Определение № 167 от 05.07.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 208/2023
- Вид
- Определение № 167
- Подписан
- 05.07.2023
- В сила
- 05.07.2023
- Състав
- Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Ангелина Йоргакиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл.123 · Наказателен кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.341, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 167 гр. Варна, 04.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Павлина Г. Димитрова
Членове:
Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20233000600208 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр.чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба на защитника на подсъдимия Х. К. С. против определение от 19.06.2023г., постановено по НОХД № 100/2022г. на Окръжен съд - Варна, с което e прието, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно.
Внесеният в съда обвинителен акт срещу подсъдимия не отговарял на изискванията на чл.246 от НПК. Според защитника, в обвинителния акт не е възпроизведена пълно и точно фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства – „не е посочено провеждането на АНД производства, с които част от деянията са обявени за несъставомерни и по тези въпроси е формирана СПН, не е отчетена забраната за повторно съдене за „същото“ деяние, нито е отчетено проведеното АХ производство, по което е обявено, че подс. НЕ е работодател, нито е възпроизведена оказаната от подс. помощ на пострадалия“.
На второ място, се твърди, че подсъдимият не е работодател, действал е в качеството си на технически ръководител, а прокурорът му вменил неизпълнени задължения на работодател по подзаконови нормативни актове, издадени на основание разпоредби на КТ.
На последно място се сочи, че в обвинителния акт не е ясно и точно формулирана субективната страна на деянието – видът и формата на вината.
Първоинстанционният съд е приел, че при изготвяне на обвинителния 1 акт не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, и в частност – нарушаване правото му на защита. Съдът е обосновал решението си с аргумента, че правомощие на прокурора да формулира и повдига обвинение и съдържанието на обвинителния акт съответства на предписанията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК. Посочено е, че обсъждането на доказателствата в хода на разпоредителното заседание е недопустимо и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Варненският апелативен съд след като се запозна с доводите в частната жалба, съдържанието на атакувания съдебен акт и доказателствата по делото намира следното:
Обвинителният акт отговаря на изискванията на член 246 от НПК. В обстоятелствената му част е описано престъплението, извършено от подсъдимия, времето, мястото и начинът му на извършване. Изискуемите от закона съществени елементи на обвинителния акт са налице. По този начин прокурорът е изпълнил предписаното от процесуалния закон, в обстоятелствената част на обвинителния акт да посочи всички факти, отнасящи се към деянието, в което е обвинен подсъдимия. Прокурорът е очертал предмета на доказване в съдебния процес. Посочени са всички съставомерни обстоятелства, които се отнасят към състава на престъплението, така както се изисква от Тълкувателно решение № 2 от 2002 година на ОСНК на ВКС - т.4.2. „В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него.
Когато не се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него, непълнотите в обстоятелствената част на обвинителния акт не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора“.
Налице е необходимия по закона минимум от обстоятелства, които задължително трябва да присъстват във фактическата част на обвинението. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочен извършителят на деянието, в какво се изразява изпълнителното деяние, участието на подсъдимия в него, настъпилият резултат - смърт на пострадалия. Посочена е и причината връзка за настъпването на този резултат, а именно нарушение от страна на подсъдимия на конкретни, изрично посочени нормативни актове.
Проведените административнонаказателни производства имат значение за делото, но те не се отнасят към съставомерните признаци на деянието и тяхното непосочване в обвинителния акт не е основание за прекратяване на съдебното производство. Същото се отнася и за обстоятелството дали подсъдимият е оказал помощ на пострадалия.
Субект на престъплението по чл.123 от НК е всяко наказателноотговорно лице. Законът не изисква извършителят да има някакво субективно качество.
2
В този смисъл твърденията на защитата, че подсъдимият е действал в качеството си на технически ръководител, а са му вменени задължения на работодател са въпрос по съществото на обвинението и следва да бъде разгледан в същинския наказателен процес.
В обвинителния акт е посочена и субективната страна на деянието.
Изрично е формулирана формата на вината като немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност.
В заключение въззивният съд намира,че при съставянето на обвинителния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, поради което следва да се приеме, че е определението на първоинстанционният съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното и на основание чл.345 НПК Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.06.2023г., постановено по НОХД № 100/2022г. на Окръжен съд - Варна, с което e прието, че на досъдебното производство и при съставянето на обвинителния акт не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3