Решение № 35 от 22.02.2022, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Попово, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря И.Д.Б. като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20213520100320 по описа за 2021 година

Предявен установителен иск по чл.415 от ГПК във чл. 430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът- “Б.***” ЕАД, гр.С., твърди, че съгласно договор за кредит „***" № *****/20.04.2018г., „Б.***" АД, като универсален правоприемник на „С.***" АД отпуснала на кредитополучателя Р. АЛ. Т. сумата 25 000лв., под формата на потребителски кредит.

Кредитът бил със срок за издължаване до 24.04.2025г. За предоставения кредит, кредитополучателят поел ангажимент да заплаща на кредитора номинален фиксиран лихвен процент в размер на 6.49 %, за целия срок на договора. А при нарушаване на условията, кредитополучателят дължал наказателни надбавки върху просрочените погасителни вноски: 6пункта над номиналния лихвен процент по т.8 от договора за кредит.

Твърди се, че при сключване на договора за кредит лихвения процент върху просрочени погасителни вноски или общо лихвения процент върху просрочени погасителни вноски бил в размер на 12.49%.

Сумата по кредита от 25 000 лв. била постъпила по разплащателната сметка на кредитополучателя Р.Т..

Погасяването на кредита по договор от също ставало от разплащателна сметка на кредитополучателя и по погасителен план. Същият е следвало да бъде погасяван с месечни вноски на всяко 24-то число, като първата неплатена в уговорен размер вноска от ответника била от 24.03.2020г.

Тъй като имало непогасени месечни вноски, на основание договора и ОУ към него, банката отправила нотариална покана към ответника, с която го уведомила за кредитното задължение, и с оглед липсата на плащания по кредита, същата обявила кредита за предсрочно изискуем.

На 23.09.2020 г. от Б.*** било входирано в Районен съд-Попово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника за заплащане общо сумата 20 384.49лв., в т.ч. сумата 19 599.88лв. дължима главница; сумата 700.53лв. дължима договорна лихва за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г.; сумата 25.54лв. лихвена 1 надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г.; сумата 58.84лв. дължима застраховка за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г. – суми, дължими по договор за кредит „***“ № *****/20.04.2018г. и издаденото въз основа на него извлечение от счетоводните книги на ”Б.***” ЕАД на 18.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

За посочените суми по ч.гр.д. № 681 по описа за 2020г. била издадена заповед№514/24.09.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като с Определение от 15.04.2021г. е указано на Б.*** ЕАД, да предяви настоящия иск.

Твърди се, че претендираната лихва в размер на 700.53лв. представлявала възнаградителна лихва, дължима на основание чл. 9 от договора за кредит, като началният момент, била първата неплатена вноска. Претендираната наказателна надбавка 25.54лв. пък представлявала договореното между страните обезщетение за забава, дължимо на основание т. 12 от общите условия. Твърди се още, че п ретендираната сума от 58.54 лв., като застраховка била предвидена в Тарифата на Б.*** АД такса, представляваща разход по изискуем кредит, дължим на основание чл. 15.1 от договора за кредит във връзка с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Б.*** АД прилага по извършвани услуги на клиенти.

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 19 599.88лв. дължима главница; сумата 700.53лв. дължима договорна лихва за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г.; сумата 25.54лв. лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г.; сумата 58.84лв. дължима застраховка за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г. – суми, дължими по договор за кредит „***“ № *****/20.04.2018г. и издаденото въз основа на него извлечение от счетоводните книги на ”Б.***” ЕАД на 18.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №681 /2020г. по описа на ПпРС. Претендират се разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приемел, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, ищцовата страна, моли съда да осъди ответника да заплати посочените по-горе суми, като исковата молба се приемела за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

В с.з. не се явява представител. От пълномощника на ищеца е депозирана молбастановище, с която който по същество поддържа предявения иск, и моли съда да го уважи така както е предявен.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответникът Р. АЛ. Т. -адв.Г.Д. от ТАК е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни и като такива моли съда да ги отхвърли.

Представеният договор за потребителски кредит не отговарял на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 от ЗПК. Не бил представен погасителен план, поради което не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т. 11 ЗПК. Не било спазено и изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. На следващо място твърди, че при сключване на потребителския договор, от кредитополучателят била удържана сумата от 300.00лв. за усвояване на кредита, а съгласно чл.10а, ал.2 кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.Въз основа на гореизложеното,моли съда да отхвърли изцяло така предявените искове.

Редовно призован за с.з. се явява назначения му особен представител, който по същество поддържа депозирания отговор по исковата молба.

