Решение № 159 от 09.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Ловеч, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500143 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 184/14.08.2024 г., по гр.д. № 349/2024 г. на PC Тетевен, съдът е отхвърлил предявения от Д. В. К. против Н. Н. А. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е притежава ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Г. И., ведно с находящите се в него жилищна еднофамилна сграда с идентификатор *** и селскостопанска сграда с идентификатор ***. С решението съдът е оставил без разглеждане (като недопустимо) искането на Д. В. К. за отмяна на нотариален акт за признаване на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка № 160, том първи, рег. № 1272, дело № 152/2023 г. на нотариус с рег. № 392 на Нотариалната камара и нотариален акт за поправка на нотариален акт за признаване на собственост № 164, том първи, рег. № 1297, дело № 156/2023 г. на същия нотариус, и прекратил производството по делото в тази му част.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от Д. В. К., в която са направени оплаквания за неговата неправилност, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводственте правила и необоснованост, свеждащи се до: несъгласие с извода на районния съд за недопустимост на претенцията за отмяна на нотариалните актове за собственост, обоснован с довод за липсата на установителен иск за правата по нотариалния акт, предявен против П. А., призната с нотариалния акт за собственик; упрек към районния съд за 1 допуснато процесуално нарушение, с оглед липса на дадени указания за отстраняване редовността на исковата молба, при евентуална неяснота на заявените претенции, както и за изготвяне на доклада по делото едва във второто по делото съдебно заседание, след събиране на доказателствата по делото; несъгласие с извода на районния съд за неоснователност на установителния иск за собственост против Н. Н. А. за претендираните идеални части от правото на собственост върху порцесния имот, доколкото праводателката на ответника се е легитимирала като собственик с нотариален акт, чиято доказателствена сила не била оборена. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение, за постановяване на ново такова, с което да бъдат уважени предявените искове и да се присъдят разноските за двете инстанции.

По делото е постъпила и частна жалба от Д. В. К., подадена против определение № 755/06.12.2024 г., по гр.д. № 349/2024 г. на РС Тетевен, с което в процедурата по чл. 248 ГПК съдът изменил решението в частта за разноските, присъждайки на адв. В. В. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за защита и представителство по делото на П. А.. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт, свеждащи се до несъгласие с мотивите му за дължимост на адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 2 ЗАдв, доколкото такова не е било заявено своевременно, нито е бил представен списък по чл. 80 ГПК. В частната жалба е изведено искане за отмяна на обжалваното определение и за отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, респ. писмен отговор на частната жалба.

Въззивникът Д. В. К. участва в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. А. А., който поддържа въззивната и частната жалби, навежда доводи за нейната тяхната основателност, моли за отмяна на решението, за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноските по делото, респ. за отмяна на определението по молбата по чл. 248 ГПК, с отхвърляне на претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В представените по делото писмени бележки, процесуалният представител доразвива съображенията си в подкрепа на тезата за основателност на предявените искове.

Въззиваемите вземат участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. В. В., който оспорва въззивната и частната жалби, като в хода на устните състезания излага съображения за правилност на обжалваното съдебно решение, респ. на определението за изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК, моли за тяхното потвърждаване и за присъждане на разноските по делото.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

От Д. В. К. против Н. Н. А. е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е притежава ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на 2 село Г. И., ведно с построените в него две сгради (жилищна и селскостопанска), като от ищцата се поддържа, че съсобствеността произтича от наследяване от общия наследодател Д. Т. Б., че след снабдяване по обстоятелствена проверка с нотариален акт за собственост върху същия имот, П. Д. А. го продала Н. Н. А., че прехвърлителната сделка нямала действие по отношение на претендираната ¼ идеална част. С исковата молба е поискано (приоритетно) на основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът да отмени нотариален акт № 160, том първи, рег. № 1272, дело № 152/2023 г. на нотариус с рег. № 392 на Нотариалната камара (издаден на 05.04.2022 г.), с който П. Д. А. е призната за собственик по давностно владение и наследство от Д. Т. Б., както и на нотариален акт за поправка на нотариален акт за признаване на собственост № 164, том първи, рег. № 1297, дело № 156/2023 г. на същия нотариус.

От ответника е противопоставено защитно възражение за придобиване на имота от П. Д. А. по давност и за липсата на собственически претенции към него, заявявани от ищцата и нейната майка, които са го посещавали изолирано, нето му по покана на П. Д. А. и с ясното съзнание, че не е тяхна собственост.

Районният съд се е произнесъл по заявената в исковата молба поредност на исканията, оставяйки без разглеждане като недопустимо, искането на Д. В.

К. за отмяна на нотариалните актове, издадени по обстоятелствена проверка, респ. отхвърляйки положителния иск за собственост на Д. В. К. против Н. Н.

