Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 18.05.2026, Районен съд - Брезник

Съд
Районен съд - Брезник
Дело
Гражданско дело 518/2025
Вид
Решение № 77
Подписан
18.05.2026
Състав
РОМАН ТОДОРОВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 244 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30-32 · Закон за собствеността
  • чл. 30-32 · Закон за собствеността
  • чл. 30-32 · Закон за собствеността
  • чл. 68, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 77 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 84 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Брезник, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА АС. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20251710100518 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

По изложените в исковата молба обстоятелства Б. И. И. от гр. ***********, ЕГН:

**********, чрез адв. Д. Х., АК Перник, молят съдът на основание чл. 124 ГПК да постановите решение, с което да признае за установено по отношение на Й. И. С. от с.

***********, общ. Мездра, обл. Враца, ***********, с ЕГН: ********** и С. М. П. от село Б., общ. Брезник, с ЕГН: **********, че ищецът е изключителен собственик на урегулиран поземлен имот, придобит по наследство от баща му И. Р. И. и по силата на изтекла абсолютна придобивна давност над 40 години, първо от баща му и продължено владение от ищеца и съставляващ УПИ XXXI - 393, 391 (тридесет и първи за имоти с планоснимачни номер триста деветдесет и трети и триста деветдесет и първи), в квартал 15 (петнадесети) по регулационният план на село Б., целият с площ от 1120 кв.м. и съставен от поземлен имот с планоснимачен номер 393 (триста деветдесет и трети), в квартал 15 (петнадесети) по плана на селото, с площ от 525 кв.м., при граници на ПИ пл. №393 по скица: общинско място, ПИ пл. № 396,за който е отреден УПИ XXXIV-396, ПИ пл. № 391, за който е отреден УПИ XXXI-393,391 и ПИ пл. № 392, за който е отреден УПИ ХХХ-392 по РП на селото и поземлен имот с планоснимачен номер 391 (триста деветдесет и първи), в квартал 15 (петнадесети) по плана на селото, с площ от 535 кв.м., заедно с построената върху поземления имот двуетажна паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 100 кв.м.

Ответникът Й. И. С. в законоустановения срок е подал писмен отговор, в който признава всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и счита, че съдът следва да постанови решение, с което да уважи исковата претенция.

1

Ответникът С. М. П., чрез процесуалния си представител – адв. Р. К. от АК Перник заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, районния съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата си молба ищецът Б. И. И. е навел следните твърдения:

През 1972 г. Р. И. М. – дядо на ищеца, се снабдил с нотариален акт № 34, т. 2-ри, д. № 397/11.03.1972 г. на нотариус при ПРС, с който е признат за собственик на дворно място с площ от около 600 кв.м. с къща, представляващо ПИ пл. № 393.

С нотариален акт № 161, т. 3-ти, д. № 1401/23.09.1972 г. на нотариус при ПРС Р.

И. М. продава на И. Р. И. – баща на ищеца гореописаното дворно място с площ от около 600 кв.м., заедно с половината част от жилищната сграда, състояща се от две стаи с две мазета под тях.

През 1991 г. В. Р. И. – чичо на ищеца, се снабдил с нотариален акт № 35, т. 3, д. № 1336/05.06.1991 г. на нотариус при ПРС, с който е признат за собственик на дворно място с площ от 400 кв.м. и построена жилищна сграда върху него, представляващо ПИ пл. № 391.

С нотариален акт № 159, т. 8, д. № 2417/25.10.1991 г. на нотариус при ПРС В. Р.

И. дарява на племенницата си С. М. П. гореописаният имот.

Съгласно одобрен със Заповед № 132 от 28.06.1995 г. на Кмета на общ. Брезник, регулационен план на селото поземлени имоти с пл. № 393 и пл. № 391 са отредени за урегулиран поземлен имот, съставляващ УПИ XXXI - 393, 391 (тридесет и първи за имоти с планоснимачни номер триста деветдесет и трети и триста деветдесет и първи), в квартал 15 (петнадесети) по регулационният план на селото, целият с площ от 1120 кв.м.

