Решение № 74 от 31.03.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Смолян, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20215440101093 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ищецът АНД. М. АНД. от гр. Смолян е предявил срещу ответниците СВ. СТ. Г., Ф.

КР. Г., КР. СВ. Г. и Й. АНДР. Г. – всички от с. С, общ. Смолян субективно съединени искове иск с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД, за опразване и предаване на държането на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. С с площ 475 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 56 кв.м.. Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения на ищеца, на които се основават исковете, се свеждат до следното:

Ищецът е собственик на процесния поземлен имот и построената в него жилищна сграда и ги е обявил за продан през 2017 г.. Поради липсата на купувачи по неформален договор за наем, сключен с първия ответник му предоставил имота и сградата за ползване до намиране на купувач, като ответниците се настанили да живеят в имота. През август 2021 г. се намира купувач, поради което ищецът уведомил ответниците в началото на септември и ги предупредил да напуснат имота, но те отказали. Поради отказа им им отправил нотариална покана, връчена на 16.09.2021 г. на ответниците чрез Й Г, с която ги уведомил, че прекратява договора за наем, считано от 14.10.2021 г. и предоставил едномесечен срок за опразването на имота. С друга нотариална покана, връчена на ищеца на 04.10.2021 г. ответниците го уведомили, че не е възможно да освободят имота в определения от него едномесечен срок, но не са посочили срок, в който могат да направят това.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците подават отговор на исковата молба, с който оспорват исковете като неоснователни, тъй като към 19.11.2021 г. вече са освободили имота и са предали ключа за жилищната сграда на ищеца и същата е приета без възражения от 1 ищеца и сина му М. Оспорват твърдението на ищеца, че между страните бил сключен неформален договор за наем. Твърдят, че извършили подобрения в имота за тяхна сметка и живели в него от март 2016 г., като случайно разбрали от обява в интернет, че имотът се продава, без да бъдат предупредени за това от ищеца. В последствие продължили да живеят в имота с договорката да бъдат „постоянни наематели“ и да допускат потенциални купувачи за огледи, което им причинявало значителни неудобства. На 12.09.2021 г. ищецът ги посетил на адреса и им казал за потенциалния купувач, което им причинило стрес и безпокойство, тъй като пет години живели в имота и там родили и отгледали детето/внучето си, имали много семеен багаж и багаж на детето. Предупреждавали ищеца, че в имота имат много вещи и ще им е нужно повече време да го освободят. Отричат да са отказвали да напуснат имота, а са искали по-дълъг срок за това, поради което и уведомявали поетапно ищеца за извършените от тях действия, вкл. и чрез съседа им Т Г. Считано от 01.10.2021 г. наели друго жилище под наем и започнали премесване, което продължило до края на м. октомври, началото на м. ноември. Молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и разноските да останат за ищеца, тъй като не са дали повод за завеждане на делото, а в случай, че не бъде уважено това искане, то да бъдат намалени до минималния размер на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. М поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, претендира за деловодните разноски.

Ответницата Й Г счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като моли разноските да останат за сметка на ищеца, тъй като не са давали повод за водене на делото, тъй като не е било възможно освобождаването на имота в определения от ищеца срок и веднага след като наели друг имот, освободили процесния.

Останалите ответници не се явяват и не се представляват.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител адв. М признава факта, че ответниците са освободили имота в началото на м.ноември 2021 г..

Съдът като обсъди становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, установи от фактическа страна следното:

Няма спор по делото и видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на ППЗДС от 30.12.1998 г., удостоверение от 04.08.2017 г. по чл. 202 ЗУТ, изд. от община Смолян; удостоверение за идентичност от 04.08.2017 г., изд. от община Смолян и скица на поземлен имот № *** г., изд. от СГКК ищецът АНД. М. АНД. е собственик на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. С с площ 475 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****.1 със застроена площ 56 кв.м., състояща се от сутерен, първи жилищен етаж и втори жилищен етаж.

Няма спор между страните, че по силата на неформален договор за наем ответниците като наематели са използвали процесния имот и жилищна сграда, в която живели като семейство и извършвали стопанска дейност, като ищецът ги уведомил, че е обявил имота за продажба. Тъй като през лятото на 2021 г. се намерил купувач, то ищецът поканил ответниците да освободят имота. Тъй като същите имали много багаж – личен и свързан с упражняваната от тях дейност, те заявили, че не могат да напуснат имота.

С нотариална покана, от 15.09.2021 г., която ответниците отказали да подпишат, били уведомени от ищеца, че договорът за наем е прекратен, считано от 14.10.2021 г. поради предстояща продажба на имота. Бил определен едномесечен срок за изнасянето на вещите 2 им и предаването на ключовете за имота. Ищецът ги предупредил, че в противен случай ще потърси правата си по съдебен ред и ще бъде прекъснато електрозахранването. По същността си тази покана има смисъл на едномесечно предизвестие за прекратяването на договора.

