Решение № 3758 от 13.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3758 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100503319 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба, подадена Т. П. И. срещу решение № 35/03.01.2023г. по гр. д. № 15722/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 82 състав, с което е отхвърлен предявеният от него срещу „ЮЛТРЕЙД“ ООД иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

В жалбата се твърди, че в първоинстанционното решение правилно са определени релевантните факти и правната квалификация на претенциите, но неправилно са анализирани и преценени събраните по делото доказателства, съответно неправилни са правните изводи и приложението на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което искът да бъде уважен в предявения му размер.

От насрещната страна по жалбата - „ЮЛТРЕЙД“ООД е подаден писмен отговор в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, в който се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за 1 наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Т. П. И. е предявил срещу „Юлстрейд“ ООД осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сума в размер на 572,50 лева, представляваща припадащата се част от получавания от ответника наем съобразно собствената на ищеца 1/5 идеална част от процесните имоти за стопанската 2018 - 2019 г. и сума в размер на 687 лева, представляваща припадащата се част от получавания от ответника наем съобразно собствената на ищеца 1/5 идеална част от процесните имоти за стопанската 2019 – 2020 г., както и осъдителни искове с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 191,30 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 572,50 лева за периода 07.12.2018 г. - 24.03.2022 г. и за сумата от 169,08 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 687 лева за периода 21.10.2019 г. - 24.03.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил по силата на наследствено правоприемство земеделски земи, находящи се в с.

Септемврийци, общ. Вълчедръм, обл. Монтана, от които и ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***. Заявява, че с Договор за продажба на наследствени права, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 8692/15.12.2014 г., един от наследниците наТ. и Т.а Д. – Е.Г.Т., е прехвърлил собствените си 1/10 идеални части от процесните недвижими имоти, като впоследствие с Констативен нотариален акт с вх. рег. № 8677, акт № 117, том 15 от 05.12.2014 г., приобретателят ЕТ „М.А. – Юлстрейд – Ю.К.“ е признат за техен собственик. Твърди, че Л.Г.Т., също в качеството си на законен наследник на 1/10 идеална част от процесните недвижими имоти, прехвърля наследствените си идеални части на ЕТ „М.А. – Юлстрейд – Ю.К.“, който от своя страна е прехвърлил цялото си търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на ответника „Юлстрейд“ ООД. От своя страна последният сключва няколко договори за наем с „Ки Ти Бо“ ООД, от които реализира печалба от отдаването на процесните земеделски земи за стопанската 2018 – 2019 г. и стопанската 2019 – 2020 г. в общ размер на 1259,50 лева.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че посочените от ищеца договори за наем, сключени с „Ки Ти Бо“ ООД, са породили своето правно действие и изяснява, че за същите имоти има друг сключен наемен договор от 03.08.2015 г., за който ищецът водел гр. д. № 1035/2022 г. по описа на РС – Враца за разпределяне на наемни плащания.

Оспорва, че е получавал твърдените суми по посочените от ищеца договори за наем, като твърди, че е налице разлика в уговорената цена по договора и наредените от наемателя суми, а сумите, които са обективирани в представените по делото фактури, касаят недвижими имоти, различни от процесните.

С решение № 35/03.01.2023г. по гр. д. № 15722/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 82 състав, районният съд е отхвърлил предявените от Т. П. И. срещу „Юлстрейд“ ООД искове.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

3

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

В чл. 30, ал. 3 от ЗС се съдържа един от основните принципи, върху които е изграден институтът на съсобствеността, а именно, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си. Под „ползи” следва да се разбират преди всичко плодовете, чийто източник е съсобствената вещ, а под „тежести” - разноските за вещта.

По иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че имотът е съсобствен при посочените квоти, че ответникът е реализирал ползи от процесните имоти като ги е отдавал под наем през процесния период и техния размер. В случай че ищецът изпълни възложената му доказателствена тежест, ответникът следва да докаже възражението си, че получаваните суми са по наемни правоотношения, касаещи недвижими имоти, различни от процесните.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложеното от първоинстанционния съд, че не може да направи извод, че е налице съсобственост по отношение на процесните имоти между страните в производството, респ. че ищецът има право да претендира част от гражданските плодове, добити от отдаване на общата вещ от ответника под наем. Действително по делото се установява, че ищецът е съсобственик на процесните лозе от 3,181 дка, нива от 46,771 дка и нива от 300 дка, видно от представените по делото решения от 12.09.1995 г. за възстановяване право на собственост и удостоверения за наследници на Т. Д. и Т.а Д.а. По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства относно право на собственост върху същите имоти в полза на ответното дружество. Това не би могло да се приеме нито от приетите по делото договори за наем, нито от представените в хода на производството скици, на гърба на които са посочени няколко имена като съсобственици, сред които страните по делото. От една срана същите не представляват титули за собственост, а от друга не са конкретизирани притежаваните от всеки един от тях идеални части. Като взе предвид това, а и факта, че ответникът е оспорил исковете изцяло като неоснователни, респ. с доклада по делото няма обявени за безспорни обстоятелства, съдът намира, че същите подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца и настоящ жалбоподател, което не бе сторено успешно.

4

Поради всичко изложено следва, че исковата претенция е недоказана, до който извод е стигнал и първоинстанционният съд, а възраженията на въззивника са неоснователни.

Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания, които в настоящия случай са неоснователни.

Следователно решението следва да бъде потвърдено.

По разноските.

При този изход на спора право на разноски в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение има въззиваемата страна.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 35/03.01.2023г. по гр. д. № 15722/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 82 състав.

ОСЪЖДА Т. П. И., ЕГН **********, да заплати на „Юлстрейд“ ООД, ЕИК 204100726, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5