Твърди се, че бащата на ищецът – И. И. установил владение от датата на прехвърлянето 23.09.1972 г., както прехвърленото му дворно място с площ от около 600 кв.м., така и цялата сграда, заедно с дворното място около нея, с площ от около 400 кв.м. Дворното място, върху което И. осъществявал владение с площ от около 1000 кв.м. , заедно с цялата жилищна сграда върху мястото, е идентично с имоти пл.

№ 393 и пл. № 391, за които е отреден УПИ XXXI- 393, 391, в кв. 15 по РП на селото.

В исковата молба се твърди, че нито В. И. е владял жилищната сграда и дворното място към нея, нито правоприемникът му – ответника С. П. е встъпвала във владение върху дареният й имот през 1991 г. и идентифициращ се с пл. № 391.

Изложено е, че до смъртта си И. И. е владял двата поземлени имота, които се оградени от всички страни като един общ имот, заедно с цялата жилищна сграда върху тях. След смъртта му през 1999 г. неговото владение върху процесните имоти е продължено от сина му - ищецът Б. И..

Сочи се, че ищецът е поддържал двора и го е облагородил, като засадил над 40 бр. лозови насаждения, за които изградил метална конструкция, с помощта на сина си.

Изградил и санитарен възел към съществуващата сграда, изградил нова водопроводна 2 мрежа и ел. инсталация. Твърди се че, в периода 2010 – 2024 г. ищецът, заедно със сина си И. подменил дограмата - врати и прозорци на цялата жилищна сграда.

Извършил редица ремонти на покривната конструкция и фасадата на сградата.

Навеждат се твърдения, че владението на ищеца е продължило повече от 15 години и е спокойно, явно, необезпокоявано от никого и непрекъснато, като уведомил сестра си ответника Й. С. за намерението си да свои имота изцяло и само за себе си. Сочи се, че ответника С. П. има друг недвижим имот в село Б., в който живее и където винаги е живяла, като на нея явно е демонстрирано владелческото намерение на ищеца и тя не е допускана до процесния имот.

В писмения отговор подаден в срок, ответника Й. И. С. признава всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и не оспорва исковата претенция.

В писмен отговор подаден в срок, С. М. П., чрез процесуалния си представител – адв. Р. К. от АК Перник оспорва иска.

Твърди, че както ищеца, така и баща му никога не са ползвали процесните имоти, ищецът не е живял там, а в жилищна сграда в поземлен имот, съставляващ УПИ XXIV – 394 и то от преди четири години, като преди това живеел в квартал „Тева“ на град Перник, заедно със съпругата си, която почина преди около три години. С. П. твърди, че ищецът никога не е обитавал или ползвал жилищните сгради, находящи се в двата парцела описани в исковата молба, в които има две жилищни сгради залепени една до друга. Сочи, че едната от сградите е нейна собственост и й е прехвърлена с нотариален акт № 159, т. 8, дело № 2417 от 15.10.1991 година от В. Р. И., който до тогава от момента на придобИ.е на имота, а именно 1972 година си ползвал и обитавал имота, посочен в нотариалният акт. Твърди, че от момента в който й е прехвърлен имота, го ползвала лично и със семейството си, като собствен и го е ползвала както намери за добре. Твърди, че живее на няколко къщи от спорните имоти и винаги се е грижила за мястото. Изложено е, че преди известно време по молба на единият от синовете на ищеца, а именно В. Б.ов И. му позволила да ползва нейната част от имота и частта от къщата с уговорката, че някога ще му го прехвърли. Твърди, че почти през цялото това време ползвала част от имота, като поддържала градина и отглеждала зеленчуци, като никой не й е пречил за това. Навежда твърдения, че В. И. извършил ремонт на къщата, облагородил двора, за което му помагали и ответницата и семейството й. Направил допълнителни постройки и постоянно си я ползвал. По целият двор ремонтите и поправките и на двата парцела са извършвани от В. на когото дала да ползва нейната част. Сочи, че брат му на В., който се казва И. самоволно без да му позволява се нанесъл в стаи на втория етаж от нейната част на къщата и ги ползва, без да я е попитал. Твърди, че ищеца не влиза в тази част на двора, камо ли да го ползва и да живее там, както и, че не е извършвал някакви си ремонти. Твърди, че всички подобрения са направени от В., а малка част и от другият му син.

