Решение № 36 от 24.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно дело за възобновяване № 20245000600216 по описа за 2024 година Производството е по реда на гл. ХХХІІІ НПК.

Образувано е по искане на осъдения И. Н. И. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 1350/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с решение по което е потвърдена Присъда № 85/04.04.2023 г. по НОХД № 1602/2022 г. на Районен съд - Пловдив, отмяна на постановените по тях решение и присъда, като вместо това И. Н. И. бъде признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за извършени престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, по чл. 325, ал. 1 НК и две отделни престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 НК. Алтернативно се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Като основание за направеното искане се сочат допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК.

С допълнителна молба адв. Д. Б. - служебен защитник на осъдения, е 1 изложил допълнителни аргументи в подкрепа на първоначално заявените оплаквания. Като нарушения на процесуалните правила се сочат:

- ограничаване на правото на защита и на осъдения (подсъдим към онзи момент), и на частните обвинители с оглед адвокатското им представителство пред първостепенния съд;

- наличието на основания за отвод досежно първостепенния съд, който не е удовлетворил изрично направено в тази насока искане;

- неудовлетворени доказателствени производството пред съдилищата по фактите; искания на подсъдимия в

- неправилна оценка на изводимото от доказателствената съвкупност, от което е последвало и неправилно приложение на материалния закон с признаването на И. за виновен по възведените му обвинения;

- несправедливост на наказанието, което оплакване също е обвързано с твърдение за пристрастност на съда.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция искателят И. И. и служебно назначеният му защитник - адв. Д. Б. поддържат същите искания, със същата аргументация.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, като излага конкретни контрааргументи против мнението за твърдените от искателя и защитата му нарушения при първоинстанционното и въззивното разглеждане на делото.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото материали и като съобрази становището на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е депозирано от легитимирана по смисъла на чл. 420 ал.1 НПК страна, срещу съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал. 1 НПК, до компетентен по смисъла на чл.

424 НПК съд, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно, тъй като съдилищата по фактите не са допуснали твърдените нарушения.

С Присъда № 85/04.04.2023 г. постановена по НОХД № 1602/2022 г. на 2

Районен съд - Пловдив подсъдимият И. Н. И. е признат за виновен в това, че:

- на 13.08.2021 г. в гр. *, в жилищния вход на блок на ул. „*“ №*, се е заканил с убийство на М. Б. Т., ЕГН **********, като я причакал до входната врата на жилището, хванал я с ръката си за гушата и заявил, че ще я убие, ликвидира и унищожи, което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца;

- на 20.08.2021 г. в гр. *, в сградата на Община *, район „*“, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като крещял на висок глас в сградата на общината (р-н *) и след това нападнал С. Ц. П., като му нанесъл удари с ръце и крак по тялото, поради което и на основание чл. 325, ал. 1 вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца и на наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на сайта на район „*“, гр. *, от Кмета на района;

- на 20.08.2021 г. в гр. , в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 НК, е причинил лека телесна повреда на Н. С. П., изразяваща се в кръвонасядане в областта на корема, което довело до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца;

- на 19.08.2021 г. в гр. *, в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 НК, е причинил лека телесна повреда на Н. И. И., ЕГН **********, изразяваща се в контузия на шията, което довело до причиняване на болка, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 54 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от четири месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия И. И. е наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, като на основание чл. 23, ал. 2 НК към него е присъединено и наказанието обществено порицание.

На основание чл. 24 НК така наложеното общо най - тежко наказание е увеличено с четири месеца – на две години лишаване от свобода, като е 3 постановено, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, подсъдимият да изтърпи същото при първоначален общ режим.

С присъдата подсъдимият И. Н. И. е осъден да заплати:

- на частния обвинител и граждански ищец М. Б. Т. сумата от 1000 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал.1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума от 13.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над този размер, до пълния му предявен размер от 5000 лева, искът е отхвърлен като недоказан;

- на частния обвинител и граждански ищец Н. С. П. сумата от 500 лева, представляващи обезщетение за причинени й неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. с чл. 130, ал. 2 НК, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над този размер, до пълния му предявен размер от 2000 лева, искът е отхвърлен като недоказан;

- на частния обвинител и граждански ищец Н. И. И., представляван от неговата майка и законен представител Н. С. П., сумата от 500 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. с чл. 130, ал. 2 НК, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над този размер до пълния му предявен размер от 3000 лева, искът е отхвърлен като недоказан;

- на частния обвинител и граждански ищец С. Ц. П. сумата от 500 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над този размер, до пълния му предявен размер от 2000 лева, искът е отхвърлен като недоказан.

