Решение № 6 от 09.01.2012, Районен съд - Велинград

Р Е Ш Е Н И Е

№ 6

09 януари 2012 година, Велинград

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА при секретаря А.К., като разгледа докладваното гражданско дело №2 по описа на Велинградския районен съд за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, разгледан по реда на част ІІ от Гражданския процесуален кодекс, озаглавена “Общ исков процес”.

С исковата си молба и уточненията към нея ищците А.М.М. ЕГН********** и Ю.М.М. ЕГН**********,***, Велинградска община, с адрес за призоваване в гр. Пазарджик, чрез пълномощника адвокат А.П., твърдят против ответниците Ф.С.Б. ЕГН**********, Х.А.М. ЕГН**********, К.Х.М. ЕГН**********, А.Х.М.

ЕГН**********, Р.А.К. ЕГН**********, Н.А.С. ЕГН**********, Р.А.С. ЕГН**********,

С.С.Б. ЕГН**********, Ш.С.С. ЕГН**********, З.С.А. ЕГН**********, А.С.Т. ЕГН**********,

Ф.А.К. ЕГН**********, Ф.А.А. ЕГН**********, И.А.К. ЕГН**********, С.А.К. ЕГН**********,

А.С.С. ЕГН**********, С.А.С. ЕГН********** и И.А.С. ЕГН**********,***, Велинградска община, че те са наследници на М.А.М., бивш жител ***, Велинградска община, починал на 31. Х. 1980 година, а ответниците – на С.А.Б., бивш жител ***. С решение на Велинградския районен съд, постановено по гражданско дело №246 по описа за 2008 година и с решение на Велинградската общинска служба по земеделие и гори №580 от 04. ІІІ. 2009 година им е признат за възстановяване следния земеделски имот: ливада с площ от 5 200 м2 в местността Стойчов чарк, при граници: дере, общински път и от двете страни имоти на кметството в гр.

Сърница, Велинградска община, попадаща върху естествена ливада имот с планоснимачен №014125 по сега действащия план на гр. Сърница с площ от 5 032 м2, в местността Стойчов чарк при граници: имот с планоснимачен №014116 ливада на наследници на А.С.Б., имот с планоснимачен №014128 ливада на наследници на А.С.Б., имот с планоснимачен №014127, ливада на наследници на А.С.Б., имот с планоснимачен №014124 земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и имот с планоснимачен №014130 земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. С решение на Велинградската общинска служба по земеделие и гори от 02. Х. 2006 година с №2633 собствеността върху същия имот е възстановено и на ответниците.

От удостоверение, издадено от Велинградската общинска служба по земеделие и гори на 26. ХІ. 2009 г. под №695, е видно, че от заявителите е повдигнат спор за материално право за имот с планоснимачен №014125, местност Стойчов чарк, с площ от 5 032 м2, с начин на трайно ползване естествена ливада срещу наследниците на С.А.Б..

ИСКАНЕТО е да се приеме за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на Трудово кооперативно земеделско стопанство в гр. Сърница, Велинградска община, наследодателят на ищците М.А.М., е бил собственик на ливада с площ от 5 200 м2 в местността Стойчов чарк, при граници: дере, общински път и от двете страни имоти на кметството в гр. Сърница, Велинградска община попадаща върху естествена ливада имот с планоснимачен №014125 по сега действащия план на гр. Сърница с площ от 5 032 м2, в местността Стойчов чарк при граници: имот с планоснимачен №014116 ливада на наследници на А.С.Б., имот с планоснимачен №014128 ливада на наследници на А.С.Б., имот с планоснимачен №014127, ливада на наследници на А.С.Б., имот с планоснимачен №014124 земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и имот с планоснимачен №014130 земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, поради което те, неговите наследници, имат право да си възстановят собствеността по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за прилагането му, както и да им се присъдят направените разноски.

Ответникът А.С.С. лично и с адвокат М.Ш., изразява становище, че искът е неоснователен. Останалите ответници не вземат становище по иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства съгласно разпоредбата на чл. 12 и 235 от Гражданския процесуален кодекс, прие следното:

Видно от удостоверение за наследници, издадено от Кметството в гр. Сърница, Велинградска община, на 30. Х. 2009 година под №3385, ищците са синове на А.М.М.