2

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. №681/2020г. по описа на ПпРС, по подадено от банката- ищец заявление по чл.417 от ГПК срещу ответника Р. АЛ. Т., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №514/24.09.2020г., за заплащане на сумата 19 599.88лв. дължима главница; сумата 700.53лв. дължима договорна лихва за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г.; сумата 25.54лв. лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г.; сумата 58.84лв. дължима застраховка за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г. – суми, дължими по договор за кредит „***“ № *****/20.04.2018г. и издаденото въз основа на него извлечение от счетоводните книги на ”Б.***” ЕАД на 18.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

С Определение от 15.04.2021г. е указано на ”Б.***” ЕАД, гр.С., да предяви настоящия иск, на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

От извършената справка от АВ се установява, че правоприемник на „Е.” АД гр.В. е Банка “***” ЕАД, поради вливане на двете банки.

Безспорно се установи, че по силата на договор за кредит *** №*****/20.04.2018г., „Е.” АД гр.В. е предоставила на Р. АЛ. Т. кредит в размер на 25 000,00лв. за потребителски нужди. Уговорено било кредотополучателя да върне така предоставения кредит на 84 бр. анюитетни вноски, всяка от които в размер на 378.66 лв., с падеж на всяка погасителна вноска-24-то число на съответиня месец. Уговорения краен срок е до 24.04.2025 г.

Уговорена била фиксирана годишна лихва в размер на 6.49% за целия срок на договора и ГПР в размер на 7.74%. В договора е посочено още, че общата дължима от Т. сума изчислена към датата на сключване на ДПК възлиза на 32107,77 лв. (чл.12). Страните са уговорили също (чл.9), че върху всяка просрочена вноска кредитополучателят дължи наказателна надбавка в размер на ОЛП увеличен с 6 пункта годишно, или 12.49%, а върху цялата главница, след настъпване на предсрочна изискуемост ОЛП увеличен с 6 пункта годишно. В чл.15 от Договора, страните уговорили и, че кредитополучателя дължи и разходи за застраховка „Живот“, в размер на 0.62% годишно върху остатъка от главницата по кредита

В част II на кредита се детайлизират условията за ползване и издължаване на кредит, както и основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и последиците от това- от чл.10 до чл.12 от тази част.

Поради необслужване на кредита, на основание чл.10 от част II от договора, същият бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 18.09.2020г., за което длъжникът бил надлежно уведомен на 10.08.2019г., видно от приложената нотариална покана, с която е бил уведомен и за обединяването между „Е.“АД и „Б.***” ЕАД, считано от 30.04.2020 г. – дата, след която „Б.***” ЕАД приема правата и задълженията на кредитор по отпуснатия договор за кредит.

По делото е приложено и извлечение от счетоводните книги на „Б.***” ЕАД издадено на 18.09.2020г., в което е отразено следното: за длъжника Р. АЛ. Т. по договор за кредит „***“ № *****/20.04.2018г.– общ размер на просрочената сума 20 384.49лв., в т.ч. 19 599.88лв. -главница; 700.53лв.-договорна лихва за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г.;

25.54лв.- лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г. и 58.84лв.- застраховка за периода от 25.02.2020г. до 17.09.2020г. посочено е дата на усвояване 20.04.2018г., крайна дата 25.04.2022г., срок на издължаване 84 месеца, дата на настъпване на предсрочна изискуемост 18.09.2020 г. при 6 броя непогасени месечни вноски по лихва и/или главница.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, 3 прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че предоставената сума в размер на 25000.00лв. по Договор за потребителски кредит от 20.04.2018г. е усвоена от кредитополучателя Т. на 20.04.2018г., чрез превод по негова разплащателна банкова сметка.

Вещото лице установява, че размера на непогасените задължения на длъжника по договора за потребителски кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и към датата на подаване на настоящата искова молба е 20 384.49 лв., в т.ч. 19 599.88 лв. - главница; 700.53 лв. -договорна лихва; 25.54 лв.- лихвена надбавка за забава върху просрочената главница и 58.84 лв.-застраховка.

По отношение на дължимите договорна лихва, наказателна надбавка и такса застраховка, вещото лице дава заключение, че същите са определени и съобразени с уговорените стойности в ДПК, като договорната лихва и застраховката са с начален момент-20.02.2020г., а наказателната надбавка е с начален момент-25.02.2020г., като посочените за тях суми са начислени до 17.09.2020г.

От заключението на вещото лице се установява още, че от страна на длъжника са платени 28 броя вноски, за периода от 25.05.2018г. до 22.05.2020г. Постъпилата сума е в размер на 8 348.81лв., в това число: главница за 5 400.12лв., договорна лихва -2693.16лв., и застраховка -255.53лв. След това няма плащания от страна на ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е допустим.

Разгледан по същество, съдът го намира за основателен по следните съображения:

За да бъде уважен искът ищецът следва да докаже, че е налице валидно сключен договор за кредит; че е изправен кредитор по договора- предоставила е на кредитополучателя сумата, предмет на договора; размера на претендираната договорна лихва; наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава; размерът на претендираното обезщетение за забава-лихвена надбавка забава; че задълженията по договора са изискуеми, поради настъпила предсрочна изискуемост; уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост.