Определение № 1225 от 10.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1225 гр. Варна, 10.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500398 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 2332/13.01.2026г. / вх.

No на ВРС/ от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова – управител, срещу Определение № 17962 / 23.12.2025г., постановено по гр. дело № 1216 / 2025г. на Варненски районен съд, 7 –ми състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 91084/30.10.2025г., подадена от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, с която е отправено искане за изменение на Решение № 3363/29.09.2025г., постановено по гр.д. № 1216/2025г. по описа на ВРС, 7 с-в, в частта за разноските, чрез редуциране на присъденото по реда на чл. 38 от ЗА в полза на процесуалния представител на насрещната страна адвокатско възнаграждение от 400лв. до сумата от 150лв., на основание чл. 248 ГПК.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че делото не е от правна и фактическа сложност.

Жалбоподателят оказал пълно съдействие за представяне на необходимите за производството писмени доказателства, а именно процесния договор за предоставяне на поръчителство, признал е постъпването на претендираната от него сума в цялост. Характерът на делото предполагало и засилена потребителска защита и съществувала изобилна практика в тази връзка, освен 1 това материалният интерес бил нисък и съответно и адвокатското възнаграждение следвало да бъде намалено, като се съобрази и практиката на СЕС. Сочи, че справедлив и обоснован размер в случая би бил този в размер на 150 лв.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, като същата сочи, че жалбата е неоснователна. Твърди, че са налице всички предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв., като същото следвало да е съобразено с размерите по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Изготвянето на исковата молба била сложна конструкция от действия, като освен изготвянето, адвокатът следвало да се запознае с договорите и споразуменията между кредитора и длъжника, с покани, уведомления и съобщения с цел преценка основателността на искането. Излага, че обстоятелството, че делото било приключило с проведено едно единствено открито съдебно заседание, респективно ниският материален интерес, не би следвало да водят във всеки случай до присъждане на занижени адвокатски възнаграждения, доколкото била важна извършената от продесуалния представител работа не само в количествено, но и в качествено отношение. В допълнение сочи, че адвокатът е клалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност и в случая не били изложени разумни аргументи, за да бъде същият подценен. Извършени били всички гореописани действия, за което се следвало и адвокатско възнаграждение. Моли за отхвърляне на частната жалба.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Производството пред ВРС се е развило по искова молба, подадена от А.

К. К., ЕГН **********, с адрес ************** чрез адв. П. Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати сумата от 402,09 лв. (четиристотин и два лева и девет стотинки), представляваща платено възнаграждение за поръчителство по Договор за предоставяне на поръчителство от 31.01.2023 г., поради нищожност на клаузата за възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

2

В срока по ГПК от ответника е постъпил отговор, с който оспорва исковата молба и моли за нейното отхвърляне. Не спори, че е получил от ищеца сумата от 402,09лв. на соченото от ищеца като нищожно основание.

Делото е насрочено за осз, в което нито една от страните не се е явила, а се депозират писмени становища, с които страните препращат към изложените аргументи в разменените книжа по делото. Не се отправят доказателствени искания. В писменото становище, депозирано от ищеца, действащ чрез адв. Н. се отправя искане за присъждане на разноските по представен списък, с който се претендира освен заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв. с посочен размер – 400 лв. В същото осз делото е обявено за решаване.

Постановено е Решение № 3363/29.09.2025г. по гр.д. № 1216/2025г. по описа на ВРС, 7-ми с-в, с което е уважен предявеният иск и ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата от 402,09 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 31.01.2023г., на основание чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането. В мотивите съдът приема, че клаузата за заплащане на възнаграждение за поръчителство е неравноправна и съответно нищожна.

Ответникът е осъден на разноските, вкл. в полза на адв. Н. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по реда на чл. 38 от ЗАдв.

С молба по реда на чл. 248 от ГПК, от ответника е поискано изменение на решението в частта за разноските, като бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение до сумата от 150 лв. В отговор, ищецът сочи, че молбата е неоснователна.

С обжалваното определение, ВРС е оставил без уважение молбата на ответника, като е счел за адекватен присъденият размер.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество частната жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

3

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В конкретния случай, претенцията на ищцата е изцяло уважена, поради което й се следват разноските.

Ищцата, действаща чрез адв. Н. е отправила своевременно искането си за присъждане на разноски, като е представила и списък. По отношение на адвокатското възнаграждение, което се претендира по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв., е представен договор за правна защита и съдействие, в който е изрично посочено, че защитата е безплатна при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за Адвокатурата, ведно с пълномощно към него. Въпреки че не е задължен, доколкото в случая, съдът определя размера на адвокатското възнаграждение, адв. Н. е посочил в списъка, че претендира 400 лв., който размер и първата инстанция е възприела за адекватен.

От ответната страна е направено възражение за прекомерност още в отговора на исковата молба, което се поддържа и в настоящата частна жалба.

Основанието по чл.78, ал.5 ГПК е изяснено в мотивите на т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в които е указано, че то се свежда до преценка съотношението на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки случай – например наличие на задължителна практика, разрешаваща основни спорни въпроси предопределя по- ниска степен на сложност. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът следва да намали договорения адвокатски хонорар или да определи такъв съобразно констатираното от него, под размерите по наредбата по чл. 36 от ЗАдв. Във всички случаи, обаче, съдът се съобразява и с нормата на чл.36, ал.2 ЗАдв. и изискването за справедлив и обоснован размер на присъжданите разноски за адв.хонорар. Единствено като помощен критерий, относим към пазарните нива на адв.услуги, съдът преценява материалния 4 интерес по спора.

Постоянната е практиката на касационния съд, че за да прецени фактическата и правна сложност на делото, следва да се съобразят извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Предвид задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК , решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС, размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ/НВАР/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения както и при преценката по чл.78, ал.5 ГПК, без да са обвързващи за съда.

В случая, съдът отчита, че защитата на ищцовата страна се изразява в подаване на искова молба и писмено становище / без явяване в осз/, като производството е приключило с едно открито съдебно заседание без събиране на други доказателства, освен вече представените писмени такива. Касае се за потребителски спор, който не се отличава с особена сложност с оглед типичните за потребителските спорове възражения и наличието на многобройна и постоянна съдебна практика по идентични дела. С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., който настоящият съдебен състав намира за обоснован и съответстващ на подробно посочените критерии размер.

В резултат, обжалваното определение на ВРС следва да се отмени частично, като се допусне изменение на решението в частта за разноските и адв. възнаграждение на адв. Н. следва да се намали до сумата от 300 лв., поради което и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 17962 / 23.12.2025г., постановено по гр. дело № 1216 / 2025г. на Варненски районен съд, 7 –ми състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 91084/30.10.2025г., подадена от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, с която е отправено искане за изменение на Решение № 5

3363/29.09.2025г., постановено по гр.д. № 1216/2025г. по описа на ВРС, 7 с-в, в частта за разноските, чрез редуциране на присъденото по реда на чл. 38 от ЗА в полза на процесуалния представител на насрещната страна адвокатско възнаграждение, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 3363/29.09.2025г., постановено по гр.д. № 1216/2025г. по описа на ВРС, 7 с-в, в ЧАСТТА на разноските, за които е осъден „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899 и са присъдени в полза на адв. П. Н. – ВАК, с адрес на кантората: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ 44, ет.4, офис 6, за възнаграждение за оказана адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на А. К. К., ЕГН **********, ищец по гр. д. № 1216 по описа за 2025г. на Районен съд – Варна, 7-ми състав, като НАМАЛЯВА размера му от 400лв. / четиристотин лева/ до сумата от 300 лв. / триста лева/, на основание чл.

248 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 17962 / 23.12.2025г., постановено по гр. дело № 1216 / 2025г. на Варненски районен съд, 7 –ми състав, в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6