А. за претендираната по наследство ¼ идеална част от правото на собственост върху процесния поземлен имот и сградите в него. Произнасяйки се по направените основания и искания, вкл. в поредността, в която последните са заявени, съдът е останал в рамките на търсената защита. Изводът на районния съд за недопустимост на искането по чл. 537, ал. 2 ГПК е правилен като краен резултат не само по изложените в решението съображения. Отмяната на констативния нотариален акт освен, че не съставлява произнасяне по самостоятелен иск, а е само законна последица от уважаването на предявен иск за собственост (както е прието в решението на районния съд), липсата на съответствие между предмета на делото (от една страна) и удостовереното материално право (от друга страна) съставлява процесуална пречка за произнасяне по чл. 537, ал. 2 ГПК. В случая се иска отмяна на издаден констативен нотариален акт в полза на П. Д. А. (праводателката на ответника Н. Н. А.), срещу която не е предявен иск за собственост. Ето защо следва да се приеме за законосъобразен изводът на районния съд за недопустимост на искането на Д. В. К. за отмяна на нотариалните актове (№ 160, том първи, рег.

№ 1272, дело № 152/2023 г. на нотариус с рег. № 392 на Нотариалната камара и № 164, том първи, рег. № 1297, дело № 156/2023 г. на същия нотариус), издадени по обстоятелствена проверка с които П. Д. А. е призната за собственик на поземления недвижим имот и сградите в него. В този смисъл е неоснователно оплакването във въззивната жалба, изразяващо се в несъгласие с извода на районния съд за недопустимост на претенцията за отмяна на нотариалните актове за собственост, поради липсата на установителен иск за правата по нотариалния акт, предявен против П. А., призната с нотариалния акт за собственик.

Предвид извода за допустимост на атакуваното съдебно решение, съдът 3 следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата и в настоящата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото са роднини, като от приетото удостоверение за наследници (изх. № 474/24.11.2022 г. на кмета на с. Г. И.) се установява, че техният общ наследодател е Д. Т. Б., починал на 04.11.1999 г. и оставил за наследници по закон П. Д. А. и Б. Д. Т. (негови деца). Видно от същото удостоверение, Д. Т. Б. е имал трето дете – Т. Д. Т., който е починал на **.**.**** г. (преди наследодателя) без да е имал низходящи. От удостоверението се установява, че Б. Д. Т. починал на **.**.**** г. и оставил за наследници по закон д. В. К. (дъщеря) и В. Б. К. (преживяла съпруга), която е починала на **.**.**** г. и оставила за наследници по закон освен д. В. К. и С. Ц. Б. (нейни деца).

Не се спори между страните, а и това е видно от приетите по делото скици на СГКК Ловеч, че в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Г. И. се намират жилищна еднофамилна сграда с идентификатор *** и селскостопанска сграда с идентификатор ***.

От показанията на свидетелите А. К., П. Н., Н. К., С. С., Й. Н. и В. С., се установява, че поземленият имот и сградите в него се обитавали и ползвали от Д. Т. Б. и неговата съпруга (Д.) до смъртта му през 1999 г., че известно време преди да почине неговият син Б. Д. Т. заживял при него за да го гледа и да му помага в отглеждането на животните. От показанията на свидетелите се установява, че след смъртта на баща му Б. Д. Т. останал да живее в жилищната сграда, да ползва имота и стопанската постройка (продължил да гледа животни) до смъртта му през 2009 г., като през това време той епизодично е бил посещаван от дъщеря му (ищцата д. К.) и съпругата му (В. К.), които живеели в друго населено място. Въпреки, че живеел сам, неговата сестра П.

Д. А. го посещавала, носела му храна и заедно със сина си Н. също започнали да се грижат за имота. След смъртта на Б. Д. Т. през 2009 г., П. Д. А. и нейният син Н. продължили да се грижат за имота, поддържали го, извършвали ремонти на жилищната сграда (замазки, измазване на стени, изпълнение на колони, подновяване на покрива) и по оградата, като освен тях двамата, никой друг не се е ангажирал с поддръжката и стопанисването му. Установява се от показанията, че след смъртта на Б. Д. Т. съпругата и дъщеря му се появявали в имота изолирано и по-конкретни поводи – за да вземат от там негови лични вещи (св. П. Н.), ходили са на гости (св. Й. Н. и св. А. К.), а през октомври на 2022 г. (след смъртта на съпругата му В.), дъщеря му се срещнала с Н.

(ответникът), за да се разберат относно ползването на имота и евентуално изкупуване на наследствените дялове от имота (св. Н. К.).

С нотариален акт № 160, том първи, рег. № 1272, дело № 152/2023 г. на нотариус с рег. № 392 на Нотариалната камара (издаден на 05.04.2022 г.) и нотариален акт за поправка на нотариален акт за признаване на собственост № 164, том първи, рег. № 1297, дело № 156/2023 г. на същия нотариус, П. Д. А. е призната за собственик по давностно владение и наследство от Д. Т. Б. върху 4 поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Г. И. се намират жилищна еднофамилна сграда с идентификатор *** и селскостопанска сграда с идентификатор ***, както и върху поземлен имот с идентификатор ***.

На 09.06.2023 г. П. Д. А. продава на Н. Н. А. (нейния син) поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Г. И. се намират жилищна еднофамилна сграда с идентификатор *** и селскостопанска сграда с идентификатор ***, както и върху поземлен имот с идентификатор ***, като сделката е извършена с нотариален акт № 55, том II, рег. № 2141, дело № 242/2023 г. на нотариус с рег. № 392 на Нотариалната камара.