Решение № 299 от 28.09.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Костинброд, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Р. СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Албена Вл. Арсова в присъствието на прокурора И. Т.. И. като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20251850100889 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.235, ал.1 ГПК.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ – за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от ищците- М. М. М. и Н. С.

М., чрез адв. С. Н.- САК, в размер на 15000 лева за всеки един от тях, спрямо ответниците ПРБ, СРС и СГС, с оглед осъществено спрямо ищците нарушение на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок във връзка с водено досъдебно производство № 227 3МИП №15121/2016 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. №22856/2016 г., н.о.х.д. № 16706/20 г. по описа на СРС, НО, в.н.о.х.д. № 444/22 г., по описа на СГС, НО, и текущо разглежданото н.о.х.д. № 8284/23 г. по описа на СРС.

Сочи се, че производството по делото е продължило неразумно дълго от 13.10.2016г.- датата на образуване на досъдебното производство до 09.07.25г.датата на депозиране на ИМ в съда.

Твърди се, че д осъдебното производство е образувано с постановление от 13.10.2016 г., като до привличане на обвиняем се е стигнало на 18.11.2020 г., а обвинителният акт е внесен в съда на 10.12.2020 г., в резултат на което е образувано н.о.х.д. № 16706/20г., по описа на СРС, НО, 109 с-в.

Твърди се, че ищците са конституирани в качеството на частни обвинители и граждански ищци за претърпените от тях имуществени вреди в съдебното производство, като предявената от тях претенция е приета от съда за съвместно разглеждане в съдебното производство.

Сочи се, че с присъда от 22.11.21 г., постановена от състав на съда по 1 н.о.х.д. №16706/20 г., е признал подсъдимият С. за виновен по повдигнатото му обвинение с правна квалификация по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което е отложено по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от пет години, като е осъден да заплати на ищците и претендираните от тях като обезщетение за претърпени имуществени вреди суми, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че постановената присъда е била обжалвана от подсъдимия в срок, поради което на 09.02.22 г. е образувано в.н.о.х.д. № 444/22г., по описа на СГС, НО, VI-ти възз. с-в, по което дело въззивната инстанция се произнася с решение № 431 от 12.06.2023 г. С посочения съдебен акт на основание чл.334, т.1 вр. чл. 335, ал.2 от НПК, е отменена постановената от първоинстанциония съд присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС поради допуснати съществени процесуални нарушения, сред които и визираното в съдържанието на чл. 348, ал., т.2 от НПК абсолютно такова, поради липсата на подписване от страна на председателя на съдебния състав на протокола от последното съдебно заседание по делото, проведено пред СРС, в рамките на което е приключено съдебното следствие, изслушани са съдебните прения и последната дума на подсъдимия и е обявена присъдата.

Сочи се, че в резултат на това е образувано н.о.х.д. 8284/23 г., по описа на СРС, НО, 94 ти с-в, като с разпореждане на председателя на състава, първото разпоредително заседание е насрочено за 27.09.2023г. В проведеното разпоредително заседание ищците са били конституирани като частни обвинители и отново са предявили граждански иск относно инкриминираните суми, като съдът е приел за съвместно разглеждане претенцията на Н. М. на обща стойност от 820 лв., отхвърляйки иска на М. М..

Твърди се, че в РЗ е констатирано наличието на допусната очевидна фактическа грешка при изписване името на М., като, на основание чл. 249, ал.3 от НПК вр. чл.248, ал.5, т1 от НПК във вр. чл.248, т1, ал.3, делото е прекратено и е върнато на СРП, с оглед отстраняване й.

Впоследствие, съдът е насрочил ново разпоредително заседание, като при провеждането му на 27.03.2024 г., е установено, че подсъдимият С. е починал, като започването на делото е отложено с оглед открИ.е на законните наследници на същия.

Сочи се, че към подаване на исковата молба, разглеждането на н.о.х.д.

№ 8284/23 г., по описа на СРС, НО, 94ти с- в продължава във връзка с предявения от М. граждански иск, като по немотивирани причини, депозираният от М. преди началото на повторното провеждане на разпоредителното заседание граждански иск, отново не е приет от съда за съвместно разглеждане в съдебното производство.

Твърди се, че в резултат на нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок, то ищците са въведени в създаденото от съда и прокуратура положение на несигурност, доколкото са ангажирали значителен 2 времеви ресурс и материални средства с оглед участието и защитата на интересите си като пострадали, претърпели значителни имуществени вреди, следствие от престъпното поведение на подсъдими.

Сочи се, че към настоящия момент съдебното производство продължава в частта относно предявения от ищеца граждански иск.

