Решение № 496 от 18.04.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Пазарджик, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220101983 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.45 от ЗЗД - за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и по чл.86 от ЗЗД - за законна лихва.

Подадена е искова молба от Б. Х. Б., с ЕГН **********, чрез адвокат Л.

Л. от Пазарджишка адвокатска колегия, с адрес за призоваване и съобщения: гр.Пазарджик, ул.“****** против С. И. Б., с ЕГН **********, с адрес: с.Карабунар, общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.“******, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 24.05.2022г., около 11.00 часа, се движил с автомобила си по улица в с.Карабунар, когато бил настигнат от ответника С. И. Б., който го догонил отзад с буса си с peг.№PA ****** ВА, като започнал да присветва с фарове и да свири с клаксона. Ищецът спрял и слязъл от колата си, но неочаквано и изненадващо, ответникът С. Б. се насочил към него с голям кухненски нож в ръка и изрекъл думите: “Сега вече ще те трепа и ще те лежа”. След това ответникът, посягайки с ножа, наранил ищеца в областта на шията вляво, в долната й част, и веднага след това насочил удар с нож в областта на главата на ищеца, като последният успял, подлагайки дясната си ръка, частично да парира и смекчи удара, но независимо от това получил порезно нараняване и обилен кръвоизлив от 1 раната. Наред с това ищецът получил и масивни кръвонасядания - 14х11 см и 9х7 см в областта на външна и вътрешна повърхност на дясната си ръка, които били последица от усилията му да парира и да се предпази от ударите с ножа, които били насочени към жизненоважни части на тялото - шия и глава.

Сочи, че видно от съдебно-медицинско удостоверение

№81/25.05.2022г., като последица от ударите с ножа, нанесени от С. Б., в лявата му челно-теменна област на главата, над ушната мида в окосмената част му е бил причинен оток и кръвонасядане с размери 4x2 см., всред които и порезна рана с размери 3х0,2 см, както и драскотина в областта лявата долна част на шията с размери 4х0,4 см.

Ищецът твърди, че с описаните по-горе действия, С. И. Б. е извършил престъпление по чл.144 ал.3 от НК, като замахвайки и нанасяйки му удари с нож му се е заканил с убийство, като тази негова закана, подкрепена и с описаните действия и причинени наранявания, е възбудила у него – ищеца основателен страх за осъществяването й.

Посочва, че във връзка с цитираното по-горе събитие, е депозирал жалба - първоначално в Окръжна прокуратура - Пазарджик /рег.

№1411/2022г./, която е изпратила преписката по компетентност в Районна прокуратура - Пазарджик, където е била регистрирана с вх.№2868/2022г., по която в Районно управление на МВР - Септември било образувано досъдебно производство №170/2022г.

В хода на разследването било установено, че действително с деянието си С. И. Б. е осъществил признаците на престъпление по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК, каквото обвинение му било и повдигнато.

За посоченото престъпление против ответника в Районен съд Пазарджик било образувано НОХД №1305/2022г., което приключило на 26.09.2022г. със споразумение, имащо силата на влязла в сила присъда, като С. И. Б. е признат за виновен в извършване спрямо Б. Х. Б. на престъпление по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години.

Твърди, че по цитираното наказателно производство не е бил предявяван за разглеждане граждански иск, тъй като същото е приключило без участието на ищеца.

2

Ищецът твърди, че в резултат на гореизложеното събитие - закана с убийство, отправена от страна на ответника С. И. Б. по отношение на него ищеца Б. Х. Б., последният претърпял значителни неимуществени вреди, които се изразяват във физически болки и страдания в резултат на телесни наранявания, и в силен моментен психически стрес, който е последица от пряката словесна закана с убийство „Сега ще те трепа и ще те лежа“, подкрепена със замахване и удари с нож, както и страхови изживявания за отнемане на живота, по време и след извършване на деянието.

Твърди, че като последица от преживяното, получил нарушения на съня и за известен период от време стана напрегнат и раздразнителен, като загубил самочувствие, психическо равновесие и апетит. Стана апсихотичен и емоционално неустойчив, като потърсил специализирана лекарска помощ и адекватна терапия. Във връзка с последното, на 28.06.2022г. бил прегледан и консултиран от специалист - психиатър д-р Д. Т. А., като му било назначено и проведено лечение с медикаменти - Depakin chr 300 mg.

