Решение № 597 от 04.07.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1654/2023
- Вид
- Решение № 597
- Подписан
- 04.07.2024
- Състав
- НЕВЕНА ИВАНОВА КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 108 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 343, ал. 1, б. в · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 597 гр. Бургас, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20232100101654 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. А. П., ЕГН ********** срещу „Застрахователно дружество Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 180000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от смъртта на нейния съпруг Л. Г. П., починал на 15.10.2020 г. вследствие на настъпило застрахователно събитие – ПТП на 28.09.2020 г. на път III-2302, к. 10+100 Семерджиево – Ветово, в землището на с.
Семерджиево, от водача на товарен автомобил Пежо Партнер с рег. № Р2947КМ, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 15.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 28.09.2020 г. П. В. Н. е управлявал товарен автомобил Пежо Партнер с рег. № Р2947КМ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, на път III-2302, к. 10+100 Семерджиево – Ветово, област Русе. Същият е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Л. П..
Последният е изпълнявал служебните си задължения, като е извършвал геодезическо замерване, намирайки се на пътното платно, и е бил блъснат от автомобила. Откаран е по спешност в болницата, състоянието му било 1 изключително тежко. На третия ден пристигнала линейка с лекарски екип от София за транспортирането му до Пирогов. На 15.10.2020 г. П. починал вследствие на тежките травми от произшествието. Съпругата му рухнала психически, мъката й била изключително силна. Започнала да употребява алкохол, за да не се налага да пие успокоителни и да може да заспи. Будела се постоянно. Притеснявала се и за децата си и за това да не загубят и майка си.
Трудно й било да приеме, че децата й никога повече няма да усетят бащина подкрепа. Животът й минавал в непрекъсната мъка, животът й изцяло се променил без подкрепата на съпруга й. Въпреки изминалите години, тя все още не можела да приеме случилото се, мислела постоянно за съпруга си и за живота, който са имали заедно.
Наложило се да бъде вписана като съдружник във фирмата на мъжа си на негово място, което също изживяла много тежко.
Счита, че лихва за забава върху главницата се дължи от датата на уведомяване на застрахователя, а в случая от датата на деликта – 15.10.2020 г., която следва датата на уведомяване.
Моли съда да уважи иска и осъди ответника да й заплати и направените по делото разноски.
Ответното дружество чрез процесуален представител е оспорило размера на предявения иск. Счита, че претенцията за неимуществени вреди е прекомерно завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта.
На следващо място е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на съпруга на ищцата, тъй като същият като пешеходец се е движел по пътното платно, предназначено за движение на автомобили, на място, където това не е разрешено. Същия е нарушил предвиденото в разпоредбата на чл. 108 ЗДвП, без да се съобрази с положението и скоростта на приближаващите автомобили.
Моли се съда да отхвърли иска, евентуално да намали обезщетението съобразно направеното възражение за съпричиняване и вземайки предвид принципа на чл. 52 ЗЗД, и да присъди на дружеството съдебно-деловодни разноски.
2
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С определението на съда по чл. 146 ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно осъществяване на деянието, вината и противоправността в поведението на П. Н. съобразно влязлата в сила присъда на наказателния съд, както и наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на товарен автомобил Пежо Партнер с рег. № Р2947КМ. Прието за ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че на 31.05.2021 г. пред застрахователя е депозирана претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ищцата чрез пълномощника й.
Тези обстоятелства се установяват и от приложеното към настоящото дело НОХД № 28/2022 г. по описа на Русенския окръжен съд. С Присъда № 17 от 09.05.2022 г., постановена по делото и влязла в сила на 29.01.2024 г., подсъдимият П. В. Н. е признат за виновен в това, че на 28.09.2020 г. на път III-2302, км 10+100 Семерджиево – Ветово, в землището на село Семерджиево, общ. Ветово, обл. Русе, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил Пежо Партнер с регистрационен номер Р2947КМ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 ЗДвП – „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, не контролирал уредите за управление на автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на Л. Г. П., настъпила на 15.10.2020 г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. в НК е осъден на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е отложено за изпитателен срок от пет години. Подсъдимият П. В. Н. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години.
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, Л. Г. П. и С. А. Х. (приела фамилното име на мъжа) са съпрузи от 08.11.1992 г. От приложеното удостоверение за наследници се установява, че наследници на Л. П. са С. А. П. – съпруга, и Г. Л. П. и Ц. Л. П. – деца.
Със заявление вх. № 593539/30.09.2020 г. застрахователят е уведомен от П. Н. за настъпилото произшествие.
Представени са 2 броя договора за геодезически услуги от 3
02.09.2020 г. между „Трансконсулт 22“ ООД като възложител и „Л енд Л консулт“ ООД, представлявано от Л. П., като изпълнител с предмет геодезическо заснемане за рехабилитация на пътен участък (път III-2003 (Цар Калоян – о.п. Разград) – Осенец – Дряновец – Сеново – Глоджево, от км 11+400 до км 17+080 и път III-2302 Червена вода – Семерджиево – Ветово – Ситово, от км 0+000 до км 17+855).
