Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 841 от 16.12.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7772/2021
Вид
Решение № 841
Подписан
16.12.2021
В сила
16.12.2021
Състав
Хрипсиме Киркор Мъгърдичян, Божидар Иванов Стаевски, Иванка Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 2, ал. 2 · Наредба № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. София, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Хрипсиме К. Мъгърдичян

Членове:

Иванка Иванова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20211100507772 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 18.11.2020 год., постановено по гр.дело №53717/2019 год. по описа на СРС, ГО, 40 с-в, С.о. е осъдена да заплати на ХР. Н. Ц. по искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, вследствие на травматично увреждане – счупване на външния глезен на десния крак, настъпило на 24.01.2019 год., причинени при падане поради подхлъзване на непочистено и необезопасено разклатено стъпало, част от тротоарната настилка на бул.“Цар Борис ІІ“, гр.София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2019 год. до окончателното й изплащане и сумата от 2 199.96 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени разходи за медикаменти и медицински изделия във връзка с лечението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 1 088 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника С.о.. Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства не обуславяли ангажиране на отговорността му. Не били налице елементите на фактическия състав, установен в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД. Първоинстанционният съд бил приел за недоказано твърдението на ищеца, че процесният участък от бул.“Цар Борис ІІІ“ е бил заледен към датата на злополуката. От представения снимков материал се установявало евентуалното място на инцидента. Недоказано било обаче твърдението, че на булеварда имало незакрепен бетонов блок, който бил извън нормите на допустимото отклонение за 1 поддържане на тротоарната настилка. Съгласно нормата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № РД-0220-19 от 12.11.2012 год. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, поддържането на улиците и пътищата било превантивно, текущо и зимно. В случая не било установено, че към датата на инцидента съществувала необходимост от текущ ремонт в процесния участък, както и дали в този участък е имало незакрепена плоча на улицата, която да може да се квалифицира като неравност или дупка на пътното платно. Не била доказана и причинно-следствена връзка между бездействие на служители на ответника и настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка инцидентът можело да бъде причинен и от невниманието на ищеца, негова разсеяност или други психофизични причини. Сочи също така, че присъдените на ищеца обезщетения били прекомерни, доколкото претърпения инцидент не бил застрашил обичайния му начин на живот. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не отговарял на принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Следвало да бъдат съобразени всички относими обстоятелства – времето на нетрудоспособност, краткия период на възстановяване и трудовата неангажираност на ищеца. Т.е. справедливият размер на обезщетението трябвало да се равнява на една минимална работна заплата за страната -.

610 лв. /от 24.01.2019 год. до 09.02.2019 год./ или изчислена за месец и половина. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.

Ответникът по жалбата ХР. Н. Ц. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.Й. се установявало, че причина за настъпване на инцидента били процесните стъпала, които били хлъзгави и незакрепени. От заключението по съдебно-медицинската експертиза се установявало, че настъпилото увреждане е в причинно-следствена връзка с подхлъзването и падането на ищеца. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди бил дори занижен. Ищецът бил претърпял тежка фрактура на глезена на десния крак, в резултат на което бил опериран, като възстановяването му продължи доста дълго време. Болката при това счупване била с висок интензитет и в продължение на седмици, като силна болка можел да изпитва през дълъг период от време, особено в зависимост от натоварването на крака и метериологичните условия. От гласните доказателства се установявало, че ищецът изпитвал силни болки и трябвало да го обслужват, като това продължило около три месеца и имал болки и досега. Била му насрочена втора операция, за да се махнат болтовете, които му причинявали силна болка. Освен това ищецът бил претърпял и психически болки ши страдания. Той бил изнервен, самочувствието му било разрушено, не излизал както преди, почти не се виждал с приятелите си, изпитвал страх да излиза навън, като преди инцидента шофирал, а сега още не можел и това допълнително затруднявало личния му живот.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията насрещните страни, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за 2 обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.269 о т ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.И.Й. и В.Я. Ц.а, които при преценката им, в т.ч. по реда на чл. 172 ГПК, следва да бъдат ценени като ясни, убедителни, житейски логични, обективни – тъй като са изградени на преките им възприятия и не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото, както и от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, въззивният съд приема за установено, че на 29.01.2019 год. при стъпване на непочистено и необезопасено, разклатено стъпало, част от тротоарната настилка на бул.“Цар Борис ІІІ“, в гр.София, кв.“Хиподрума“, в близост до спирката на трамвай №5 – посока центъра, магазин „Била“, ищецът загубил равновесие и паднал, в резултат на което получила следното увреждане: счупване на външния глезен на десния крак /с т.нар. спираловидна форма, което е характерно при падане с подхлъзване и усукване на крака между стъпалната част и подбедрицата/ – трайно затрудняване движението на долния крайник за срок по-дълъг от 30 дни, от което търпял болки и страдания, придвижването му е било затруднено, чувствал неудобство да ползва чужда помощ за ежедневното си обслужване и изпитвал притеснения, като възстановителният период, в т.ч. рехабилитационният, продължил почти 1,5 – 2 месеца; било му проведено оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия,като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – виж Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на 3 възложената работа.

Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Когато се твърди , че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за действие. В този смисъл, за да е противоправно бездействието на служители на С.о., то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по ремонт и поддържане на процесния общински пътен участък.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, пътищата са републикански и местни, като последните са общински и частни /по смисъла на § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗП, „път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, а „земно платно“ е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното /платната/ за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя/. Общинските пътища са публична общинска собственост – чл. 8, ал. 3 ЗП, като тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от общините съгласно законовата разпоредба на чл. 31 ЗП. Съответната община, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Поддържането на пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя – чл. 47 от Правилника за приложение на Закона за пътищата /ППЗП/.

Следователно на общината е вменено задължението да ремонтира и поддържа общинските пътища, в състояние, отговарящо на изискванията на движението, в т.ч. полагане на дължимата грижа за снегопочистване и осигуряване на безопасно придвижване на пешеходците – виж и чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

В частност по делото е установено, че именно противоправното бездействие на служители на С.о. по поддържането на процесния пътен участък е довело до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, поради което са налице предпоставките по чл. 49, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за причинените на ищцата имуществени вреди. В този смисъл неоснователни са възраженията на ответника, че механизмът на полученото от 4 ищеца увреждане, мястото на инцидента и наличието на причинно следствена връзка между бездействието на негови служители и настъпилия вредоносен резултат са недоказани. Не са ангажирани каквито и да било доказателства, че настъпването на вредите се дължи единствено на поведението на ищеца – невнимателно, непредпазливо движение, здравословни проблеми /а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника/ – напротив видно е от заключението по съдебно-медицинската експертиза, че няма данни ищецът да е страдал от заболяване на опорно-двигателния апарат – вродени или придобити.