Решение № 4020 от 07.07.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. София, ……………...2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1438 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от К.Л.К., Г.И.К. и Й.В.А. против Г. Ф. искове с правно основание чл. 288, ал.1, т. 2, буква „в“ от

КЗ/отм./.

Ищците твърдят, че на 11.05.2016 г., на път I – 3 /Бяла – Ботевград/, настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на А.Р.– водач на чуждестранно МПС „Мерцедес Бенц 1840“ – влекач с казахтански рег. № *******за което липсвала гранична застраховка или сертификат “Зелена карта“. В резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта на сина на първите двама ищци – И.К.К., който приживе живеел на съпружески начала с третата ищца – Й.А.. Всички ищци претърпели неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от трагичната загуба на И.К.. Считат, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на по 200 000 лв. за всеки от тях. Твърдят, че предявили претенция пред Гаранционния Ф. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но ответникът отказал да уважи искането им. Молят съда да осъди ответника да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2016 г. до окончателното изплащане./изменение на иска в съдебно заседание от 19.06.2019 г./.

Ответникът с допълнителния отговор на ИМ признава исковете по основание, но оспорва техния размер. Поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който се движел с неразрешена скорост от над 111 км/час. Излага доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 288, ал.1, т. 2, буква „в“ от КЗ /отм./:

За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния Ф. по чл. 288, ал.1, т. 2, буква „в“ от КЗ /отм./ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортното произшествие, трябва да са налице следните предпоставки: да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи – деяние(действие или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, вина на дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава и виновният водач няма сключена гранична застраховка или сертификат "Зелена карта" Съгласно чл. 288, ал.11 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако Гаранционният

Ф. не се произнесе по подадената молба в срока по чл. 288, ал. 7 или откаже да плати обезщетение, или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.

От представената по делото молба вх. № 24-01-505/25.08.2016 г. се установява, че ищците са предявили застрахователна претенция пред ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С писмо изх. № 24-01-505/17.11.2016г. Гаранционният Ф. е отказал да им изплати обезщетение, поради което съдът приема, че са спазени изискванията на чл.288, ал.11 от КЗ/отм/.

В хода на делото с писмо изх. №

24-01-141/15.03.2018 г. ответникът е уведомил ищците, че УС на Ф.а е взел решение на 28.02.2018 г. да им изплати обезщетения в по-малък размер от претендираните от тях, а именно: на Красамир К. и Г.К. по 98 000 лв., а на Й.А. – 105 000 лв.

С допълнителен отговор по делото от 31.10.2018 г. ответникът заявява, че не оспорва настъпването на ПТП и неговият механизъм, не оспора противоправността на деянието и вината на сочения от ищците деликвент; не оспорва причинно-следствената връзка между произшествието и уврежданията на пострадалия; не оспорва и факта, че за управлявания от деликвента автомобил не е имало задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което съдът приема тези обстоятелства за безспорни по делото.

Противоправността на деянието, вината на А.Р.- водач на т.а „Мерцедес Бенц 1840“ – влекач с казахтански рег. № ******* и наличието на причинно-следствена връзка между неговото противоправно поведение и смъртта на И.К.К. се установяват и от представената по делото присъда от 07.12.2017г. по НОХД № 1143/2017г. на Окръжен съд – Плевен, която е влязла в сила на 28.12.2017г.

Видно от писмо изх. № 1156/26.10.2016г. „А.Б.– Регулиране на щети“ ЕООД е уведомило представителя на ищците, че литовската застрахователна компания „ВТА“ не е потвърдила наличието на валиден застрахователен договор за процесното МПС, управлявано от виновния водач.

От удостоверение за наследници № 109/18.05.2016 г. се установява, че ищците са родители на починалия И.К.К..

Представена е декларация по чл.9, ал.1 от СК, подадена от И.К.К. на 06.05.2016г., с която е заявил, че желае да сключи граждански брак с Й.В.А..

Представено е и заявление, подадено до Кмета на Община Левски, подписано от починалия И.К.К. и ищцата Й.В.А., с което са заявили, че желаят да сключат граждански брак. Видно от заявлението за дата на сключване на брака е определена 30.07.2016 г.

Ищците са от кръга на лица, които, съгласно Постановление № 4/25.05.1961г. и № 5/24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, имат право на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при смърт на пострадалия.

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са изслушани психиатрически експертизи и са събрани гласни доказателствени средства.

