Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 48 от 27.01.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 678/2022
Вид
Решение № 48
Подписан
27.01.2023
В сила
22.12.2023
Състав
Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка

Цитирани разпоредби

  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.345,ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.349, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.402 · Кодекс за застраховането
  • чл.402, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.405 · Кодекс за застраховането
  • чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • §1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.330,ал.1 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. София, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000678 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Дженерали Застраховане “-АД - ответник в първата инстанция чрез пълномощника му юрк.Г. Р. против решение №12 от 11.03.2022 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по т.д.№ 63/2021 год. в осъдителната му част, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца И. П. Б. сумата 21 300 лева застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие настъпило застрахователно събитие – пожар, възникнал по време на действието на застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“ по Застрахователна полица №0870190420004338 от 20.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска – 20.05.2021г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 2 857 лева.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбата е подробно мотивирана.

Твърди, че за ищеца липсва активна материално-правна легитимация да предяви настоящия иск, тъй като пострадалата от пожара сграда, видно от НА №13/2018г. е собственост на друго лице – Ц. П., а по делото не е доказано приетото от съда обстоятелство, че същата е съпруга на ищеца. Твърди, че в ИМ никъде не е твърдяно и обяснено това обстоятелство.

Ищецът не бил установил да има права върху този имот – селскостопанска 1 сграда с площ от 837 кв.м., която фигурира в НА №13/2018г. Твърди, че доколкото титуляр на правото на обезщетение за вредите по имуществото е неговия собственик, то единствено собственикът може да претендира получаване на обезщетение. Поради това счита, че ищецът не разполагал с активна материално-правна легитимация.

Твърди, че от събраните доказателства било установено, че застрахователната полица била нищожна поради липса на съгласие. Налице е изначална недействителност поради липса на надлежна страна, респ. липса на съгласие. Потвърждаването на действията по подписване на полицата в с.з. от процесуалния представител на ищеца не можело да санира тази изначална нищожност.

Жалбоподателят излага доводи, че увредената от пожара сграда не попада в обхвата на застрахователното покритие по сключения договор за застраховка. Твърди, че съгласно попълнения от застраховащия Въпросникпредложение за застраховка, ищецът е вписал уговорката, че застрахованите сгради по полицата са съгласно приложената към нея котация. А по силата на чл.345,ал.2 КЗ и изричния текст, вписан в самата полица, попълненият от застраховащият Въпросник-предложение за застраховка е неразделна част от полицата и съдържанието му е част от съдържанието на застрахователния договор. Видно от цитираната Котация, ищецът не е вписал в нея пострадалата от пожара сграда. Поради това твърди, че същата не влиза в обхвата на застрахователното покритие. Твърди също така, че описаните в Котацията сгради изцяло съответстват на описаните в НА №177/2014 г., чийто собственик е ищецът. Процесната /пострадалата от пожара/ обаче нито е негова собственост, нито е включена в обхвата на застрахователния договор.

Моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли предявения иск като неоснователен.

В писмения си отговор ищецът в първата инстанция И. П. Б. чрез пълномощника му адв.Ч. излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че застрахователния договор не е нищожен, тъй като в с.з. пълномощникът от името на ищеца е потвърдил извършените без представителна власт действия по подписването на полицата. Твърди също, че пострадалата от пожара сграда е в обхвата на застрахователната полица, тъй като видно от нея, обект на застрахователния договор е : недвижимо имущество – административни, търговски, производствени и стопански сгради и помещения, находящи се в с.***, Стопански двор. Следователно застраховани били всички сгради без изключение, намиращи се в този Стопански двор. Моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

2

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като правните изводи на съда не се подкрепят от събраните писмени доказателства и относимите законови разпоредби.

От събраните в производството писмени доказателства се установява следното:

Първоинстанционния съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за сумата 25 500 лв. – застрахователно обезщетение за настъпилите щети по стопанска сграда, находяща се в Стопански двор в с.***, обл.***, дължимо на основание сключен на 20.09.2019г. Договор за застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“ с валидност от 21.09.2019г. до 20.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата. Ищецът е оспорил отказа на застрахователя да му заплати дължимото обезщетение с доводи, че изгорялата сграда се намира в Стопански двор, с.***, а в застрахователната полица било записано, че е застраховано недвижимо имущество – административни, търговски, производствени, стопански и складови сгради и помещения, т.е същата попада в изброените сгради.

Ответното застрахователно дружество „Дженерали Застраховане “-АД е оспорило иска по основание и размер с доводи, че пострадалата сграда, находяща се в Стопански двор в с.***, не попада в обхвата на застрахователното покритие по застрахователната полица от 20.09.2019г.

Посочило е, че в попълнения от застраховащия Въпросник-предложение за застраховка, който по силата на чл.345,ал.2 КЗ е неразделна част от застрахователния договор, кандидатът за застраховане изрично и саморъчно е вписал уговорката, че застрахованите сгради по полицата са съгласно приложената към полицата Котация. В тази котация обаче били описани само три сгради на съответна стойност, които са предмет на представения НА № 177/31.03.2014г. със собственик ищеца И. Б. и въз основа на тях е формирана застрахователната сума от 340 000 лева.Тези три сгради изчерпвали целия обект на застраховане.