(М.А.М.) ЕГН******, роден на 03. ІХ. 1907 година, бивш жител ***, Велинградска община, починал на 19. Х. 1980 година.

От удостоверения за наследници, издадени от кметството в гр. Сърница, Велинградска община, на 23. VІ. 2009 година под №2064, на 26. VІІІ. 2009 година под №2813 и на 25. ІІІ. 2010 година под №977 и 978, е видно, че ответниците са наследници на С.С.Б. (С.А.Б.) ЕГН**********,***,

Велинградска община, починал на 11. ІV. 1988 година. След смъртта си С.С.Б. е оставил като наследници по закон синовете си С.С.Б.,

С.С.Б., А.С.С. и Ш.С.С., дъщеря си Ф.С.К., родена през 1923 година, починала през 1990 година, дъщерите си А.С.Т., З.С.А., А.С.М., родена през 1932 година, и Е.С.С., родена през 1934 година, последните две също починали, съответно през 2003 и 2005 гдина. Ф.С.К. е оставила като наследници по закон синовете си И.А.К., Ф.А.К. и С.А.К. и дъщеря си Ф.А.А.. Е.С.С. е оставила като наследници по закон синовете си Р.А.С., С.А.С. и И.А.С.. А.С.М. е оставила като наследници по закон дъщерите си Ф.А.М. ЕГН**********, починала, Р.А.К. и сина си Н.А.С.. Ф.А.М. е оставила като наследници по закон съпруга си Х.А.М. и синовете си К. и А.Х.М.. Всички живи наследници на С.С.Б. са конституирани като ответници.

С решение на Велинградската общинска служба по земеделие и гори №580 от 04.

ІІІ. 2003 година на наследници на М.А.М. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на три имота, измежду които ливада с площ от 5 200 м2, находяща се в землището на гр. Сърница, Велинградска община, в местността Стойчов чарк, заявен с пореден №3 от заявлението и установен с декларация по чл. 12, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и решение на Велинградския районен съд №271 от 21. ХІ. 2008 година.

С решение на Велинградската общинска служба по земеделие и гори №2633 от 02.

Х. 2006 година на наследници на С.А.Б. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на шест имота, измежду които ливада с площ от 5 032 м2, VІІІ категория, местност Стойчов чарк, имот с №014125 по картата на землището, при граници (съседи): имот с №000301 – път ІІІ клас на държавата, имот с №014116 ливада на наследници на А.С.Б., имот №014128 ливада на наследници на А.С.Б., имот №014127, ливада на наследници на А.С.Б. и имот №014147 дере на Велинградска община.

При тези данни – доколкото за никой от заявителите няма постановен окончателен отказ за възстановяване на правото на собственост върху заявените земеделски имоти в тази местност, както и че за ищците не е приключила процедурата по възстановяване на земеделските имоти в местността Стойчов чарк с окончателно положително решение, съдът намира, че съществува правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

По делото са разпитани като свидетели Ф.А.П. ЕГН********** и Р.Х.Д. ЕГН**********,***, Велинградска община, съответно на ул. *** и на ул. *** и С.М.Д. ЕГН**********,***.

Първият свидетел твърди в показанията си, че познава наследодателя на ищците и че последният е притежавал имоти в местността Стойчов чарк заедно с други две семейства. Обработвал 5 000 м2, а 13 – 14 000 м2 косял. Наследодателят на ищците купил къща от Ц.. Свидетелят твърди, че познава ответниците Б., депозира показания, че същите са живели в местността Крушата и не са притежавали имоти в местноста Стойчов чарк. Сочи, че в посочената местност е имало училище.

Вторият свидетел депозира показания, че процесният имот е с размер от 26 – 28 000 м2. В него са били изградени дървени сгради, в последствие била изградена масивна сграда от А.М.. На място имало катранджийница на Ц., закупена от наследодателя на ищците. Потвърждава показанията на предходния свидетел, че ответниците и наследодателите им произхождат от местността Крушата и нямат имоти в местността Стойчов чарк. Свидетелят сочи, че не е чувал за местност Халиловото и не знае тя да съвпада с местността Стойчов чарк.

