Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17418 от 30.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25360/2024
Вид
Решение № 17418
Подписан
30.09.2024
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • §1, т.4 · Закон за пътищата
  • чл.61, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.61, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл.410, ал.1,т.2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 17418 гр. С, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.ИЛ.АЛ. при участието на секретаря АЛ.В.Т. като разгледа докладваното от Г.ИЛ.АЛ. Гражданско дело № 20241110125360 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от ЗД „АР.“АД срещу СО искове с правно основание чл.410, ал.1,т.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1646,98 лева, представляваща дължимо, но неизплатено регресно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на присъдените суми, както и мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 30.04.2021 до 30.04.2024 г., в размер на 560,89 лв.

Ищецът поддържа, че на 21.04.2020г. в гр. С, на ул. „АН.К.“ № 2 е настъпило застрахователно събитие, а именно:върху паркирано МПС марка „БМВ“ ДР № ******, върху което е паднало дърво, вследствие на което са причинени имуществени вреди. Инцидентът бил посетен от екип на СДВР „ПБЗН“ – МВР, които издали документ - удостоверение вх. № ******/22.04.2020г. Поддържа, се че между ищеца и собственика на увредения л.а. с рег. № ****** има сключен застрахователен договор за застраховка „Пълно Каско“ от 06.01.2022г., с полица ********* и период на застрахователното покритие 17.09.2019 г. - 16.09.2020 г.Твърди, че е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, изготвени са протоколи за оглед и оценка на щети и е определено застрахователно обезщетение в размер на 1646,98 лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева. Твърди, че е заплатил сумата на увредения на 17.06.2020г. с банков превод. Сочи, че е поканил ответника да възстанови изплатената като застрахователно обезщетение сума с писмо от 29.06.2020 г., получено от ответника на 01.07.2020 г. Сочи, че ответникът е изпаднал в 1 забава от 09.07.2020г., тъй като след изтичане на седемдневния срок за доброволно плащане, поради което се претендира 560,89 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 30.04.2021 до 30.04.2024г.

Твърди, че общината има задължение за изграждане, опазване и поддържане на зелената система съгласно ЗУТ. Поддържа, че имуществените вреди, нанесени на автомобила му са вследствие от бездействието на служителите на ответника.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът СО оспорва предявените искове.

Твърди, че е възможно е падането да се е осъществило в резултат на някакво външно въздействие, причинено от трети лица или в резултат на някаква метеорологична особеност. Сочи, че по отношение на процесните адреси на пострадалите лица, няма издадено разрешително от страна на дирекция „Зелена система“ по реда и условията на чл.45 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на Зелената система на СО.Твърди, че не е налице бездействие на негови служители.Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, претендирани от ищеца. Не оспорва изплащане на застрахователното обезщетение от страна на ищеца.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено заявление за изплащане на обезщетение по застраховка „Каско на МПС”, и Застраховка на МПС „Каско“ с полица *********, на стойност 16 000 лв. за л.а. марка „БМВ“ модел „530“, с рег. № СА 85 71 РР, със с рок на действие от 17.09.2024г.-16.09.2020г. с посочен собственик А. Н. Н.

От предсатвения по делото регистрационен талон част II (л.31), се установява, че собственик на л.а. марка „БМВ“ модел „530“, с рег. № СА 85 71 РР е А. Н. Н..

От приложеното по дело удостоверение вх. № ******/22.04.2020г. (л.32) се установява, че на 21.04.2020г., екип на СДВР „ПБЗН“ – МВР е получил сигнал за паднало дърво върху паркирано МПС марка „БМВ“ ДР № ******, находящо се в гр. С, на ул. „АН.К.“ № 2, като на място е изпратен дежурен екип, който е отстранил падналото дърво. Това обстоятелство се потвърждава и от приложената по делото телефонограма № 217 от 21.04.2020г., (л.58) от която е видно, че екип на 04 РС ПБЗН е съдействал за отстраняване на опасни предмети паднали и засегнали л.а. марка „БМВ“ ДР № ******, собственост на А. Н. Н..

От описа на щетите по претенция № ********* от 21.04.2020г., са описани следните щети нанесени по л.а. марка „БМВ“ ДР № ******, а именно „лява рамка таван“, „задна дясна врата“, „заден десен панел ТЕ“, „гърне щуцер пълнене“.

От приетия по делото доклад по щета № ********* (л.22) е определен 2 размера на обезщетението в размер на 1636.98 лв., което застрахователно обезщетение било изплатено на собственика на л.а. марка „БМВ“ ДР № ****** с банков превод, на 17.06.2020г., видно от представеното по делото платежно нареждане (л.21).

С регресна покана от 29.06.2020 г., получено от ответника на 01.07.2020 г., ищцовото дружество поканило ответника за възстанови сумата от 1646.98 лв.-заплатено застрахователно обезщетение ведно с ликвидационните разноски.

По делото е разпитан свидетеля А. С. С., който е служител в 04 Районна служба „Пожарна безопасност“. С. посочва, че като началник на дежурна смяна, получили сигнал за паднало върху лек автомобил дърво. С дежурния екип отишли на място и видяли автомобил, който затиснат под върба. Сочи че не помни марката и цвета на автомобила, поради това, че инцидента бил преди 3-4 години. Свидетелят споделя, че по автомобила е имало щети , нанесени вследствие на падналите клони, който били с дебелина около 30 см.

Свидетелят си спомня, че по лекият автомобил е имало щети, които най-вече били по покрива и задния капак, както и по една от вратите на автомобила.