С друга нотариална покана от 04.10.2021 г., ответниците уведомили ищеца, че не е възможно освобождаването на имота в определения от него срок поради необходимост от намиране и наемане на друг имот, демонтаж на конструкции в дворното място, закупени и транспортирани 20 куб.м. дърва за огрев в имота, допълнителни разходи, свързани с транспорт на мебели и вещи и грижите за малкото им дете и внучка на 4 год.възраст.

Ответникът С.Г. сключил нов договор за наем с наемодателите М и А С за наем на вила в с. С за срок от една година, считано от 01.10.2021 г., след което ответниците се нанесли в новонаетия имот и постепенно изнесли багажа си от процесния имот.

Съдът приема за безспорен и доказан признатия от ищеца факт, че към началото на ноември 2021 г. процесният имот бил освободен от ответниците.

Според показанията на свид. М А. – син на ищеца, в началото на месец септември помолили ответниците да се изнесат от имота, като им дали срок от два месеца. На 04.09.2021 г. отишли при ответниците и им казали какво възнамеряват да правят с имота и К.Г. отказал, тъй като имали много багаж и не могат да се изнесат бързо, но нито ги уведомил за немеренията им нито определил срок, в който ще се изнесат. На 06.09.2021 г. потърсили услугите на адвокат М, тъй като полицията отказала да им съдейства по причина, че преди това имали и други случаи с Г.и. Не му е известно ответниците да са разговаряли с баща му, като последният се информирал чрез съсед Т Гайдов как те са извършвали изнасянето.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото

Правни изводи:

Безспорно се установи наличието на наемно правоотношение между страните, по което ищецът е бил собственик и наемодател на процесния имот и построената в него сграда, а ответниците са били наематели. Договорът за наем, сключен между страните устен, неформален.

За договора за наем важат общите правила на чл. 228 и сл. ЗЗД. Основно задължение на наемателя по чл. 233, ал. 1, изр.първо ЗЗД е да върне вещта. Тъй като договорът за наем е бил за неопределен срок, то същият е бил прекратен, считано от 14.10.2021 г.. Поради прекратяването на договора за наем, извършено с нотариалната покана, наемателите са били длъжни да освободят имота и да го върнат на наемодателя и то в определения с поканата срок – 15.10.2021 г.. В този смисъл неоснователно е възражението на ответниците, че не било възможно изнасянето им в определения срок от ищеца. Определеният едномесечен срок е напълно достатъчен за освобождаването на имота и предаването му на наемодателя, независимо от изложените в нотариалната покана на ответниците причини, още повече, че 3 към 01.10.2021 г. вече ответниците са имали сключен нов договор за наем на вилна сграда.

Безспорно се установи, че ответниците не са освободили имота на ищеца в определения от него срок, както и към момента на подаването на исковата молба – 20.10.2021 г.. Безспорно се установи също, че към началото на ноември 2021 г., в хода на процеса ответниците са освободили имота окончателно. При това положение исковете се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Относно деловодните разноски:

Ищецът претендира разноски за настоящото производство в размер на 650 лв., от които държавна такса в размер на 50 лв. и 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Тези разноски са доказани с преводното нареждане на л. 13 и договора за правна защита и съдействие на л. 14 и ще следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците да бъдат осъдени да ги заплатят на ищеца.

Неоснователно е възражението на ответниците, че с поведението си не са станали причина за водене на делото. Напротив, както се посочи, поради неосвобождаването на наетия имот в определения от наемодателя едномесечен срок, както и към момента на образуване на делото, същите са станали причина за воденето на делото.

Що се отнася до възражението за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, същото е неоснователно. Съдът приема, че в случая предметът на иска е именно опразване на имот по прекратен договор за наем. С иска не се иска прекратяването на наемното правоотношение, а само освобождаването и предаването на имота. В този смисъл съдът приема, че се касае за неоценяем иск, поради което и платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минималния размер, определен в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за МРАВ.

Предвид изложените съображения ще следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника и затова Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни субективно съединените искове с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД, предявени от АНД. М. АНД., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „****“ № 38 срещу СВ. СТ. Г., ЕГН **********; Ф. КР. Г., ЕГН **********; КР. СВ. Г., ЕГН ********** и Й. АНДР. Г., ЕГН ********** – всички от с.

С, общ. Смолян , ул. „****“ № **** за опразване и предаване на държането на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. С с площ 475 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****.1 със застроена площ 56 кв.м..

ОСЪЖДА СВ. СТ. Г., ЕГН **********; Ф. КР. Г., ЕГН **********; КР. СВ. Г., ЕГН

********** и Й. АНДР. Г., ЕГН ********** – всички от с. С, общ. Смолян , ул. „*****“ №**** да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на АНД. М. АНД., ЕГН **********, от гр.

Смолян, ул. „****“ № **** сумата от 650 лв. за направените деловодни разноски, от които платена държавна такса в размер на 50 лв. и 600 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. М.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________

5