Според третия свидетел местността Халиловото е по-голяма от Стойчов чарк и я съдържа в себе си. Твърди, че в тези местности е имало дъскорезница, но не му е известно да е имало катранджийница. Дъскорезницата е стопанисвана от наследодателя Б. и е дала името на местността Стойчов чарк. Твърди, че в тази местност не е имало магазин или училище.

По делото е доспусната и техническа експертиза, чието заключение е изготвено от вещото лице инженер Г.С.П. и представено в съда на 21. ІХ. 2009 година. Според заключението, местността Стойчов чарк е окрупнена местност по плана за земеразделяне на гр. Сърница, Велинградска община, която съдържа в себе си подместност Халиловото. На място ищците посочват местност Халиловото по-надолу в южна посока от местоположението на махала с построени паянтови полумасивни сгради, които се обитават като постоянни жилища, и в която все още съществуват основите от разрушени сгради на фабрика за катран. Ищците на място посочват два имота в близост до процесния: един с площ от 2 000 м2 в района на имот с планоснимачен №014129 и друг с площ от около 3 000 м2 в част от имот с планоснимачен №014127 – частта към шосето, което се различава от местоположението на процесния имот 014125 по картата на възстановената собственост на землището на гр. Сърница, Велинградска община.

По делото е допусната и съдебно-лесотехническа експертиза, чието заключение е представено във Велинградския районен съд от инженер И.Д.Г. на 03. V. 2011 година. От заключението е видно, че достоверни данни за местността Халиловото (яйлък Халиловото) по описателен способ има от 1922 година. При изготвяне на стопански план на държавна гора Кара тепе, ведно с картен материал към него към 1935 година местността Халиловото (яйлък Халиловото) се идентифицира и позиционира на трайни теренни белези (граничини била и дерета ведно с наименования).

Обхваща от север от отдел 74 до отдел 95 и от юг от отдел 75 до отдел 80. В поречието на река Доспатска между отдели 78-80 от юг и 91-95 от север има повдигнати с реперни точки арондирани граници на земи за земеделско ползване. В стопански план от 1935 година местоположението на горскостопанското деление на отдели и подотдели е описано и по точни наименования на местности.

Като наименование на част от местността Халиловото (яйлък Халиловото) местността Стойчов чарк се явява в поречието на река Доспатска към 1941 година в стопански план на държавна гора Селищенска. Същата гора към 1941 година е част от държавна гора Каратепе. Самата местност Стойчов чарк е част от местността Халиловото (яйлък Халиловото) с наименование към 1935 година Стария пост. Няма налични данни към 1922 – 1935 година до 1941 година, от които изобщо да е видно наличие на местност с наименование Стойчов чарк.

При тези данни съдът намира, че предявеният установителен иск е неоснователен. Искът с правно основание чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е спор за материално право към един минал момент. Предмет на иска е установяване правото на собственост на внеслия земите в Трудово кооперативно земеделско стопанство и съответно, ако е починал, на неговите наследници към момента на образуване на стопанството при съществуване на спор с друг претендиращ, че е бил такъв собственик, с оглед на това, на кого следва да се извърши възстановяване собствеността върху внесената земеделска земя.

От заключенията на допуснатите по делото технически експертизи е видно, че местностите Халиловото и Стойчов чарк съвпадат една с друга. Разлика има само относно обстоятелството дали местността Халиловото съдържа в себе си местността Стойчов чарк или обратното. Видно от заключението на лесотехническата експертиза, към 1941 година местността Стойчов чарк е част от местността Халиловото в поречието на р. Доспатска. Видно от заключението на техническата експертиза, представена в съда на 21. ІХ. 2010 година, в момента местността Стойчов чарк е окрупнена местност, която съдържа в себе си местността Халиловото. Според същото заключение на етап “масиви и местности” комисии в състав кметове, възрастни хора, членове на поземлените комисии и проектантът – изпълнител на техническите дейности по земеразделянето са определяли името на всяка окрупнена местност, съобразно името, популярно сред населението, като материална граница между местностите на място не съществува – те преливат една в друга. Поради горното съдът намира, че е възможно при окрупняването на местността да е посочено наименование различно от това през 1941 година.