По тези съображения счита, че предявеният против него иск е неоснователен и настоява да бъде отхвърлен.

Видно от Удостоверение № 9400-2355 от 12.08.2025 г. на Община Брезник ищецът Б. И. И. и ответника Й. И. С. са наследници по закон на И. Р. И., починал на 31.05.1999 3 г.

С Нотариален акт № 34, т. II-ри, д. № 397 от 11.03.1972 г. на Нотариус при Пернишки районен съд, Р. И. М. е бил признат за собственик на недвижим имот в с. Б., общ. Брезник, съставляващ дворно място с площ от около 600 кв.м. с къща.

С Нотариален акт № 161, т. III-ти, д. № 1401 от 23.09.1972 г. на Нотариус при Пернишки районен съд, Р. И. М. продава на И. Р. И. дворно място с площ от около 600 кв.м., заедно с половината част от жилищната сграда, състояща се от две стаи с две мазета под тях.

С Нотариален акт № 35, т. III-ти, д. № 1356 от 05.06.1991 г. на Нотариус при Пернишки районен съд, В. Р. И. е бил признат за собственик на дворно място с площ от около 400 кв.м., заедно с жилищната сграда построена в мястото.

С Нотариален акт № 159, т. VIII-ми, д. № 2417 от 25.10.1991 г. на Нотариус при Пернишки районен съд, В. Р. И. продава на С. М. П. дворно място с площ от около 400 кв.м., заедно с жилищната сграда построена в мястото.

С Нотариален акт № 90, том II-ри, рег. № 2521, дело № 217 от 29.09.2025 г. на Нотариус в район на действие Районен съд Брезник, Б. И. И. е бил признат за собственик по наследство и давностно владение на описаните в исковата молба имоти.

Горната фактическа обстановка се установява от представените и приети като доказателства документи, както и от свидетелските показания на М. Н. П., И. Б. И., А.

Б. Х., В. Б.ов И., В. С. Т. и Ю. Б.М..

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК. За да бъде уважен положителния установителен иск следва да бъде доказано съществуването на правото на собственост върху конкретния имот в патримониума на ищеца на соченото от него придобивно основание. В случай, че ответната страна твърди конкуриращи права на собственост върху имота, тя следва да докаже фактическия състав на възникване на правото на собственост в нейния патримониум, както и изключването на правата на ищеца от посоченото придобивно основание.

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един – отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл.

79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период от 10 години фактическата власт по отношение на конкретния имот, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца, и да е демонстрирал по отношение на собствениците на имота поведение на пълноправен собственик. Като елемент на придобивната давност, владението на същия трябва да бъде явно и несъмнено, т.е. владелецът да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си. Несобственик, който владее чужд имот за себе си, трябва да манифестира своето субективно отношение и намерението си за владение на чуждия имот открито по такъв начин, че неговата воля да достигне до знанието на собственика (собствениците) му, тъй като собствеността не се губи при неползването на имота. Той трябва да демонстрира по отношение на невладеещия собственик на имота поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което безсъмнено да сочи, че упражнява собственическите 4 правомощия в пълен обем единствено за себе си. А за да се приеме, че той е прекратил владението на истинския собственик, трябва да е извършил такива действия, от които се вижда, че фактическата власт на собственика е прекратена и че ако се опита да я упражнява върху имота отново, ще бъде отблъснат. Владелецът е отнел владението върху имота от собственика му, ако не го допуска да го ползва по никакъв начин или пък ползва имота по такъв начин, който показва, че го счита за свой.

Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост, или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н.