Ответникът твърди, че предмет на иска е заплащане на застрахователно обезщетение за щетите по увредена вследствие възникнал пожар постройка – стопанска сграда с предназначение обор за крави с идентификатор *** със застроена площ от 837 кв.м., за установяване собствеността на която е представил НА №13/03.12.2018г. От него се установявало, че въпросната сграда също се намира в Стопански двор с.***, но същата по вид, предназначение и застроена площ не фигурира в описа на застрахованото по полицата имущество – съгласно приложената Котация не участва във формирането на застрахователната сума и следователно не е част от застрахователното покритие.

3

Ответникът е направил възражение за липсата на активна материално-правна легитимация на ищеца да предяви иска за заплащане на застрахователно обезщетение. Доказателства в тази насока не били представени. Напротив – представените от самия ищец обосновавали липсата на такава легитимация – същият не е собственик на увреденото имущество /сграда, представляваща обор за крави/.

При условията на евентуалност е оспорил и размера на претендираните вреди като силно завишени.

Съдът е уважил иска приемайки, че настъпилото застрахователно събитие- пожар е покрит риск по застрахователната полица, че увредената сграда е предмет на застрахователната полица. След като графологическата експертиза е установила, че подписът и почеркът в застрахователната полица и попълнения въпросник от застраховащия не са негови, в о.с.з. пълномощникът на ищеца от негово име е потвърдил подписването единствено на застрахователния договор, съдът е приел, че увредената от пожара стопанска сграда е в предметния обхват на полицата. В нея е записано общо, че е застраховано недвижимо имущество – административни, търговски, производствени, стопански и складови сгради и помещения, находящи с в Стопански двор с.***. Като е приел, че процесната сграда се намира в този Стопански двор, то е стигнал до извод, че е предмет на застрахователната полица.

Съдът е приел, че представените с ИМ нотариални актове, в които са описани застрахованите според ответника сгради /НА от 2014г./ и увредената от пожара /НА от 2018г./ , са представени на застрахователя едва при образуване на щетата и са му послужили да обоснове отказа. При сключване на застрахователния договор тези НА не са представени. Възражението за липса на материално-правна легитимация за ищеца съдът е намерил за неоснователно поради факта, че съгласно НА №13/2018г. процесната сграда била на съпругата на ищеца.

Във въззивната жалба ответникът поддържа същите доводи за неоснователност на исковата претенция, поддържани и пред първоинстанционния съд.

Въззивният съд намира решението за незаконосъобразно поради необоснованост и нарушение на материалния закон.

От събраните в производството писмени и гласни доказателства, както и заключенията на графологичееската и оценителната експертиза, се установява от фактическа страна следното:

От представената Застрахователна полица № 0870190420004338 от 20.09.2019г., със срок на действие от 21.09.2019г. до 20.09.2020г. се установява, че страните са сключили Договор за застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“. В графа „застраховани групи имущества” е посочено: недвижимо имущество - административни, търговски, производствени, стопански и складови сгради и помещения. Като 4 местонахождение на застрахованото имущество е посочено с.***, Стопански двор, а като застрахователна сума - 340 000 лв. Представени са Общи условия за този вид застраховка – „Имущество за малък и среден бизнес“-л.24.

От ответното дружество е представен оригинала на застрахователната полица /л.138/ с приложен към същата „Въпросникпредложение“ за застраховане, попълнен от ищеца Б., с изписано в края неговото име и подпис. В този въпросник с ръкописен текст е заявено, че застрахованите сгради по процесната полица са съгласно приложената към полицата котация. Тази Котация е приложена на л.22-23 от делото. Същата не съдържа подписи на страните.В нея е отразено името на застраховащото лице – И. П. Б.; като застрахован обект е посочено с.***, Стопански двор. Като застраховани групи имущества на този адрес са записани три сгради:

1/Стопанска сграда – краварник с животни-758 кв.м., Сгради с друго предназначение-396 кв.м. – 220 000 лева;

2/Стапанска сграда-краварник – с друго предназначение и водна кула – 347 кв.м. – 70 000 лева;

3/ Сграда с друго предназначение – метален навес – 725 кв.м.50 000 лева.

Изрично в покритите рискове е посочено пожар.

Представена е дебит нота, изходяща от застрахователния брокер, чрез който е сключена застрахователната полица, за начислена застрахователна премия по полицата и Преводно нареждане за кредитен превод /л.9/ за заплащане на същата от ищеца.

С Писмо от 14.08.2020г. /л.10/ до ищеца, ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по същите причини, изложени в отговора - процесната сграда не е предмет на застрахователно покритие. В писмото е посочено, че при огледа на щетите е представен НА № 177/31.03.2014г., в който пострадалата от пожара сграда не фигурирала.

Същата фигурирала в НА № 13/ 03.12.2018г., но тя не фигурира в описа към полицата и не участва във формиране на застрахователната сума. Двата нотариални акта са представени с ИМ /л.12 и 11/.

От НА №13 от 03.12.2018 г. се установява, че собственик на процесната сграда, пострадала от пожара, с идентификатор *** по силата на Договор за покупко-продажба с „Интернешънъл Асет Банк“-АД е Ц. Ц. П.. Индивидуализацията на сградата с нейния идентификатор и площ от 837 кв.м. се установява от Доклад за установени щети /л.37 от делото/.