Решение № 262463 от 15.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 15.04.2021 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение

, II “Б” състав , в публично заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР

ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия АДРИАНА АТАНАСОВА при секретар К.Георгиева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12951 по описа на 2020 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК

/въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12951/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Т.Б.Т. ЕГН ********** *** срещу решение №179004 от 18.08.2020 г постановено по гр.д.№80335/2017 г на СРС , 127 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден на основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 444,95 лева – цена на потребена топлинна енергия за апартамент №37 в гр.София ж.к.В.-********за периода 14.11.2014 г – 30.04.2015 г, и сумата от 10,15 лева цена на услугата дялово разпределение за периода 14.11.2014 г – 30.04.2015 г , ведно със законната лихва върху сумите от 13.11.2017 г до окончателното им заплащане . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ . В частта , в която е присъдена сума за дялово разпределение решението на СРС е недопустимо , тъй като съгласно чл.140 ЗЕ ищецът е предявил чуждо право /чл.26 ГПК /. Дори в ОУ на ищеца да е предвидено , че възнаграждението за дялово разпределение ще се заплаща на ищеца , то това споразумение няма действие за третото лице и клаузата е нищожна . По делото не е доказано как е формирана цената на дяловото разпределение . Ищецът не е доказал , че въззивникът е собственик на процесния имот , респ.че е потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ . Не трябва да се кредитират СТЕ и ССЕ , защото те са работили по документи изготвени от ищеца . От друга страна според СТЕ общият топломер не е преминал метрологична проверка .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Третото лице помагач на ищеца „М.Е.“ ООД не взема становеще по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.08.2020 г, поради което въззивната жалба от 08.09.2020 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е допустимо , но неправилно в обжалваната част . Съгласно чл.139 б ал.1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост , избират лице, регистрирано по реда на чл.139а ЗЕ за извършване на услугата дялово разпределение ; а съгласно чл.139б ал.3 ЗЕ за резултатите от избора клиентите уведомяват писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия . От тези разпоредби не следва , че в ОУ на ищеца /по отношение на потребителите на топлинна енергия и на лицата по чл.139а ЗЕ/ не може да бъде предвидено , че стойността на тази услуга се дължи на ищеца и във фактурите за доставена топлинна енергия , както и същият поема рисковете от събиране сумите от потребителите . С такива уговорки потребителят на топлинна енергия не е поставен в неблагоприятно положение , а лицето извършващо дялово разпределение не поема търговски риск да събира парични суми от множество етажни собствености .

В процесния случай съгласно чл.22 ал.2 от ОУ на ищеца /2014 г/ потребителите на топлинна енергия за битови нужди са поели задължение да заплащат стойността на дяловото разпределение на ищеца , а не на третото лице .

Не е налице предявяване на чуждо право по чл.26 ГПК , защото ищецът предявява свои права по силата на уговорка в ОУ . Процесните задължения за дялово разпределение са доказани по основание и размер с представените по делото писмени доказателства , СТЕ и ССЕ .

От друга страна ищецът не е доказал , че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди . Документ за собственост на ответника с оглед чл.153 ЗЕ не е представен . Пред СРС е представена първа страница на молба декларация на Т.Т. /без подпис/. С разпореждане от 02.12.2020 г съдът изиска в цялост молбата-декларация и същата бе представена от ищеца като заверено копие на две страници . Във връзка с оспорване на ответника с разпореждане от 02.02.2021 г съдът изиска от ищеца да представи молбата-декларация в оригинал в о.с.з за извършване на констатация . В о.с.з на 12.04.2021 г не беше представен оригинал на молбата-декларация , поради което на основание чл.183 ГПК завереното копие беше изключено като доказателство по делото .

При липса на доказателства , че ответникът е потребител на топлинна енергия исковете срещу него трябва да се отхвърлят само на това основание без да се излагат мотиви по другите му доводи .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени като исковете срещу Т.Т. се отхвърлят и й се присъдят разноски пред СГС.

По изложените съображения , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №179004 от

18.08.2020 г постановено по гр.д.№80335/2017 г на СРС , 127 състав ; в частта , с която Т.Б.Т. ЕГН ********** *** е осъдена на основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 444,95 лева

– цена на потребена топлинна енергия за апартамент №37 в гр.София ж.к.В.-********за периода 14.11.2014 г – 30.04.2015 г, и сумата от 10,15 лева цена на услугата дялово разпределение за периода 14.11.2014 г – 30.04.2015 г , ведно със законната лихва върху сумите от 13.11.2017 г до окончателното им заплащане ; както и Т. е осъдена да заплати 210,88 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т.С.” ЕАД *** да се осъди Т.Б.Т. ЕГН ********** *** да заплати на основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 444,95 лева

– цена на потребена топлинна енергия за апартамент №37 в гр.София ж.к.В.-********за периода 14.11.2014 г – 30.04.2015 г, и сумата от 10,15 лева цена на услугата дялово разпределение за периода 14.11.2014 г – 30.04.2015 г , ведно със законната лихва върху сумите от 13.11.2017 г до окончателното им заплащане.

ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на Т.Б.Т.

ЕГН ********** *** сумата от 125 лева разноски пред СГС .

Решението е постановено при участието на „М.Е.“ ООД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.