Разпореждане № 85307 от 30.05.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 85307 гр. София, 30.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Частно гражданско дело №

20251110119651 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.

№118545/03.04.2025 г., подадено от „А1Б“ ЕАД, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Т.И.Е“ ЕООД за следните суми: сумата в размер на 197,30 лева – месечни такси за потребление за предоставяне на услуги по договор №506158480, партида 110336749 от 06.08.2023 г. за периода 03.09.2023 г. - 02.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата в размер на 648,90 лева – неустойка за неизпълнение на договор №506158480, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, от които 157,52 лева - неустойка, представляваща 12 месечни такси за ТВ услуга 201004703698, 525,38 лева - неустойка, представляваща 12 месечни такси за номер 882060222, сумата от 2 лева - обезщетение за обработка на просрочени задължения, както и сумата в размер на 21,94 лева – мораторна лихва върху горепосочените вземания, от които 23,55 лева – мораторна лихва върху вземанията за месечни такси за потребление за периода 26.10.2023 г. - 02.04.2025 г. и 68,75 лева – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 30.11.2023 г. - 02.04.2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.

1 ГПК. Следователно предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет /основание, период, вид/ и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, което условие в случая е изпълнено от заявителя „А1Б“ ООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед за изпълнение в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.

1

При тълкуване на посочените разпоредба се налага изводът, че при произнасяне по подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение съдът е длъжен да направи проверка и ако установи такова противоречие е длъжен да отхвърли заявлението. При подадено заявление по чл. 410 ГПК проверката за това дали не е налице хипотезата на чл.

411, ал. 2, т. 2 ГПК се прави от съда въз основа на посочените от заявителя факти.

Настоящият състав намира, че претендираното със заявлението вземане за неустойка в размер на 157,52 лева - неустойка, представляваща 12 месечни такси за ТВ услуга 201004703698, 525,38 лева - неустойка, представляваща 12 месечни такси за номер 882060222, представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина/инициатива на абоната, формирана като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на уговорения в договора срок, е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

Неустойката по начина по който е уговорена, а именно в размер на абонаментните такси по договора до края на неговото действие не съответства на типичните за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Нищожността на неустойката се преценява към момента на сключването на договора. Ако целта на неустойката не съответства с нейните основни и присъщи функции, то съдът я обявява за нищожна поради противоречие с добрите нрави. В процесния случай неустойка в частта за абонаментните такси, доставя на зяаявителя онези блага, които би получил, ако договора не беше прекратен предсрочно, но без кредиторът да е обвързан от задължението за насрещна престация. Така договорената неустойка противоречи на принципите на справедливост и за еквивалентност на престациите по двустранните договори, съответно излиза извън основните й функции, поради което и съдът приема, че същата следва да се обяви за нищожна.

Предвид изложеното, съдът намира за недължима претенцията за неустойки в общ размер на 682,90 лева, поради което заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено.

Поради недължимост на претенцията за неустойка, частично недължима се явява и претенцията за мораторна лихва върху неустойката за периода 30.11.2023 г. - 02.04.2025 г. в размер на 68,38 лева, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено и частта за претенцията за лихва за разликата над 0,37 лева до пълния претендиран размер от 68,75 лева.

С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 4,86 лева за държавна такса и над 91,62 лева за адвокатско възнаграждение

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. №118545/03.04.2025 г., подадено от „А1Б“ ЕАД, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 2 срещу „Т.И.Е“ ЕООД за следните суми: сумата в размер на които 157,52 лева - неустойка, представляваща 12 месечни такси за ТВ услуга 201004703698, 525,38 лева - неустойка, представляваща 12 месечни такси за номер 882060222, за разликата над 0,37 лева до пълния претендиран размер от 68,75 лева – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 30.11.2023 г. - 02.04.2025 г., както и в частта за разноските за разликата над 4,86 лева за държавна такса и за разликата на 91,62 лева за адвокатско възнаграждение.

УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „А1Б“ ЕАД, че може да предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в заповедното производство за тези претенции ще бъде приспадната.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3