Решение № 2833 от 20.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2833 гр. Пловдив, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Ил. Костадинова при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Диана Ил. Костадинова Гражданско дело № 20235330100844 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от К. И. Г. против И. Г. Г., в която твърди, че ответникът е неин баща. Същата е навършила пълнолетие на ***** г. До момента на навършване на пълнолетие баща й плащал месечна издръжка в размер на 200 лв. От месец септември 2022 г. ищцата е записана като студент редовно обучение в Университет *****. Предвид факта, че е приета за студент редовна форма на обучение и ситуацията в страната, моли съдът да определи издръжка в размер на 500 лв., платима за периода от 01.09.2022 г. до завършване курса на обучение, която да бъде заплащана от ответника в производството. Твърди се, че другият родител на г-жа Г., а именно нейната майка, е с ТЕЛК-ово експертно решение от ***** г. с трудова неработоспособност е размер на 80%. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 500 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2023 г., занапред, както и на основание чл. 149 от СК да бъде заплащана издръжка от ответника отново в размер на 500 лв. на пълнолетната му учаща дъщеря за минал период от време, а именно за периода от 01.09.2022 г. до 19.01.2023 г. Претендират се направените по делото разноски.

1

В допълнителна молба ищцата твърди, че баща й демонстрира висок стандарт на живот, с постоянни публикации в социалните мрежи за осъществени почивки. Освен това тя била ангажирана като редовен студент с обучението си ежедневно за времето от 08:00 ч. сутринта до 18:00 ч. вечерта.

Семестриалната й такса била в размер на 410 лв. Таксата за междуградски транспорт с автобус по маршрута ***** и обратно - 6 лв. на ден.

Вътрешноградски транспорт - 2 лв. на ден. Учебници за семестъра в размер на 100 лв. Счита, че така поисканата издръжка в размер на 500 лв. е в минимален размер, като се има предвид, че ищцата трябва да се храни и облича. Така или иначе издръжката, която бащата плащал до момента била символична предвид икономическата обстановка в страната и инфлацията.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е депозиран такъв от ответника.

Твърди, че така подадената искова молба е неоснователна и моли съдът да я отхвърли като такава. На първо място в исковата молба липсвали каквито и да било твърдения, както и доказателства относно доходите и имуществото на пълнолетната учаща се в редовно висше учебно заведение. Същата била в трудоспособна възраст. Освен това в подаденото допълнение към исковата молба относно възможността на бащата да заплаща издръжка било посочено, че съшият демонстрира висок стандарт на живот. Оспорват се посочените твърдения, като сочат същите за несъстоятелни и неподкрепени с каквито и да било доказателства. Твърди, че е в невъзможност да заплаща каквато и да било издръжка, тъй като били налице особени затруднения за него. Същият нямал никакви доходи и имущество, не притежавал недвижими имоти и МПС. Не получавал доходи. Понастоящем живеел под наем. Не можел да покрива дори собствените си нужди. Заплащал здравните си осигуровки, за да не бъдат прекъснати здравноосигурителните му права. Имал висящи изпълнителни производства срещу него като длъжник. Бил насрочен опис на недвижими вещи на постоянния му адрес. На следващо място бил с влошено здравословно състояние, което се задълбочавало от 2017г. насам. Страдал от *****. Предстояло освидетелстване на същия пред ТЕЛК. Последното му посещение с престой в лечебно заведение било от 24.02.2023 г. Имал и ежемесечни разходи за лекарства. За покриване на текущите му нужди му помагала съпругата му М. Г., тъй като той нямал доходи и имущество. С оглед на изложеното е направено искане съдът да отхвърли изцяло така предявената искова молба като неоснователна и недоказана. Претендират се 2 направените по делото разноски.

Предявеният иск е по чл. 144 от СК, както и такъв по чл. 149 от СК.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото удостоверение за раждане (л. 3), се установява, че К. И. Г. ЕГН ********** е ДЪЩЕРЯ на ответника И. Г. Г. ЕГН **********. Същата е студентка в ******** в **** курс за учебната 2022/2023г., редовно обучение / л. 5 и л.58 от делото/. Навършила е пълнолетие на ******

От постъпилата и приета като писмено доказателство по делото справка от НАП – П. е видно, че за К. И. Г. с ЕГН ********** : Няма регистрация като едноличен търговец. Няма участие в търговски дружества.

Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма данни за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда за регистрация на трудови договори в НАП за период от 01.01.2021 г. до 15.03.2023 г.

Няма подадени Декларации образец № 1 - Данни за осигурено лице за периода от м. 01/2021 г. до настоящия момент. Няма данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните 2021 г. и 2022 г. Съгласно данните, подадени със Справки за изплатени доходи по чл. 73, ал. 1 и ал. 6 от ЗДДФЛ по ЕГН, за лицето няма данни за изплатени доходи, различни от трудови за отчетни 2021 г. и 2022 г. Няма декларирано недвижимо имущество и МПС /по данни на Общините/.

Видно от справката НАП – П. за ответника в производството - И. Г. Г. с ЕГН **********: Няма участие в търговски дружества. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма данни за подадени уведомления по чл.

62, ал. 5 от Кодекса на труда за регистрация на трудови договори в НАП за период от 01.01.2021 г. до 15.03.2023 г. Няма подадени Декларации образец № 1 - Данни за осигурено лице за периода от м. 01/2021 г. до настоящия момент. Няма данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2021 г. и 2022 г. Съгласно данните, подадени със Справки за изплатени доходи по чл.

