Определение № 260180 от 13.05.2021, Апелативен съд - Пловдив

О П Р

Е Д Е Л Е Н И Е № 260180 гр.Пловдив, 13.05.2021 година

Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА

КОСТАДИНОВА

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Костадинова въззивно търговско дело № 179 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК.

С определение №

260152 от 31.03.2021 година, постановено по в.т. дело № 179/2021 година Пловдивският апелативен съд е прекратил производството по делото пред себе си на основание чл. 264 ал. 1 от ГПК – поради оттегляне на въззивната жалба, подадена от „Т.“ АД. Определението за прекратяване на производството по делото е постановено в закрито съдебно заседание поради оттегляне на жалбата преди насроченото открито съдебно заседание.

Определението за прекратяване на производството по делото е съобщено на ответника „Е.К.“

ООД на 22.04.2021 година.

По делото е постъпила молба вх. № 263315 от 14.04.2021 година, подадена от адвокат Г.А. като процесуален представител на „Е.К.“ ООД с искане да се допълни определението за прекратяване на производството по делото, като се присъдят на ответника направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 7836 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Към молбата е приложен списък с разноските по чл. 80 от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция е в размер на 6530 лева без ДДС. Представени са и данъчна фактура и банково извлечение, установяващо реалното заплащане на сумата от 7836 лева на 13.04.2021 година на упълномощеното адвокатско дружество „Д., А. и с.“, от които 6530 лева е възнаграждението без ДДС и 1306 лева е дължимия ДДС.

Препис от тази молба е връчен на „Т.“ АД. В едноседмичния срок по чл. 248 ал. 2 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 263509/26.04.2021 година. В него се поддържа на първо място недължимост на разноски поради обстоятелството, че договора за правна помощ и доказателствата за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение са представени не с отговора на исковата молба, а едва с молбата от 14.04.2021 година по чл. 248 от ГПК и са реално платени на 13.04.2021 година.

Освен това в договора било посочено, че задълженията на адвокатското дружество възникват от момента на заплащане на възнаграждението, т.е. към момента на подаване на отговора тези задължения не са съществували и не се дължало адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, като е посочено, че следва да бъде присъдено такова в минималния размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно чл. 9 ал. 1 във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 5.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК изменение на съдебния акт в частта за разноските, респ. неговото допълване с присъждане на разноски може да се иска в срока за обжалване. В случая срокът за обжалване на прекратителното определение № 260152 от 31.03.2021 година, постановено по ч.т. дело № 179/2021 година по описа на Апелативен съд – Пловдив е едноседмичен, като началният му момент за „Е.К.“ ООД е

22.04.2021 година – датата на връчване на препис от това определение.

Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена още преди тази дата.

Въпреки, че е подадена след постановяване на прекратителното определение, молбата по чл. 248 от ГПК следва да бъде разгледана от съда. По делото не е провеждано открито съдебно заседание, а същото е прекратено още преди насроченото такова, поради което ответниците не са имали възможност да претендират присъждане на разноски и да представят доказателства за реалното им заплащане. В тази хипотеза преклузивният срок по чл. 80 от ГПК за искане на разноски и представяне на списък до приключване на последното заседание в съответната инстанция е неприложим. При прекратяване на производството без провеждане на съдебни заседания ответникът може да поиска присъждането на разноските и да представи доказателства за тях за първи път в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК, в каквато насока е непротиворечивата съдебна практика. В този смисъл съдът намира за неоснователни доводите на „Т.“ АД, с които е поискано да не се уважава молбата. По делото има подаден писмен отговор от името на „Е.К.“ ООД, подписан от адвокат Г.А. и са представени в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК доказателства за уговорения размер и реалното заплащане на адвокатското възнаграждение, поради което съдът следва да се произнесе по искането за разноски.

По същество по искането за присъждане на разноски съдът намира следното:

Доколкото пред въззивната инстанция не е провеждано открито съдебно заседание и не са извършвани никакви други процесуални действия освен изготвянето на отговор на въззивната жалба, адвокатското възнаграждение следва да бъде определено на основание чл. 9 ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. 3/4 от възнаграждението по чл. 7. В случая при материален интерес от 200 000 лева, минималното възнаграждение по чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 е 5530 лева. Към тази сума следва да бъде прибавен и дължимият и реално заплатен ДДС на основание § 2а от ДР на Наредба № 1, или общото минимално адвокатско възнаграждение е 6636 лева. 3/4 от тази сума съгласно чл. 9 ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 4977 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК Пловдивският апелативен съд О

П Р Е

Д Е Л И:

ДОПЪЛВА определение № 260152 от 31.03.2021 година, постановено по в.т. дело № 179/2021 година по описа на АС- Пловдив, като ОСЪЖДА

„Т.“ АД , със седалище и адрес на управление гр. Б., С. п. з. ВП“, ЕИК *********, да заплати на „Е-К.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *******, направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4977 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред

ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.