По жалба на подсъдимия И. Н. И. и защитника му – адв. С. Д. срещу така постановената присъда е образувано ВНОХД № 1350/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. По делото е постановено решение № 396/20.10.2023 г., с което присъдата е била изменена единствено в частта относно приложението на чл. 59, ал. 1, т. 1 НК, за което първостепенният съд е пропуснал да се произнесе. В останалата й част присъдата е потвърдена.

4

Незаявено от страните, но несъществено нарушение на процесуалните правила е отразеното в решението на въззивния съд, при което присъдата и е потвърдена, и е налице допълнително произнасяне на окръжния съд за въпрос, по който районният съд е бил длъжен, но не се е произнесъл. Следва да се приеме, че в тази й именно част - относно приложението на чл. 59 НК, присъдата е изменена. В останалата й част е потвърдена, поради което въззивното решение е изменително, а не изцяло потвърдително.

По наведените оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същите са в две насоки - нарушения, осъществени от районния съд, съответно - същите по вид нарушения, реализирани от въззивния съд.

Оплакванията са неоснователни.

Не е било ограничено правото на защита на осъдения (подсъдим към онзи момент) в производството пред районния и окръжния съд.

Внимателният прочит на протоколите от проведените съдебни заседания сочи, че подсъдимият И. да е бил представляван от служебно назначени му защитници, а многократните му изявления (отразени във всеки протокол от проведените съдебни заседания), че желае лично да упълномощи адвокат, не са били реализирани в хода на производството при все, че отлаганията на делото са многобройни.

Служебно назначеният защитник адв. Д. активно е защитавал подсъдимия И.. Същият е бил изключително активен при разпитите на свидетелите, възразявал е на поставени от обвинението въпроси, отправял е доказателствени искания (срещу които подсъдимият не е възразил, а и те са били съобразно избраната от него линия на защита), правил е и искания за констатиране на противоречия в свидетелски показания. С оглед на формулираните от него доказателствени искания, вече зададената линия на защитата, е продължил и встъпилият по-късно договорен защитник, който не е пожелал преразпит на свидетелите.

Както на досъдебното производство, а така и пред районния съд, защитниците на подсъдимия са проявявали процесуална активност по събиране на доказателствата, правили са възражения, поведението им явно е било не само съгласувано, но и изцяло в интерес на подсъдимия И.. Удачно въззивният съд се е позовал и на относимата съдебна практика, указваща, че 5 съдът няма процесуално задължение да контролира нито избора на защитник, нито предпочитаната защитна стратегия (Р № 112/02.04.2012 г. на ВКС по н.д.

№ 147/2012 г., І н.о.; Р № 32/04.02.2011 г. на ВКС по н.д. № 709/2010 г., ІІІ н.о.).

Неподлежащо на обсъждане е възражението за нарушено право на защита и на частните обвинители. Важното в случая е, че е непротиворечиво установено в съдебната практика виждането, че извън прокурора страните могат да се позовават само на нарушения на собствените им права.

Не е налице и претендираното нарушение на същото право в производството пред окръжния съд. С оглед претендираното нарушение подсъдимият да е бил лишен от справедлив процес, въззивният съд е подложил на внимателен и задълбочен анализ доказателствената съвкупност, която е допълнил по свой почин.

Действително председателят на състава на първостепенния съд е взел участие в разглеждане на друго дело, по което И. отново е бил в качеството си на подсъдим – НОХД № 6965/2021 г. по описа на ПРС. При наведено искане за отвод той не се е отвел от разглеждането на настоящето дело. Въз основа на задълбочен анализ на относимите към това възражение доказателства, окръжният съд по споделяем начин е аргументирал становището си, че от съдържанието на приобщените от въззивния съд съдебните актове по НОХД № 6965/2021 г. по описа на ПРС се установява И. да е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Същественото е, че престъплението е на различна от инкриминираните по настоящото дело дата и място, спрямо различни пострадали. Фактология по това дело е несъотносима към фактите, включени в предмета на доказване по делото, чието възобновяване се иска. Аргументирана, правилна и споделяема е констатацията на въззивния съд, че с отказа да бъде отведен съдията – докладчик от Районен съд - Пловдив С. У. от разглеждане на делото не е било допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като не е била налице нито една от предпоставките на чл. 29, ал. 1 НПК. Не са били налице и основания да се счете, че съдията е бил предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото.