Решение № 4954 от 23.08.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 9718/2021
- Вид
- Решение № 4954
- Подписан
- 23.08.2024
- В сила
- 03.04.2026
- Състав
- Любка Голакова
Цитирани разпоредби
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 4954 гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20211100109718 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 Търговския закон /ТЗ/, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 Търговския закон и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът – „ОТП факторинг България“ ЕАД твърди, че на 04.07.2007г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и Г. М. Г. като кредитополучател е сключен договор за кредит, по силата на който е предоставен кредит в размер на 40 000 лева, при преференциален лихвен процент, със срок за издължаване 120 месеца и краен срок за погасяване на задължението 04.07.2017г. Твърди, че поради преустановяване на погасяването на задължението за заплащане на месечните вноски, считано от вноска с падеж 04.03.2011г. и поради настъпила предсрочна изискуемост, „Банка ДСК“ ЕАД е пристъпила към принудително събиране на вземанията чрез подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №11482/2013г. по описа на СРС. С договор за цесия от 05.11.2013г. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на ищеца вземанията си по посочения договор за кредит. Твърди, че с изрично пълномощно, от името на цедента е уведомил ответника за прехвърлянето на вземането с уведомително писмо до посочения в договора за кредит адрес. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се установи със сила на присъдено нещо, че ответникът има следните задължения към него въз основа на посочения договор за кредит:
- 26 750, 15 лева – главница, ведно със законната лихва от 15.03.2013г. до окончателното й изплащане;
- 5 031, 79 лева – редовна лихва за периода от 03.03.2011г. до 14.03.2013г.
1
- 2 532, 28 лева – лихвена надбавка за забава за периода от 10.03.2011г. до 14.03.2013г. Претендира направените по делото разноски, както и разноските в заповедното производство. В допълнителна искова молба ищецът оспорва възражението за настъпване на погасителна давност като твърди, че по делото са искани и извършени изпълнителни действия, годни да прекъснат сроковете за настъпване на давност за вземането изразяващи се в:
- искане за налагане на възбрана на недвижим имот на длъжника, като съответно на 23.08.2013г. и 27.09.2013г. са наложени възбрани върху недвижими имоти на длъжника,
- налагане на запор на вземанията на длъжника от отчисления от авторски права на 15.05.2014г., в резултат на което има постъпили две плащания през 2015г. и 2017г. и
- на 06.02.2019г. това изпълнително дело е присъединено към изпълнително дело №1472/2018г. по описа на ЧСИ В.М.. Оспорва направеното от ответника възражение за неравноправни клаузи в договора за кредит, като поддържа, че в договора и в общите условия към него са изрично регламентирани обективните фактори, въз основа на които се извършва промяна в лихвения процент. На л. 123 е представен списък на претендираните от тази страна разноски съгласно чл. 80 от ГПК.
Ответникът – Г. М. Г., в депозирания писмен отговор, не оспорва сключването на договор за кредит на 04.07.2007г. за описаната сума, както и че кредита е станал изискуем на 04.06.2011г. Прави възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания по кредита като твърди, че с образуването на изпълнително дело №1274/2013г. не са поискани изпълнителни действия, от категорията на тези, с които се прекъсва давността, както и че не са заплатени съответните такси за изпълнението им. Твърди още, че след образуването на изпълнително дело №1274/2013г. не са предприети никакви изпълнителни действия, поради което вземанията за лихви са погасени още през 2014г., а за главницата през 2016г. Допълнително поддържа, че след образуване на изпълнителното дело, взискателят не е поискал и не са извършвани никакви изпълнителни действия до юни 2019г., поради което същото е прекратено поради перемция и вземанията по него са погасени по давност. Оспорва претендираните лихви като твърди, че клаузите даващи възможност на банката едностранно да променя лихвения процент по договора са нищожни и накърняват правата на потребителя като същите не предвиждат конкретни правила даващи ясни основания, критерии и параметри, при които се променя лихвения процент по кредита. Ответникът оспорва правната легитимация на ищеца като твърди, че договорът за цесия е сключен след снабдяване на цедента със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, и образуване на изпълнително дело, но преди да е изтекъл срока по чл. 414 от ГПК, като счита за активно легитимиран да предяви иска цедентът. Ответникът твърди, че до момента на отговора на исковата молба все още не е уведомен за сключения договор за цесия, като заявява, че това е следвало да се случи преди предявяването на иска по чл.422 от ГПК по настоящото производство, като допълнително твърди, че уведомителното писмо за извършената цесия е изпратено на адрес, на който по време на 2 изпращането не е имал адресна регистрация. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С определение от 12.07.2023г съдът на основание чл. 227 от ГПК е конституирал като ищец в настоящото производство „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК – 121830616 с адрес: гр. София, ул. **** и е заличен като ищец – „ОТП факторинг България“ ЕАД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът с определение постановено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти:
- сключване между страните на описания в исковата молба договор за кредит,
- предоставяне на сумата от 40 000 лв. от „Банка ДСК“ ЕАД на ответника в изпълнение на задължението на първата страна по посочения договор, - обстоятелството, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 03.06.2011г.,
- снабдяване на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД с изпълнителен лист, издаден въз основа на подадено заявление по чл. 417 от ГПК и гр. д. №11 482/2013г. по описа на СРС и
- образуване на изпълнително дело, въз основа на издадения изпълнителен лист от кредитора – изп. д. №1274/2013г. по описа на ЧСИ М.М..
На л. 10 – 17 от делото е представен договор за покупко – продажба на вземания /цесия/, сключен на 05.11.2013г. между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на цедент и ищеца, в качестмото на цесионер с предмет – вземания по потребителски кредити в лева и в евро, които са описани в приемо – предавателен протокол към него. На л. 18 е представено Приложение №1 към описания договор, в който под номер 2105 на втори ред е вписан посочения в исковата молба договор за кредит.
На л. 22 – 26 от делото е представен договор за кредит за текущо потребление сключен на 04.07.2007г. между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството й на кредитор и ответника, в качеството му на кредитополучател. Размерът на кредита е 40 000 лв., за срок от 10 години. Съгласно чл. 6 от договора размера на възнаградителната лихва е сбор от базовия лихвен процент и стандартна надбавка или 6, 50%, като размер на първия компонент от нея може да бъде променян периодично от кредитора. Съгласно чл. 12 неразделна част от този договор са общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема. На л. 23 са приложени общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. Съгласно т. 9.3 от тях „Кредиторът има право едностранно да 3 променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия: а/ при изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA, EUROBOR, LIBOR, б/ при изменение от поне 1% за месец на валетун курс евро/лев или евро/щатски долар, в/ при изменение от поне 0, 5 % за месец на идекса на потребителските цени за България, г/ въвеждане на рестрикции от Централната банка върху банковата система и/или Банка ДСК, д/ промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащо функционирането и изискванията към банките, е/ при изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявени в статистиката на Централната банка, ж/ съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
Съгласно т. 19.1 от същия документ „При забава на плащането на месечната вноска за главница и/или лихва от седмия ден след падежната дата, определена в договора, остатъкът от кредита се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Съгласно т. 19.2 „При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата му за събиране по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта“.
По искане на страните в настоящото производство е допусната съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено и съдът кредитира като изпълнено обективно и компетентно. В него вещото лице е посочило, че в случай, че не е променян лихвения процент, а същият се запазва през целият период на договора така, както е уговорен между страните – 6, 5 %, от остават неизплатени следните задължения по договора:
23 528, 94 лв. – главница,
4 079, 15 лв. – възнаградителна лихва за периода 03.07.2012г. – 03.07.2017г.,
3 620, 64 лв. – лихва за забава за същия период и
250 лв. – такси.
В заключението е посочено, че лихвеният процент по кредита е променян с отпадане на преференциалните условия по „ДСК лидер“, като 4 конкретно са посочени по периоди съответните лихви, които са определени.
От така посоченото се установява, че първоначалната промяна на лихвата е от 10.09.2007г. и е само в посока на увеличаването й до 14, 95% от 17.06.2011г.
Вещото лице е посочило размерът на задълженията по кредита към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – които по размер и вид съвпадат с претендираните в исковата молба.
По делото е приложено гр. д. №11 482/2013г. по описа на СРС, 67 състав. От приложените документи по това дело се установява, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е подадено на 15.03.2017г. На 22.04.2013г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за претендираните суми и за разноски: 686, 28 лв. – държавна такса и 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение. На 19.06.2019г. е депозирано възражение с вх. №3042229. С определение №203752 от 28.08.2019г. е спряно изпълнението по изпълнителен лист от 22.04.2013г. по гр. д. №11482/2013г. по описа на СРС, 67 състав. Този съдебен акт е влязъл в сила на 28.12.2019г.
По делото е приложено в заверен препис изп. дело №20137860401274.
Това изпълнително дело е образувано на 11.06.2013г. с молба с вх. №11417 от „Банка ДСК“ ЕАД, въз основа на издадени изпълнителен лист на 22.04.2013г. и изпълнителен лист на 13.06.2013г. по гр. д. №11 482/2013г. по описа на СРС, 67 състав. По това изпълнително дело са извършени следните изпълнителни действия:
-на 27.09.213г. е наложена възбрана на ½ идеална част от урегулиран поземлен имот в гр. КрИ.дол /л. 32 от изпълнителното дело/, -на 23.08.2013г. е наложена възбрана върху недвижим имот в гр. София /л. 33 от изпълнителното дело/,
-на 30.04.2014г. е подадена молба с вх. №6692 от „ОТП факторинг България“ ЕАД, в която е направено искане същият да бъде конституиран като взискател в процеса на основание чл. 429 от ГПК и сключен договор за цесия от 05.11.2013г., както и се съдържа искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника от „Музикаутор“ /л. 36 от изпълнителното дело/, - на 28.05.2014г. е наложен запор върху вземанията на длъжника в Музикаутор – л. 47 от изпълнителното дело.
Разпечатката съдържа 39 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96b94276-b912-4cde-83c8-30ec39f1f586