От заключенията на психиатрическите експертизи, които съдът приема, се установява, че ищците К.Л.К. и Г.И.К. – родители на починалия И.К.К., тежко се преживели трагичната загуба на сина си. При събеседването с вещото лице са споделили за загуба и на другия им син, също при катастрофа. При двамата ищци непосредствено след процесното ПТП се е проявил „Остър емоционален стрес“/F43.0 от Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето/, изразяващ се в напрежение, тревожност, неувереност, изненада от загубата на детето им, „мисловно предъвкване“ на събития и факти, сърцебиене, усещане за безизходица, зашеметеност, ежедневно премисляне на психотравмиращата ситуацията, опасения за всеобща витална застрашеност. Острият емоционален стрес при ищцата Г.К. е продължил около месец, а при ищеца – около седмица. След острия емоционален стрес, който са преживели ищците, техните личностни черти и възрастов житейски опит са снижили прага за възникване на последващо заболяване „Посттравматично стресово разстройство“ с код F 43.1 от МКБ. Заболяването се е проявило и при двамата ищци, при които се наблюдава нарушение на ежедневното трудово, семейно и социално функциониране /количествено/, както и невъзможност за планиране на бъдещето. Постравматичното стресово разстройство е възникнало като отговор на стресогенното събитие/сцени от миналото/, потвърждаващо се от епизодично възпроизвеждане в представите им на психотравмиращата ситуация – „мисловно предъвкване“, емоционална опустошеност, угнетеност, опасения по незначителни поводи както за себе си, така и за близките им, двамата избягват контакти с хора и ситуации, напомнящи за травмата. По отношение на ищеца К.Л.К. вещото лице е установило коренно променени интереси и начин на функциониране. Към момента на прегледа експертът е констатирал интензивна флуктуация на преживяванията с повишено ниво на тревожност, загуба на увереност, засилена психологична потребност от усещане за подкрепа на близките и защита от неблагоприятни външни въздействия. Двамата непрестанно премислят сцени от миналото, изпитват опасения от повтораяемост на друга психотравмираща ситуация, поради което градят своеобразни защитни механизми и се стремят към снижено ниво на социално адаптиране и функциониране. По отношение на ищеца посттравматичното стресово разстройство вероятно ще остане пожизнено.

Трайно и коренно различни са промените, настъпили в неговото трудово, семейно и социално функциониране.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че и при двамата ищци се установява тежко постравматично разстройство, което е „особено тежко“ при ищеца. При него се наблюдава „емоционална опустошеност“, която води до нарушено ежедневно функциониране и вграждане в живота.

От заключението на психиатричната експертиза, което съдът приема, се установява, че при ищцата Й.В.А. след загубата на годеника й е възникнал „Остър емоционален стрес“, изразяващ се в напрегнатост, напрежение, тревожност, неувереност, изненада, загуба, безизходица, зашеметеност, „мисловно предъвкване“ на създалата се ситуация, мъка и угнетеност.

Продължителността на острия емоционален стрес е била около седмица. След това се е проявило друго заболяване „Протрахирана адаптационна реакция“/код F43.2 от МКБ/. Близо половин година е било затруднено нейното трудово, семейно и социално функциониране /количествено/. С подкрепата на родителите си и ангажиране с училищни ангажименти е успяла, без психиатрична подкрепа, да овладее тревожността, напрежението и неприятните спомени от психотравмата. Успяла е да организира личността си и да пренасочи ангажираността си в бъдещи планове и проекти. Вещото лице е посочило, че „Протрахираната депресивна реакция“ представлява невротично разстройство, възникнало като отговор на стресогенното събитие – изразява се в угнетеност, тревожност, напрегнатост с преходни моменти на възпроизвеждане в представите на пациента на психотравмиращата ситуация. Изброените отклонения на емоционалната, волева и мисловна сфера при ищцата са били на нивото на невротични /количествени/ промени, на които тя е отреагирала и се е дистанцирала. Към момента на прегледа вещото лице е установило ситуативна тревожност и угнетеност при възпроизвеждане на травмиращата ситуация. В процеса на разговор ищцата се е разведрила и е споделила за свои планове за бъдещето си. Според експерта, А. е изградила добро ниво на адаптиране и жизнено функциониране. Острият емоционален стрес и последвалата „Протрахирана адаптационна реакция“ са в причинно-следствена връзка със смъртта на годеника на ищцата. Тези заболявания са отшумели, благодарение на нейните личностни качества и подкрепата от нейните близки.

От показанията на св. К. – съселянин на ищците К.и съсед на ищцата А., се установява, че Й. А. и починалият И.К.са били сгодени и са имали намерение да сключат граждански брак. За намеренията им да създадат семейство свидетелят разбрал преди смъртта на К., тъй като към онзи момент бил действащ кмет и трябвало да се поготвят документи. Ищцата А. от доста години /от повече от 12 години/ живеела в Чикаго заедно с родителите си, а И.К.живеел в с. Малчика, България, но двамата от две – три години поддържали близки отношения. Й. редовно си идвала в България/през зимните и летните ваканции/. Когато била тук, свидетелят виждал колата на пострадалия, паркирана пред дома й. В началото на 2016 г./три – четири месеца/ И.К.живял в дома на ищцата в Чикаго и оттам връзката им станала по - силна. След завръщането на И. от Чикаго, двамата с Й. възнамерявали да сключат брак, дори насрочили дата за сватбата. И. се върнал сам от Чикаго, без Й., но възнамерявали да се оженят. Тя трябвало да пристигне по-късно. Сватбата щяла да бъде отпразнувана в гр.

Левски, в ресторант „Перфект“, но свидетелят не си спомня точната дата, счита, че е следвало да се състои след два-три месеца. Всички в селото знаели за сватбата. В деня на катастрофата И. ходил за годежния пръстен. Й. присъствала на погребението му. Свидетелят предполага, че е нормално да е била потисната, но не изразява непосредствени впечатления от нейното емоционално състояние. Докато И. бил жив, когато ищцата се завръщала в селото с майка си, двете отсядали или в дома на баба й /майката на нейната майка/ или в дома на ищеца К.К.. С И.К.били двойка преди той да замине в Чикаго.

Разпечатката съдържа 33 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96ba2bdc-4f11-4a10-be3a-f53bb6a34643