Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 136 от 07.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 214/2026
Вид
Решение № 136
Подписан
07.07.2026
В сила
07.07.2026
Състав
Христо Иванов Крачолов, Елена Йорданова Захова, Иван Христов Ранчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Пловдив, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Марина В. Белчева като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600214 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

С присъда № 2 / 26.02.2026г., постановена по НОХД№ 203 / 2025г. на Окръжен съд - Смолян, подс. Г. С. С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „Б“ вр. ал. 1, б."В“, вр. чл. 342, ал. 1 във вр. с чл.343, ал.4 от НК, за което при условията на чл. 373 ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, а изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г, ал.1 от НК на подс. Г. С. С. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок шест месеца.

На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подс. С. са възложени направените по делото разноски.

Съдът се е произнесъл и относно приложените веществени 1 доказателства.

В предвидения за това срок е депозирана жалба от адв. Г. К. защитник на подс. С., съдържаща оплаквания, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована, постановена в разрез със събраните по делото доказателства и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заявени са алтернативни искания за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд или за постановяване на оправдателна присъда.

В допълнение към въззивната жалба се аргументира само необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, защото с поведението си подсъдимият не е нарушил чл. 21 , ал. 2 от ЗДвП. Твърди се да е доказано по делото, че той е бил в обективна невъзможност да спази забраната за движение със скорост, ненадвишаваща 50 км/ч., защото установяващият тази забрана пътен знак е бил поставен в нарушение на Наредба №18/ 23.07.

2001 г. Възразява се срещу приетото от съда, че подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да избегне процесния удар. Отстоява се позиция, че са били технически правилни действията на подс. С. и след забелязване на знака, и след възприемане след това на опасността от навлизащия в лентата му за движение лек автомобил, а настъпилото ПТП не е в причинноследствена връзка с поведението му като водач на МПС. Формулиране е единствено искане за постановяване на оправдателна присъда. Това именно искане се поддържа и при пренията.

Срещу въззивната жалба, чрез повереника адв. Р. М., е депозирано възражение от частните обвинители В. Х. и Н. Х., в което се отстоява позиция, че жалбата е неоснователна.

В пренията пред настоящия съд прокурорът от въззивната прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на ОС Смолян, е правилна, обоснована и законосъобразна. Счита, че отговор на въпроса дали подсъдимият е имал възможност да намали скоростта на движение на управляваното МПС е даден в заключенията на изготвените по делото АТЕ-зи, най-вече в петорната. Фактите по делото сочат за обективна възможност подсъдимият да има поведение, позволяващо му да спре при наличие на препятствие по пътя, каквото е било л.а. БМВ, управляван от пострадалия Х.. За подсъдимия е съществувало задължение да намали 2 скоростта си на движение под избраната 90 км/ч в момента, в който поради възприемане светлините на насрещно движещ се автомобил е преминал на къси светлини. При това положение преминаването със скорост от 87 км/ч покрай знак „В 26“ за скорост от 50 км/ч. не е оневиняващо обстоятелство, защото той е имал техническа възможност да намали скоростта до 61 км/ч , до мястото на удараа да спре и да не се стигне до сблъсък между товарния бус и л. а. БМВ. Не приема тезата на защитата, че липсата на знак за поетапно намаление на скоростта е обективна причина и е налице за случайно деяние. Отсъствието на такъв знак е нарушение от органите, поддържащи пътя, но то не оневинява подсъдимия, който е следвало да съблюдава забраната за скоростта. Признаването на подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение намира за законосъобразно, а наложеното наказание за справедливо.

Адв. М., повереник на частните обвинители, поддържа депозираното срещу жалбата възражение. Пледира, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. Счита, че изборът на подсъдимия и защитата му производството да протече по реда на чл. 371 т. 2 НПК предопределя недопустимост да оспорват признатите от подсъдимия обстоятелства относно причината за настъпването на ПТП и вредоносния резултат.

Намира за правилно приетото от съда, че е нарушена нормата на чл. 21 ал. 2 ЗДвП и само движението на подс. Г. С. с превишена скорост е довело до настъпването на това тежко ПТП. Счита за превратни съжденията на защитата относно заключението на АТЕ, изготвено с участието на в.л. К., защото от това заключение и от следствения експеримент е безспорно, че подсъдимият С. е имал възможност да намали скоростта си от 90 км/ч до такава, която би му позволила да предотврати ПТП. Ако при преминаването покрай знака той е достигнал до скорост от 61 км/ч, постижима не чрез екстрено, а с плавно спиране, е имал възможност да предотврати ПТП.

Поведението на подсъдимия условно е разделено на две фази: Първата, когато имал възможност да възприеме знак от достатъчно разстояние „В 26“, като е могъл с плавно спиране да намали скоростта си до 61 км/ч при преминаването покрай него. В следващата фаза, когато е видял създадената от насрещнодвижещия се автомобил опасност, при движение със 61 км/ч, вещите лица са категорични, че е имал възможност да спре и да предотврати удара. Лекото отдръпване от педала на газта, когато е видял знак „В 26“, не 3 е довело до намаляване на скоростта, при което тя е била била 83 или 87 км/ч, когато минал покрай този знак. Когато е започн а л да спира при възникналата опасност от удар, насрещният автомобил е попадал в опасната му зона и ударът е бил непредотвратим. Опасността не е била от знака, а знакът е създавал задължението, с което е трябвало подсъдимият да се съобрази.

Защитникът адв. К. и подс. Г. С. поддържат въззивната жалба и допълнението към нея.