73, ал. 1 и ал. 6 от ЗДДФЛ по ЕГН, за лицето няма данни за изплатени доходи, различни от трудови за отчетни 2021 г. и 2022 г. Няма декларирано недвижимо имущество и МПС /по данни на Общините/.

От разпита на допуснатия свидетел на ищцовата страна П. Н. Ш. – Г., ****** на ищцата, става ясно, че живее в ****. Познава К.. И. Г. е баща й. Те не живеели заедно. Той живеел при брат си Р. Г. на ул. ******, мисли че, в *****. К. не работила, само учила. Студентка била, редовно обучение.

3

Виждала ответника, че е в добро здравословно състояние, защото работил.

Виждала го всеки ден да минава покрай тях. Той бил ****** във фирмата, в която и съседката й работила - ******. Виждала го със служебна кола. Той бил женен, /не е сигурна дали е женен/, за М. Г.. Виждала, че оправят къщата при брат му. Там били съседи, през една улица живеели. Ответника карал колата като служебна, идвал да взима работници. Комшийката й работила там и го виждала, че е ******. *******. Всеки ден го виждала. Не знае дали работи нещо друго.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Ш. – Г. , намирайки ги за обективни, последователни и допринасящи за изясняване на релевантните обстоятелства, доколкото свидетелят излага непосредствено възприети от него факти.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в определен размер следва да се установи, че ищцата учи във висше учебно заведение, не е навършила 25- годишна възраст, не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и ответникът може да дава издръжката без особени затруднения.

С оглед на изложеното, от събраните по делото доказателства се установи, че ищеца действително е студентка във висше учебно заведение и се обучава при редовната форма на обучение. Установи се, че ищеца няма имущество от което да се издържа. По делото са събрани и доказателства, че ищеца не получава доходи от труд. В тази връзка от една страна се установи, че поради редовната форма на обучение, присъствието й на учебни занятия е задължително, което обективно създава затруднения за пълноценно участие в работен процес за осигуряване на средства. Задължително обаче за уважаване на претенцията следва да е налице второто кумулативно условие, наред с невъзможността на пълнолетния учащ да се издържа сам, а именнородителят да може да дава търсената издръжка без особени затруднения. В този смисъл издръжката по чл. 144 от СК не е безусловна и присъждането й винаги следва да се преценява с оглед на това дали съответните месечни плащания няма да създадат особени затруднения за ответника. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. В конкретния случай се установи, че ответникът няма задължение за издръжка към друг свой низходящ. Установи 4 се, че няма участие в търговски дружества. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма данни за подадени уведомления по чл. 62, ал.

5 от Кодекса на труда за регистрация на трудови договори в НАП за период от 01.01.2021г. до 15.03.2023г. Няма подадени Декларации образец № 1 Данни за осигурено лице за периода от м. 01/2021 г. до настоящия момент.

Няма данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2021 г. и 2022 г.

Съгласно данните, подадени със Справки за изплатени доходи по чл. 73, ал. 1 и ал. 6 от ЗДДФЛ по ЕГН, за лицето няма данни за изплатени доходи, различни от трудови за отчетни 2021г. и 2022г. Няма декларирано недвижимо имущество и МПС /по данни на Общините/. Същият има здравословни проблеми от 2017 година, които видно от представените писмени доказателства се задълбочават. Не могат да се приемат безусловно свидетелските показания на ищцовия свидетел, че ответника полага труд, още по-малко може да се правят предположения за доходите, които реализира от този труд.

Задължението за издръжка е семейноправно задължение, в основата му лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законносамият закон определя условията, предпоставките, при които се поражда, променя или погасява, и е строго лично –неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения. Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално задължение, но докато задължението за издръжка по чл.143СК- при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на детето, то при издръжката на пълнолетен учащ, пълна безусловност на задължението не е налице. Необходимо е детето да не може да се издържа от доходите/имуществото си и даването на издръжка да не създава особено затруднение за родителя. В настоящия случай съдът приема, че пълнолетния ищец не може да се издържа от доходите и имуществото си, но даването на издръжка сериозно ще затрудни ответника.

Няма спор, че за поддържане на пълнолетен учащ са необходими средства за издръжка, но това автоматично не означава, че част от тях следва да се поемат от родителя, от когото се търсят, защото принципно пълнолетните деца по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. Такава е и логиката на законодателя, вложена в текста на нормата на чл. 144 от СК, която предвижда заплащане на издръжка от родителя, но само след като той е покрил своите собствени нужди и има възможност без особени затруднения да поеме тази издръжка. По делото се установи, че такива затруднения са налице, както с оглед влошеното здравословно състояние на ответника, така и с оглед факта, 5 че не бе доказано ответникът да полага труд и да реализира доходи от него.

Същият живее и заплаща и квартира в размер на 300 лева месечно. Съдът намира, че съвкупната преценка на събраните доказателства води до еднозначния извод, че отделянето на средства за издръжка на пълнолетното дете ще постави в особено затруднение ответника, в която връзка искът следва да бъде отхвърлен, защото втората от изискуемите предпоставки за уважаването му не е налице. Следва да се отбележи, че изцяло в тежест на ищеца бе да докаже, че ответникът може да му плаща искания размер на издръжка без това да представлява за него особено затруднение. Според настоящия състав на съда това не беше сторено. На следващо място в производството не бяха представени никакви доказателства относно ежемесечните разходи на ищцата, Твърденията за нужните месечни средства посочени в допълнителна молба към исковата молба останаха напълно недоказани, не бяха представени никакви надлежни доказателства в тази връзка. Останаха недоказани и всички останали твърдения в исковата молба и в допълнителната такава относно възможността на ответника да заплаща каквато и да било издръжка, а още повече в претендирания размер.