Твърди, че причинените му неимуществени вреди са в пряка причинноследствена връзка с извършеното от ответника С. И. Б. и цитирано по-горе престъпление по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК, за което е налице влязла в законна сила присъда, и за действията си причинителят на вредите носи гражданска отговорност с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който на основание чл.45, във вр. с чл.51, чл.52 и чл.86 от ЗЗД да осъди ответника С. И. Б. да му заплати за причинените му неимуществени и имуществени вреди парично обезщетение, както следва: 1.В размер на 10000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в силен моментен психически стрес и страхови изживявания, съпроводени с физически болки и страдания в резултат на телесни наранявания по време и след извършване на деяние, квалифицирано като престъпление по чл.144 ал.3 от НК, ведно със законните лихви, считано от 24.05.2022г.; 2.В размер на 1036 лв. за причинени имуществени вреди, от които 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие бланков №002330/19.07.2022г. за адвокатско възнаграждение, платено по досъдебно производство №170/2022г. по описа на РУ - Септември, и 36 лв., платени за снабдяване със съдебномедицинско удостоверение №81/25.05.2022г. с фактура №5000007001/25.05.2022г. в полза на „МБАЛ-Пазарджик“ АД.

3

Моли съда да има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

Моли да бъдат присъдени в тежест на ответника и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Представя писмени доказателства.

Прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който е взето становище, че предявеният иск е допустим, тъй като ищецът се легитимира като пострадал от престъпление с правно основание чл.45 от ЗЗД. Налице е правен интерес, но счита същият за изцяло неоснователен и недоказан.

Не възразява и не оспорва, че НОХД №1305/2022г. по описа на PCПазарджик е приключило на 26.09.2022г. с одобрено споразумение, чрез което му е наложено наказание за извършено престъпление по чл.144 ал.3 от НК.

Твърди, че на обезщетяване в производството, образувано по настоящата искова молба, подлежат единствено тези неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, понесени от ищеца във връзка с настъпилите увреждания на неговото здраве, чийто обхват се ограничава до посоченото от самия ищец в обстоятелствената част на исковата молба, а именно до причинената в резултат на неправомерното деяние лека степен на телесно увреждане, което се потвърждава от представената по делото медицинска документация. Твърди, че други, освен посочените увреждания на здравето на ищеца, не следва да бъдат съобразявани, след като за такива няма изложени твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, като на обезщетяване по делото подлежат единствено причинените му болки и страдания, настъпили в резултат на описаните в исковата молба и установени по делото увреждания на здравето му. Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на обезвреда, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост с оглед на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Посочва, че 4 законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието "справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнителното влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства. Сочи, че съгласно трайната съдебна практика, обективирана освен в ППВС №4/68год. и в решения на ВКС /решение №749/05.12.2008г. по т. дело №387/2008год. на II ТО, решение №124/11.11.2010 г. по т. дело №708/2009г. на II ТО, решение №66/03.07.2012г. по т.дело №619/2011г. и решение №31/25.03.2014г. по т. дело №1203/2013г. на ТО и др./, понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Като критерият за справедливост, с оглед който се определя обезщетението за неимуществени вреди, поради паричния израз на обезщетението всякога е детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на обществото в конкретната държава. Твърди, че до пълния претендиран размер, предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. При обсъждане на доказателствата в съвкупност, по отношение на претендираното обезщетение, възлизащо на 10 000 лв., категорично е в особено завишен размер, тъй като същото не отговаря на характера и интензивността на понесените от ищеца болки и страдания, за които се установява да са настъпили по делото, но също така не се установяват претърпени болки и страдания над обичайните такива в подобни 5 случаи, както и това, че ищецът продължава да търпи такива. Сочи, че съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Твърди, че изхождайки от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията, от техния вид, характер и времетраене, както и предвид обичайните присъждани обезщетения в аналогични случаи, справедливото обезщетение в настоящият случай е 1000 лв. Определяне на по- висок размер на обезщетението е несправедливо, предвид преживените от ищеца болки и страдания, вследствие телесните увреди. Определяне на по-висок размер на обезщетението, ще бъде несъобразено с характера на причинените телесни повреди, а именно - леки телесни повреди и за краткия срок, необходим за възстановяване на същите. Твърди, че видно от петитума на исковата молба обезщетение се претендират само за телесни увреди, а и отделно от това не се представени категорични доказателства за продължителен стрес, страх и други негативни психични изживявания, освен краткотрайните такива в момента на побоя и непосредствено след това, които са естествена реакция на всеки нападнат човек. Съвсем видно е, че предявеният граждански иск е несъразмерно висок и не съответства на претърпените страдания. По тези съображения и съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, за справедливо следва да се счете, че следва частично да се уважи предявеният граждански иск, както посочил - сума в размер на 1000 лв., а в останалата му част до пълния предявен размер, следва да се отхвърли като - неоснователен.