с който ги е оспорил, съответно е релевирал доказателствени искания. Видно е, че сключеният между дружеството и процесуалния му представител договор за правна защита и съдействия е с предмет процесуално представителство, защита и съдействие, изразяващи се не само в предявяването на насрещни искове, а също и защита в производството по исковете, предявени от ищцата. Следователно и не могат да бъдат споделени доводите на Ж., чрез адв. М., че заплатеното от ответника на 2 процесуалния му представител адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 900 лева в случая е прекомерно и е неправилно не е било уважено от съда с оглед броя и цената на предявените първоначални и насрещни искове, по които страната е била представлявана от процесуалния й представител. Доводите, изложени в искането по чл.

248, ал. 1 ГПК, са напълно необосновани и несъответстващи на конкретиката на спора, с оглед което и съдът не намира основание да отстъпи от произнасянето си по отговорността за разноските, намерило израз в мотивите и диспозитива на съдебното решение.

По изложените съображения искането по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение като неоснователно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на постановеното по делото решение № 5638/10.04.2023 г. в частта за присъдените в полза на „В. разноски, съдържащо се в искане, вх. № 115424/26.04.2023 г., подадено от Б. П. Ж., чрез адв. Д.

М..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3