Приета по делото е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е обяснило механизма на местопроизшествието. Вещото лице е изготвило мащабна скица на ПТП, като е посочило къде е настъпил ударът, къде се е намирало превозното средство преди и след него, къде е изхвърлено тялото на починалия. Обяснено е, че не са установени спирачни следи по платното на движение. По автомобила са били налице увреждания в предната му лява част, където е настъпил ударът. Скоростта на автомобила е била около 70-75 км/ч, поради което тялото на пешеходеца не е отхвърлено напред, а се е възкачило на предния капак, като главата му е достигнала до предното стъкло и лявата колона на тавана. След удара е изпаднало от лявата страна на автомобила извън платното за движение. Вещото лице е посочило, че причина за произшествието са следните технически причини: водачът на товарен автомобил Пежо Партнер Н. е имал техническа възможност своевременно да възприеме опасността на платното за движение и да намали скоростта и да спре, което той не е направил, същият е допуснал автомобилът рязко и неочаквано да се отклони от траекторията си на движение, при което е навлязъл в насрещната пътна лента, където в този момент се е намирал пешеходец, а освен това не се е движил възможно най-вдясно на платното за движение.
Съдът изцяло кредитира заключението по приетата експертиза, доколкото е пълно, компетентно дадено и безпротиворечиво, а констатациите в него се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
Посоченото от вещото лице се потвърждава от показанията на свидетеля В. Ч., който е очевидец на произшествието. Същият е посочил, че познава Л. П. от 2004 г., когато започнал работа в неговата фирма. През 2020 г. в изпълнение на договор за геодезическо замерване на пътя от Червена вода, през Семерджиево до Ветово, двамата с П. започнали работа приблизително на км 8800, след село Семерджиево и преди град Ветово.
4
Геодезическата нивелация се извършвала от двама души, които стоели на различни позиции. Времето било слънчево, ясно, сухо. Нямало движение по пътя. Точно преди ПТП-то Л. се намирал в средата на пътя в неговата ос и тъкмо тръгнал да се изтегля към левия край на пътя. Покрай свидетеля преминал автомобил и след секунда достигнал и до Л., като в последните метри направил рязък завой наляво, все едно умишлено искал да го удари.
Самият удар настъпил в лявата лента по посока град Ветово, може би на около метър от края на банкета. Ударът не бил в лентата за движение на автомобила, а в насрещното движение. Л. бил висок, облечен със зелен панталон и чисто бяла тениска, като се виждал отдалеч. След удара Л. паднал на около 20 метра след мястото на удара в банкета, не реагирал, бил в безсъзнание. Свидетелят не видял някакви видими тежки наранявания, но имал кръв по главата. Лявото му око било затворено, а дясното наполовина.
Свидетелят е посочил, че няма конкретно изискване и никъде в нормативната уредба, която съществува в България, не било записано по какъв начин и как следва да бъде облечен геодезист на пътя. Нямало изискване за носене на светлоотразителни жилетки или друго облекло, както и за обозначение на пътя чрез знаци за дейности, които се извършват по пътя.
Свидетелката С. К. е посочила, че е сестра на починалия.
Познава ищцата от 1990 г. За годините на съвместно съжителство съпрузите превъзмогвали житейските трудности, преминали през много, но това, което преживели, ги съхранило още повече, живеели в споделено разбирателство, любов и уважение и емоционална подкрепа. Запознали се, когато били на 19 години, и оттогава до смъртта на П. живеели заедно.
Свидетелката е посочила, че на 28.09.2020 г. към обедните часове на деня С. П. й се обадила, била тревожна и уплашена. Съобщила за произшествието. По лекарска препоръка организирала транспортирането на съпруга си до София. Тревожела се, че го боли нещо и не може да му помогне. Три дни, преди да почине, К. също отишла до София, за да й даде кураж. Видяла, че тя е много разстроена и сломена. Видимо била отслабнала със сенки под очите. След като настъпила смъртта на Л. П., К. отново отишла в София. П. била в много тежко емоционално състояние, треперела, плачела и въпреки всичко имала една малка надежда, че е станала грешка. Когато видели, че това не е така, просто тя рухнала. След неговата смърт се 5 затворила много в себе си. Болката за нея била много силна. Имало моменти, в които свидетелката просто не знаела какво да прави с нея, виждала, че потъва, затова потърсила многократно контакт с брат й Антон Христов, с който се опитвали да я изкарат от това състояние и по някакъв начин да й помогнат. Чувството за загуба било непоносимо, отречено, непревъзмогнато до този момент. Притеснявало я бъдещото развитие на фирмата, притеснявало я бъдещето на децата. Прочела няколко книги, за да си помогне и превъзмогне душевната болка. Загубата й причинила негативно влияние върху физическото, емоционално и умственото й благосъстояние. Звънели й познати, които й предлагали допълнителна работа, но тя отказвала, нямала сили да поеме допълнителни ангажименти. Допускала грешки в работата си.
С наближаването на празниците и най-вече с нереализирания юбилей, който заедно трябвало да отпразнуват, тъгата, болката и усещането за безнадеждност се засилвали. Нарушил се обичайният й дневен режим по отношение на почивка, хранене и движения. През този период, а и към днешна дата П. изпитвала шок, вина, тъга, отрицание, скръб, самота, депресия, безпомощност, загубила енергията, която притежавала. През първата година от смъртта ходели всяка седмица на гробищата. Тя не можела да приеме реалността, изпитвала вина и безпокойство от неразрешените въпроси и чувства. Емоцията й била толкова силна, че имало случаи, в които започвала да плаче от нищото, изпитвала много силно носталгия и копнеж, нарушил й се сънят, често сънувала съпруга си в определени ситуации.