Свидетелства, че на място се явил собственика на автомобила, който с тяхна помощ изкарал автомобила, а впоследствие екипът отстранил и самото дърво.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля А. С. С., тъй като възприятията на свидетеля са непротиворечиви, почиват на преки лични възприятия и не се опровергават от събраните по делото доказателства За установяване на механизма на произшествието, както и размер на причинените имуществени вреди, по делото на основание чл. 195 ГПК е изслушана САТЕ, изготвена от вещо лице С. С., неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно дадено. От заключението се установява, механизма на ПТП, като ВЛ посочва, че: на 21.04.2020 г. лек автомобил БМВ 530d. рег.№ СА 8571 РР е бил паркиран на адрес град С ул. „АН.К.“ № 2, като върху него е паднало дърво, вследствие на което автомобилът е получил следните увреждания: заден десен панел, задна дясна врата, задна лява рамка над леви врати.

Вещото лице посочва, че по средни пазарни цени към датата на настъпилото застрахователно събитие - 21.04.2020 г. размерът на щетите нанесени на МПС БМВ 530d. рег.№ СА 8571 РР, би възлязъл на 1686,10 лв.

(хиляда шестстотин осемдесет и шест лева и десет стотинки), а с включени 10.00 лв. ликвидационни разноски - 1696.10 лв. (хиляда шестстотин деветдесет и шест лева и десет стотинки).

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Механизмът на увреждането на процесния автомобил се установява въз основа на заключението на САТЕ, свидетелските показания, телефонограма № 3

217 от 21.04.2020г. и удостоверение вх. № ******/22.04.2020г.

От представената по делото телефонограма № 217 от 21.04.2020г. се установява, че на 21.04.2020г., екип на СДВР „ПБЗН“ – МВР е получил сигнал за паднало дърво върху паркирано МПС марка „БМВ“ ДР № ******, находящо се в гр. С, на ул. „АН.К.“ № 2. От свидетелските показания на св. К. също се установяват щетите върху автомобила, както и че същите са настъпили вследствие на паднало дърво.Това се установява и от заключението на САТЕ.

Въз основа на заключението на САТЕ се установява и причинноследствената връзка между инцидентът и настъпилите вреди.

Предвид изложеното съдът намира, че е доказано по делото, че инцидентът, при който са причинени вреди на процесния автомобил е настъпил вследствие на паднало дърво

С оглед на което съдът приема, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.44, ал.2, т.1 от Наредбата, за премахване на изсъхнали и болни дървета, застрашаващи сигурността на гражданите и безопасността на движението.

От представеното удостоверение вх. № ******/22.04.2020г. и от свидетелските показания се установява, че дървото е разположено на улицата, поради което същото е част от декоративната растителност, за която отговаря общината. Отделно от това дървото е и общинска собственост, доколкото като крайпътно насаждение представлява пътна принадлежност по смисъла на §1, т.4 от ДР на Закона за пътищата, във вр. с чл.3, ал.3 от ЗП и чл.5, ал.1, т.3 от ЗП.

Съдът намира, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана.Поддържането на декоративната растителност в рамките на населените места е задължение на съответната община съгласно чл.61 и сл. от ЗУТ.Съгласно чл.61, ал.1 от ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата. Съгласно чл.61, ал.2 от ЗУТ основа на зелената система са озеленени площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално и общинско значение- паркове, градини и улично озеленяване.

Съгласно §1, т.1 от ПРЗ на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на ... „декоративна растителност” е цялото декоративно растително разнообразие- дървета, храсти, цветя, треви, включени в зелените площи насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица.

Съгласно чл.44, ал.1 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на ... на територията на ... се забранява отсичане или изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността им.Съгласно чл.44, ал.2, т.1 от Наредбата по изключение 4 растителността се премахва при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура.

Съдът приема, че отговорността за изпълнение на задълженията по Наредбата , включително по чл.44, ал.2, т.1 от Наредбата е на Общината.

Общината чрез своите служби и длъжностни лица следва да предприема мерки за състоянието на растителността, така че да не се застрашава живота и здравето на гражданите.

С оглед на което съдът приема, че вследствие на бездействие на служителите на общината е настъпил инцидентът с падналото дърво и са причинени имуществени вреди на процесния автомобил.

Предвид обстоятелството, че вещото лице посочва, че към датата на ПТП – 21.04.2020 г., размерът на щетите нанесени на процесното МПС , възлизат в размер на 1686,10 лв., а с включени 10.00 лв. ликвидационни разноски - 1696.10 лв., която стойност е по – висока от заявената с исковата молба претенция, то съдът счита, че искът е основателен до размера на платената от ищеца сума в размер на 1646 лв. с включени 10.00 лв. ликвидационни разноски.

Неоснователно е възражението на ответника, за настъпила погасителна давност.

В случая давността по чл. 410 КЗ и започва да тече от момента на плащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка.

Погасителната давност за регресното вземане започва да тече от датата на заплащане на обезщетението, когато възниква правото на иск срещу причинителя, и същата е петгодишна.

В случая ищецът е заплатил сумата на увредения на 17,06,2020г., от която дата започва да тече петгодишната давност за вземанията си срещу причинителя на вредата, която към момента на депозиране на исковата молба30.04.2024г. все още не е изтекла. Претенцията на ищеца би се считала за погасена по давност на 18.06.2025г., при обстоятелство, че последният не е предявил иск срещу ответника в този срок. В този смисъл ППВС № 7/1977 г., както и в редица решения - напр. решение № 131/07.10.2011 г. по т.д. № 806/2010 г. на I ТО, решение № 70/23.06.2011 г. по т.д. № 624/2010 г. на I ТО, решение № 144/26.01.2010 г. по т.д. № 532/2008 г. на II ТО и др., в които е посочено, че регресните искове на застрахователя се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която започва да тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица.