Определение № 26 от 18.01.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. София, 17.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20231800600618 по описа за 2023 година СОС, в качеството му на инстанция по контрол на актовете на прокуратурата по чл. 243 НПК е сезиран с жалба против определение на РС Б. от 29.09.2023 г., постановено по ЧНД № 548/2023 г., с което е потвърдено постановление на РП от 27.07.2023 г. по пр. пр. № 1216/2022 г. на РП-Б., ДП № 272/2022 г. по описа на РУ на МВР - Б., по силата на което е прекратено наказателното производство, образувано за това, че в периода от 10.08.2022 г. до 12.08.2022 г. самоволно, не по установения от закона ред, в имот, собственост на Х. Г. К., е изградена ограда от бетонови колове и телена мрежа през засадени и обработвани от К. лозови редове, като случаят е немаловажен - престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

С посоченото постановление прокурорът е приел, че не е осъществено престъпление поради липса на елемент от обективната страна - не е съществувал правен спор между страните, нито са осъществени каквито и да било действия по оспорване на правото, предмет на престъплението.

Прокурорът е констатирал, че поради липсата на представи за наличие на спор у предполагаемия деец не са налице и елементите от субективната страна на деянието. Приемайки, че спорът има гражданскоправен характер, прокурорът е достигнал до извода, че не са били събрани доказателства за осъществен състав на престъпление от общ характер, поради което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратил наказателното производство.

Постановлението е било обект на инстанционен контрол от РС-Б..

Първоинстанционният съд изцяло се е съгласил с приетите от прокурора фактически изводи. В мотивите си съдът е посочил, че събраните доказателства са логични, кореспондиращи помежду си, безпротиворечиви по отношение на релевантните факти. Така съдът се е солидаризирал с изводите на прокурора, че не е било осъществено оспорване на имотната граница, тъй 1 като спорът между свидетеля Й. и свидетеля К. е възникнал едва след претендираното като самоуправно изграждане на оградата, а по този начин се изключва съставомерността на престъплението самоуправство. Съгласявайки се в цялост с прокурора, първоинстанционният съд е приел, че постановлението е законосъобразно и обосновано и с атакуваното пред настоящата инстанция определение го е потвърдил.

В жалбата на Х. Г. К. срещу атакуваното определение, депозирана от адв. С. Ц., се излага становище, че определението е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място се изтъква процесуално нарушение на досъдебното производство, свързано с липсата на протокол за избор на наблюдаващ прокурор, което наред с обстоятелството, че свид. Й.ски е настоящ или бивш служител на МВР, пораждало съмнение за липса на обективност в разследването. Твърди се, че атакуваното определение е постановено при превратно тълкуване на доказателствата и при липса на съвкупен анализ на доказателствената съвкупност. Жалбоподателят застъпва становището, че свидетелят Й.ски е бил напълно наясно с факта, че имотната граница е предмет на обсъждане поради обсъжданото със свид. Д. намерение да се обърне към лицензиран геодезист за уточняване на точните граници. Въпреки това свид. Й.ски е предприел поставяне на ограда, без да уведоми насрещната страна, завземайки част от имота на жалбоподателя, с което според настоящия жалбоподател е било осъществено деяние по чл. 323, ал. 1 НК. В заключение посочва, че изводът в основата на атакуваното определение е неправилен и необоснован.

В съответствие с направените оплаквания и аргументи прави искане настоящият въззивен съдебен състав да отмени атакуваното определение и постановление, като върне делото на прокуратурата със задължителни указания по хода на разследването.

Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство, и осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното определение и постановление на базата на приложимите законови разпоредби, намира за установено следното:

Проверката от настоящата съдебна инстанция констатира нарушаване на правилата на чл.13, 14 и чл. 107 НПК при преценката и анализа на събраните доказателства, проверката и действителното съдържание на същите, без превратно възприемане на съдържащата се в тях информация, изискването за мотивираност на съдебните актове при прилагане на закона и правилата на формалната логика - чл. 34 НПК, вр. чл. 14, ал. 1 НПК, търсене и разкриване на обективната истина по чл. 13 НПК, както и гарантиране на равенството на страните в процеса в съответствие с чл. 12, ал. 2 НПК фундаментални принципи, начала, стоящи в основата на наказателния процес, изграждащи същността му и гарантиращи постигане на целите, към които е насочен.

Макар да е допустимо при пълно съгласие по отношение на релевантните факти първоинстанционният съд да не излага свой собствен 2 прочит на значимите обстоятелства в мотивите си, а да преповтори дословно фактическата обстановка, както е била възприета от прокурора, то това не се отнася до дължимия анализ на доказателствената съвкупност.

Първоинстанционният съд е нарушил задължението си на контролираща инстанция да подложи на задълбочена преценка доказателствените материали, като декларативно е посочил, че същите са безпротиворечиви по отношение на релевантните факти. При запознаване с материалите по досъдебното производство настоящият състав на въззивния съд достига до извода, че така изложените изводи са произволни и необосновани, доколкото не съответстват на реалното съдържание на събраните доказателства и конкретно - не са резултат от всестранно обсъждане на свидетелските показания от съществено значение за правилно решаване на делото.

Първоинстанционният съд не е извършил дължимата проверка, като е пропуснал да установи, че атакуваното постановление поначало страда от липса на какъвто и да било анализ на доказателствата, което препятства възможността за проследяване волята на прокурора, обусловила прекратяването на производството.

По повод на контрола на обжалваното постановление, настоящият състав на въззивната инстанция има повод отново да изтъкне изведеното от константата практика по тези дела категорично изискване за мотивираност и обоснованост на актовете на прокуратурата, с които се слага край на наказателното производство. Едва след внимателна и задълбочена преценка и мотивиран анализ относно достатъчността, надеждността и годността на събраните доказателства от цялата доказателствена съвкупност, формирана при разследването, може да се направи краен извод за липса или недоказаност на престъпно деяние. Такъв анализ в случая не е осъществен изначален порок в атакуваното постановление, който е останал незабелязан от първоинстанционния съд. При това положение липсва каквато и да е обоснованост на постановлението - порок, който всякога обуславя отмяна на постановения акт, а наред с това липса и съществен реквизит на постановлението, съставляващ липса на мотиви.

Следва да се отбележи, че изложените теоретични съображения в обжалваното определение са правилни - съответни на възприетото в теорията и практиката относно престъплението самоуправство. Независимо от това обаче, в контролираното определение съдът не е констатирал същностен недостатък на постановлението и се е съгласил с изводите на прокурора, без да изложи достатъчно ясни доводи, основаващи се на събраните доказателства. При това положение и атакуваното определение подлежи на отмяна като необосновано - поради противоречие на изложените фактически изводи със събраните доказателства и допуснати грешки при анализа и оценката им.

Напълно игнорирани са останали показанията на свидетеля Д. в частта относно заявеното от него, че в прехождащ евентуалното деяние момент, е бил проведен разговор именно относно границата между двата имота и необходимостта от установяването им /така в проведената очна ставка, на л.

45-гръб от ДП: „който разговор беше относно това, че синът му е закупил 3 съседния имот, до този на моя племенник и има разминаване в границите на двата имота и трябва да се извика геодезист на място…”/. Същото сочи и в първоначалните си показания свид. Д. /л. 25/, като следва да се държи сметка, че свидетелят визира момент, предхождащ предприетото поставяне на ограда.

Това особено значимо обстоятелство изрично е следвало да намери обсъждане в атакуваното определение и в прокурорския акт за прекратяване на производството, доколкото обуславя елемент от обективната страна на евентуално деяние - имало ли е възникнал спор, намерил отражение в обективната действителност, касаещ границата между двата съседни имота.

Въпреки това първоинстанционният съд декларативно е приел, че „не са налице доказателства, сочещи, че преди предприетите действия по заграждането на имота си от страна на свид. Цветелин Й. е било възникнало оспорване от свид. К. за имотната им граница”, без да държи сметка за данните, които сочат имено на такова обсъждане още през 2021 г. - очевидно преди инкриминирания период. Установените съществени противоречия по този въпрос /доколкото свид. Й.ски в проведената очна ставка твърди, че е отправил уведомление до свид. К. за плануваното поставяне на ограда/ налагат нуждата от внимателното обсъждане на свидетелските показания и всички събрани доказателства с цел да се установи бил ли е наясно свид.

Й.ски, че ползвателят на съседния имот счита частта, в която попадат заградените дървета, за своя, и едва тогава да се обсъдят отново признаците от състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК.

Иначе казано, сторената до момента дейност от страна на прокуратурата, в недостатъчна степен критично анализирана от първоинстанционния съд, не изпълва стандартите на съвременния наказателен процес относно дължимото обективно, всестранно и пълно изследване на всички значими обстоятелства по делото. При последващо произнасяне на ръководно-решаващия орган следва да се държи сметка, че за престъплението „самоуправство“ законът не поставя каквито и да било условия във формата на оспорването като обективен признак на деянието.

Това оспорване може да бъде обективирано по различни начини - както чрез думи, така и чрез действия, стига да сочи недвусмислено на фактическо противопоставяне и демонстриране на несъгласие деецът да реализира действителното или предполагаемото си право, предприемайки самоуправните действия. За съставомерността на деянието е необходимо самоуправните действия да са предхождани или съпътствани от възникнал спор за имуществено право между субекта на деянието и друго лице, изразяващ се или в несъгласие със съществуването на правото или с избрания начин за осъществяването му. Деецът следва да е страна по конкретен правен спор с предмет имуществено право, независимо дали спорното право принадлежи на дееца /"свое"/ или на насрещната страна по спора /"чуждо"/ и без значение дали е "действително или предполагаемо", правото му да се оспорва от насрещната страна и вместо да отнесе спора за решаване до съда или до друг компетентен орган, той сам да осъществи спорната претенция, като внася промяна в съществуващото фактическо положение. От субективна страна е необходимо деецът да съзнава наличния (съществуващ или 4 приключил) спор относно своето или чуждото действително или предполагаемо право, да предвижда, че с действията си променя фактическото положение не по установения в закона ред и пряко да цели това, за да осъществи претенцията си.

Изложените по-горе съображения водят до обратния извод, изразен от настоящата съдебна инстанция - че постановявайки своя акт, прокурорът не е извършил задълбочена преценка и анализ на събраните до този момент доказателства, като са налице противоречиви данни относно поведението на свидетелите, които към настоящия момент не са обективно проследени и обсъдени. Така към настоящия етап проверката на волята на прокурора е значително възпрепятствана поради липсата на надлежни доводи, с които да се подкрепят направените крайни изводи. Следователно несподелими са и изводите на районния съд в определението, че не се установяват обективните признаци от състава на престъплението, тъй като същите са напълно необосновани /не почиват на обективна преценка на доказателствата по делото/ и изцяло немотивирани.