Решение № 111 от 15.08.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Търговище, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20243530200380 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. И. Т., ЕГН ********** от гр.Търговище, чрез мл. адв. Д. К. – ВТАК против Наказателно постановление № 24- 1993 000090 от 04.04.2024г., издадено от Началник сектор към ОДМВР –

Търговище, РУ - Търговище. Считайки, че обжалваното НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, жалбоподателят желае същото да бъда отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника.

В с.з. наказващият орган, посредством процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е

1

НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 23.02.2024г. за времето от 08:00 до 20:00ч. св.В.Т. – ст.полицай в група ППД, с -р ОП при РУ-Търговище и св.Т.Й. – също полицейски служител при

РУ- Търговище били назначени съвместно в наряд.

Изпълнявайки служебните си задължения в гр.Търговище, около 08:52ч. същите забелязали л.а „Фиат Фиорино“ с рег. № Т 7*** МТ, който се движел по ул.“Трапезица“ в посока към кръстовището с ул.“Антим I-ви“. Контролните органи спрели автомобила за проверка, при която било установено, че същият е собственост на „Универсал - ИПП- Т.и и с-ие“ СД и е управляван от жалбоподателя. Извършили проверка на водача с техническо средство за употреба на алкохол, резултатът от която бил отрицателен. След това поканили жалбоподателя да бъде тестван и за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Dreger Drug Test 5000 с фабр. № ARNJ-0001, но той отказал тази проверка. С оглед този отказ, св. В.Т. съставил на жалбоподателя АУАН GA 1123074/ 23.02.2024г. за нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал с отбелязване, че има възражения. Бил му издаден и талон за медицинско изследване № 139712.

Жалбоподателят отказал да подпише талона за изследване, отказал да получи и препис от него, респ. не се възползвал от възможността да даде биологични проби за анализ. Отказите му били удостоверени с подписа на свидетел. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят, чрез пълномощник, депозирал писмено възражение срещу акта. След извършена проверка по чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган - Началник сектор към ОДМВР – Търговище, РУ – Търговище, приел възражението за неоснователно и издал Наказателно постановление № 24- 1993 -000090 от 04.04.2024г, с което на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания “глоба” в размер на 2000лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. На основание Наредба № Із -2539 от 17.12.2012г. на МВР било постановено отнемането на 15 контролни точки на водача.

Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал - показанията на св.Т. и св.Й. и приложените писмени доказателства, които са непротиворечиви и изцяло кореспондират помежду си.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, 2 съгласно чл.165, чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложените Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 363з- 372/20.02.2024г. на директора на ОДМВР - Търговище. Възражението, че АУАН е съставен от лице, по отношение на което е било налице основание за отвод, е необосновано и неподкрепено от доказателства. При съставянето на АУАН не са допуснати нередовности, непреодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е налице достатъчно яснота относно съставомерните елементи на административното нарушение, вменено на жалбоподателя.

Фактическите обстоятелства, отразени в тях са квалифицирани правилно като нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Изрично в НП е конкретизирано и че се визира предл.2 от посочената разпоредба.

Жалбоподателят е имал възможност да упражни правото си на защита в пълен обем. Спазени са правилата, регламентирани в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/, приложима съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП. С оглед изложеното, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване.

Правилно е приложен и материалният закон. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на МПС, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лева.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. Ако водачът откаже извършване на такава проверка с тест, ако не приема показанията на теста или ако физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с тест, то тогава за 3 него е налице възможността по чл.3а, т.1 от Наредбата - употребата на наркотични вещества или техни аналози д а се установи с медицинско и химико - токсикологично лабораторно изследване /чл.3а от Наредбата/. С оглед упражняване на правото по чл.3а, т.1 от Наредбата, контролните органи са длъжни да издадат на водача талон за изследване, който се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена накрая цифра от 1 до 8. Екземпляр от талона, съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата следва да бъде връчен на водача, като номерът и датата на талона, съгласно чл.13 от Наредбата, се вписват в амбулаторния журнал на лечебното заведение, при явяването на лицето за вземане на съответни биологични проби. Съгласно чл.17, ал.4 вакуумните епруветки и контейнерите за урина, съдържащи взетите проби, се запечатват със стикера, придружаващ талона за изследване. В протокола за изследване се отбелязва серийният номер на стикера. Чл.20, ал.1 от Наредбата сочи, че пробите кръв и урина за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се изпращат за изследване в съответната специализирана лаборатория, заедно с талона за изследване и протокола по чл.14, ал.2.

