Определение № 19345 от 01.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19345 гр. София, 29.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100513273 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435, ал.4 от ГПК.

Подадена е жалба от Т. Н. Т. против разпореждане от 16.10.2023 г. по изп.дело № 20168440400927 на ЧСИ С.Я. , с което е оставил без уважение искане на жалбоподателя вх.№ 56239/29.08.2023 г. да отмени предходно свое постановление от 19.07.2016г., с което е наложил възбрана върху ½ ид.част от имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Лев Толстой“, представляващ апартамент № **** със засторена площ от 52.26 кв.м., ведно с избено помещение.

Жалбоподателят твърди, че съдебният изпълнител наложил възбрана върху ½ ид.част от негов имот, без да е длъжник по изпълнителното дело. Твърди, че процесният имот първоначално бил придобит на 28.12.1991г., при условията на СИО, от него и длъжницата по изпълнителното дело Г.Г.а, чрез договор за покупко-продажба по реда на Наредба за държавните имоти. След прекратяване на брака на жалбоподателя и длъжницата на 20.04.2010 г. само той владеел целия имот, поради което придобил по давност и притежаваната от Г.Г.а ½ ид.част от имота, като това станало през януари 2023 г. Правото му на собственост върху целия имот било признато с нотариален акт № 28/18.01.2023г., том първи, рег. № 422, нот.дело № 11/2023 г. на нотариус И.Н. с район на действие - районът на СРС. Към момента на налагане на възбранта върху имота на 19.07.2016 г. длъжницата не притежавала фактическа власт върху него, тъй като не го владеела от началото на 2006 г. Поради изложените доводи, моли съда да отмени обжалваното разпореждане от 16.10.2023 г. по изп.дело № 20168440400927 на ЧСИ С.Я. .

Взискателят „К.Б.“ ЕООД намира жалбата за недопустима. Твърди, че липсват доказателства жалбоподателят да е владял недвижимия имот в деня на възбраната. Счита, че на обжалване по реда на чл.435, ал.4 от ГПК подлежи налагането на възбрана, а не отказа на съдебния 1 изпълнител да вдигне наложената възбрана. Дори и да се приеме, че се обжалва възбраната, то същата е наложена на 26.07.2016г., а жалбата е подадена на 30.10.2023 г след изтичане на предвинения в чл.436, ал.1 от ГПК срок. Оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва да са налице доказателства жалбоподателят да е бил собственик на целия недвижим имот към датата на възбраната. Поддържа, че към датата на възбраната не е имало вписана искова молба или решение, установяващи, че жалбоподателят е бил собственик на имота на посоченото от него основание.

Позовава се на чл. 453 от ГПК. Моли съда да остави без уважение жалбата.

Частният съдебен изпълнител в подадените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като липсват доказателства жалбоподателят да е владял и придобил по давност собствената на длъжницата 1/2 ид.част от имота. Заявява, че представеният по делото констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост на жалбоподателя върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила. Поддържа още, че жалбата е недопустима, тъй като се атакува разпореждане на съдебния изпълнител, с което е отказал да вдигне запор, а тези актове на съдебния изпълнител не подлежат на обжалване. На следващо място са изложени доводи за неоснователност на подадената жалба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Жалбата е недопустима, поради следните съображения:

Съгласно чл.435, ал.4 от ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.

Не е предвидена възможност да се обжалва разпореждане, с което частният съдебен изпълнител отказва да отмени наложена възбрана върху недвижим имот. Дори и да се приеме, че жалбоподателят по същество обжалва насочването на изпълнението към притежавана от него ½ ид. част от недвижим имот, чрез налагането на възбрана върху нея, която не е отменена, то жалбата е недопустима, тъй като не се установява жалбоподателят да е трето лице, което се намира във владение на имота към деня на възбраната.

Жалбоподателят твърди, че е трето лице за изпълнителния процес и принудителното изпълнение е насочено върху притежаваната от него ½ ид.част от недвижим имот, която е придобил по давност, призната с констативен нот.акт № 28/18.01.2023 г., том първи, рег. № 422, нот.дело № 11/2023 г. на нотариус Н., с район на действие - районът на СРС.

В жалбата се твърди, че са извършени действия по насочване на изпълнението върху ½ ид.част от недвижимия имот, които са се изразили в налагане на възбрана на 19.07.2016 г.

Владението е фактическо състояние, което в изпълнителния процес се установява чрез протокола за опис, съставен от съдебния изпълнител. Едва след като бъде констатирано от съдебния изпълнител, че имотът е във владение на трето лице, за него се поражда правото на жалба по чл.435, ал.4 от ГПК. Според текста на чл. 483 от ГПК съдебния т изпълнител описва вещта, само 2 ако се увери, че към деня на налагане на възбраната тя е била собственост на длъжника. При това изпълнително действие налагането на възбраната не съвпада с описа, а предхожда неговото извършване, за разлика от хипотезата, при която се извършва опис на движима вещ, в който случай запорът се налага чрез описването на вещта/чл. 450 ал. 1 от ГПК /. При двата вида описи - на движима вещ и на недвижим имот, преценката за това дали да се извърши опис на вещта се осъществява от съдебния изпълнител, като същият извършва проверка дали вещта е във владение на трето лице към датата на запора или към датата на възбраната. В двете хипотези единственото релевантно доказателство за установяване на владение на вещта от трето лице в изпълнителния процес е протоколът за опис, съставен от съдебния изпълнител.

В конкретния случай протокол за опис на недвижимия имот изобщо не е съставен, което се установява от приложеното изп.дело №20168440400927 на ЧСИ С.Я..

При така установените факти по делото, след като все още не е съставен протокол за опис, чрез който съдебният изпълнител лично да се увери, че на място имотът се владее от трето лице, не е установено за жалбоподателя да се е породило право на обжалване по реда на чл.435, ал.4 от ГПК, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

В тази хипотеза жалбоподателят може да защити правата си чрез иск по чл.440, ал.1 от ГПК.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 109837/24.11.2023 г. по описа на СГС, подадена от Т. Н. Т., ЕГН **********, против разпореждане от 16.10.2023 г. по изп.дело № 20168440400927 на ЧСИ С.Я., с район на действие - районът на СРС, с което е оставил без уважение молба/заявление/ на жалбоподателя вх.№ 56239/29.08.2023 г. да отмени предходно свое постановление от 19.07.2016г., с което е наложил възбрана върху ½ ид.част от имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Лев Толстой“, представляващ апартамент № **** със засторена площ от 52.26 кв.м., ведно с избено помещение.

Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3