Намират, че преди възникването на ПТП , което считат да е описано подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт, подсъдимият неукоримо се е движел нощно време на дълги светлини, с разрешената извън населено място скорост около 90 км/ч. При видени отблясъци на насрещно движещо се МПС той е преминал на къси светлини и е продължил пътя си.

Виждайки ограничителния знак „В 26“ е започн а л да намалява плавно скоростта с отнемане на газта. В същия момент, секунда по-късно, изравнявайки се със знака е видял навлизането на насрещно движещия се автомобил в неговото пътно платно, автоматично екстрено задействал спирачка, но въпреки това е настъпил удар. Така описаните в обвинителния акт и признати от подсъдимия факти не оспорват.

За незаконосъобразен намират извода на окръжния съд, че подсъдимият е нарушил чл. 21 ал. 2 ЗДП, като не е съобразил скоростта си с въведеното в знака ограничение от 50 км/ч. Считат да е еднопосочно прието във всички изготвени по делото АТЕ, че знакът е бил поставен в нарушение на Наредба 18 за сигнализация на пътищата, подсъдимият не е имал обективна възможност при движението си на къси светлини след като забележи знака по безопасен технически начин да намали скоростта до 50 км/ч. Макар скоростта му на движение преди да види знака да е била несъобразената с избора на къси светлини- 83 км/ч, то дори и при движение със съобразената скарост от 78 км/ч не би могъл да намали скоростта до 50 км/ч до знака. В момента, в който при движението на къси светлини подс. Г.

С . е видял ограничението от 50 км/ч, той е нямал никакво задължение за екстрено спиране. Това задължение се е породило при възникналата опасност, на която е реагирал адекватно. Той не е имал задължение да предвижда, че в следващ момент в неговата лента неправомерно ще навлезне 4 насрещно движещ се автомобил. На възникналата опасност е реагирал веднага. Невъзможността да избегне резултата произхожда от фактори извън волята му- неправилното поставяне на пътния знак и неправомерното поведение на водача, движещ се срещу него. Пледират, че деянието е осъществено при хипотезата на чл. 15 НК и подс. С . следва да бъде оправдан.

В последната си дума подс. Г. С. изразява съжаление за случилото се и отправя молба да бъде признат за невинен.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.

314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, легитимирана да атакува постановеновената присъда, в предвидения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и извън наведените от обжалващата страна оплаквания.

При реализиране на дължимата съобразно чл. 314, ал. 1 от НПК цялостна проверка на правилността на присъдата, въззивният съд констатира съществени нарушения на процесуалните правила, които не са посочени от страните.

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Смолянската окръжна прокуратура, с който подсъдимият Г. С. С. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „Б“, вр. ал.

1, б."В“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 от НК. Бланкетният състав на цитираната норма е запълнен от прокурора с твърдение за реализирано нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП - несъобразяване с пътен знак „В26“, въвеждащ забрана да се превишава скоростта от 50 km/h.

Обвинението е, че в резултат на това нарушение, при условията на независимо съпричиняване с Б. В. Х., подсъдимият е причинил смъртта на повече от едно лице - на Б. В. Х., М. В. К. и О. А. С..

По това обвинение подсъдимият е признат за виновен с атакуваната присъда.

5

Следва да се констатира, че в мотивите на обжалвания акт отсъстват както дължимото фактическо описание на деянието, така и съответстващи му правни изводи защо се приема подсъдимият С. да е осъществил вмененото му нарушение на правилото по чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП , а това му поведение е предпоставило настъпилото ПТП с причинения от него резултат.

Пред настоящия съд се изразяват противоположни виждания на страните. Държавното и частно обвинение считат, че нарушението е несъмнено установено, не е имало обективна пречка подсъдимият да изпълни повелята на сочената норма от ЗДвП. Аргументират се с експертни становища. Подсъдимият С. и защитата му възразяват, че той е бил обективно възпрепятстван да съобрази поведението си с ограничението за скорост на управление на МПС в конкретния пътен участък, а наред с това субективно не е бил длъжен и не е могъл да предвиди навлизането на насрещно движещ се автомобил в лентата му за движение. Също твърдят възраженията им да се основават на приетото от вещите лица в изготвените по делото АТЕ-зи.

Обсъждайки аргументите на всички страни, съдът констатира, че те касаят обстоятелства, ненамерили отражение в мотивите на проверяваната присъда- нито чрез заявяването им във възприетата фактическа установеност на деянието, нито чрез анализ на експертните становища, които не са еднозначни за оспорваните пред настоящия съд факти. Значимо е, че заявените от страните твърдения се съотнасят фактически и правно към обстоятелствата по чл. чл. 102, т. 1 от НПК. На така отправените оплаквания, респ. на противопоставените им становища, въззивният съд не може да даде отговор, защото е лишен от възможността да провери правилността на формираното от контролирания съд вътрешно убеждение.

Възприетата от окръжния съд фактическа установеност на деянието е следната:

На 12.06.2019 г., около 21.50 часа, подсъдимият С. пътувал личния си товарен автомобил „Мерцедес 313 CDI“, с peг. № ********** по път SML 3170 (гр. Н. - с. К.) със скорост не по- висока от 90 км/ч. Преди да достигне пътен знак "В-26", разположен в района на 1 км.+850м. от гр. Н. в посока с. К., въвеждащ ограничение на скоростта до 50 км/ч, както и преди да види същия знак, подс. С. забелязал от завоя пред него да се показват отраженията от светлините на насрещно движещия се автомобил БМВ и превключил на къси 6 светлини.