От посочената регламентация следва, че представянето на талон за изследване от водача в съответното лечебно заведение е условие и предпоставка з а надлежно провеждане на процедурата по вземане и изследване на биологичните проби. Следователно отказът на лицето да подпише и получи талона за изследване представлява и отказ да се възползва от възможността по чл.3а, т.1 от Наредбата.

В случая от показанията по разпитаните свидетели безспорно и без противоречия се установи, че на процесните дата, час и място, жалбоподателят, като водач на МПС е бил проверен за употреба на алкохол с техническо средство, като резултатът от проверката бил отрицателен. По безспорен начин се установи и че св. Т. – контролен орган, надлежно оправомощен, съгласно заповед № 363з- 372/20.02.2024г. на директора на ОДМВР - Търговище, поканил жалбоподателя да бъде тестван и за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Dreger Drug Test 5000 с фабр. № ARNJ-0001, съгласно чл.87, ал.1, т.5 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Посоченото средство било надлежно утвърдено, съгласно чл.1, ал.5 от Наредбата и заповед № 8121з4 329/22.03.2022г. на министъра на вътрешните работи. Доказано е и няма спор, че жалбоподателят отказал тази проверка. От показанията на свидетелите се установи, че отказал да подпише и да получи и талона за изследване, който му бил издаден, като отказите му, съгласно чл.6, ал.9 от Наредбата, са удостоверени с подписа на свидетел. От така посочените обстоятелства следва извод, че жалбоподателят е осъществил виновно деяние, съставомерно по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, свеждащо се до отказ да бъде тестван с Dreger Drug Test 5000 с фабр. № ARNJ-0001 /предвид разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата и отказа му да подпише и получи талона за изследване/.

От горното следва извод, че съставеният на водача АУАН, и издаденото въз основа на него НП, отразяват фактически състав на довършено нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, доколкото съдържат констатация за отказана проверка с Dreger Drug Test 5000 с фабр. № ARNJ-0001.

Доводът за липсата на обективна възможност жалбоподателя да се яви за изследване в СО при МБАЛ- Търговище поради задържането му по ЗМВР за срок до 24 часа е неоснователен, тъй като нито той е бил длъжен да се яви, нито пък полицейските служители са били длъжни да го отведат до там, предвид липсата на първоначалната предпоставка за това – изявено негово желание, обективирано в талона за изследване чрез полагането на подпис.

Същевременно явяване в лечебното заведение без талон за изследване би компрометирало процедурата по установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и би било безпредметно.

Неоснователно е и възражението, че НП е незаконосъобразно, тъй като с поведението си жалбоподателят не е дал повод за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества. Действително чл.5, ал.1 от Наредбата гласи, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Посочената разпоредба обаче не ограничава възможността за извършване на такава проверка само в посочените хипотези, а посочва в кои случаи е задължителна. Същата, /както впрочем и Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение/ има за адресат контролните органи, а не 5 водачите, поради което последните не могат да извличат от цитираната разпоредба основания за неизвършване на проверка по причини, че тяхното поведение или реакции не са дали повод за такава.

Действията на служителите на МВР са извършени в рамките на правомощията им по контрол относно спазването на правилата за движените от участниците в движението, а жалбоподателят като водач на МПС е бил длъжен да изпълнява указанията и нарежданията им. Полицейските служители не са нарушили изискването на чл.5, ал.2 от Наредбата, тъй като протокол по образец, съгласно приложение 2 се попълва в случаите, в които е извършена проверка за употребата на наркотични вещества с тест, каквато в случая е отказана.

По изложените съображения съдът намира нарушението за доказано.

Видът и размерът на наказанията са фиксирани в закона и същите са определени правилно от наказващия орган. Законосъобразно е определен и броят на контролните точки, подлежи на отнемане за това нарушение.

Предвид горното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. При този изход на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото е неоснователно. От представителя на наказващия орган разноски не са претендирани, поради което и такива не следва да се присъждат.