Ответната страна- ПРБ/чрез РП- Костинброд/, оспорва предявения иск по основание и размер. Навеждат се твърдения,че производството по делото е недопустимо, доколкото производството по делото е прекратено в частта касаеща държавното обвинение и не са ангажирани доказателства за изчерпването на процедурата по глава 3 от ЗСВ.

Ответникът СРС- оспорва исковете по основание и размер.

Ответникът СГС- изразява становище за недопустимост на производството в частта касаещо ищцата М. М., доколкото не е била изчерпана процедурата по глава 3 от ЗСВ. При условията на евентуалност се оспорват предявените претенции в цялост, като недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните материали от образуваното и воденото наказателното производство, които са предоставени от СГС се установява, че на 07.07.2016 г. е подадена жалба от М. М. М. и Н. С. М. и двамата от гр. С. до СРП, в която са изложени твърдения за извършено престъпление от общ характер.

Във връзка с жалбата е заведена пр.пр. №22856/2026 г. по описа на СРП, по която впоследствие е образувано досъдебно производство №15121/2016 г. по описа на 03 РУ- СДВР, водено за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

На 19.10.2020 г., на основание чл. 219, ал. 1 НПК е привлечен като обвиняем по делото лицето Г.А. С., за това, че за периода от 14.05.2015 г. до 09.02.2016 г., е извършил спрямо М. М. М. и Н. С. М. и двамата от гр. С., 11 отделни деяния при условията на продължавано престъпление, като по този начин им е причинил имотна вреда в размер на 6690 лева на М. М. и сума в общ размер на 820 лева на Н. М..

На 08.12.20 г. делото е изпратено от разследващ полицай при 03 РУСДВР с мнение за предаване на обвиняемото лице на съд.

На 15.12.2020 г. е внесен обвинителен акт от прокурор при РП- С. против Г.А. С. за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, в резултат на което е образувано н.о.х.д. №16706/2020 г. по описа на СРС, НО. По образуваното съдебно производство са били проведени четири заседания, едно от които е било отложено и насрочено за друга дата, поради неявяване на подсъдимото лице. Друго е било отложено поради неявяване на съдебен заседател, като е проведено разпоредително заседание на

06.10.2021г., в хода на което М. М. М. и Н. С. М. са били конституирани по 3 делото като частен обвинител и граждански ищец и делото е било насрочено за разглеждане в о.с.з. на 22.11.21 г. Делото е протекло по реда на особените правила на глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК/подсъдимото лице е признало изцяло обстоятелствата изложени в ОА/, в резултат на което е била постановена присъда от същата дата, с която последният е бил признат изцяло по повдигнатите му обвинения за виновен.

Съдът е уважил изцяло и предявените граждански искове спрямо него.

Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимият, който е подал на 01.12.21г. въззивна жалба до СГС, в резултат на което е било образувано в.н.о.х.д. №444/2022 г. по описа на СГС, НО.

По образуваното в.н.о.х.д. пред СГС е било проведено едно о.с.з. на 13.06.2022 г., като по делото е постановено решение №431/12.06.2023г., което е почти една година след о.с.з.

С посочения съдебен акт състав на съда при СГС, е отменил изцяло присъда от 22.11.21 г., постановена по н.о.х.д. №16706/2020 г. по описа на СРС и е върнал делото за разглеждане на делото от друг състав при съда. В мотивите на съдебния акт е посочено, че първоинстанционният съд е постановил акт при допуснато съществено процесуално нарушение/липса на подпис от съдията- докладчик в съдебния протокол, преди постановяване на присъдата/, както и това, че съдът се е произнесъл по нередовни искови претенции.

Във връзка с горното в СРС е образувано н.о.х.д. №8284/2023 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, по което са проведени осем открити съдебни заседания между 27.09.23 г. до 08.10.2025 г.

В проведено разпоредително заседание на 27.09.23 г., М. М. М. и Н. С.

М. са конституирани като частни обвинители по делото. Предявената гражданска претенция от страна на М. М. не е допусната за съвместно разглеждане, за разлика от предявената такава от страна на Н. М..

С протоколно определение от същото съдебно заседание, съдебния състав е прекратил съдебното производство, като е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения в едноседмичен срок.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал прокурор при СРП, поради което във връзка с подаден протест от 27.09.2023 г., е било образувано в.ч.н.д. №492/2023 г. по описа на СГС, НО, 4 в.с. Въззивния съд е отменил постановеното определение от 27.09.23 г., постановено по н.о.х.д.№8284/23г., с определение №385/01.02.24г., като е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

На 27.09.23 г. е внесен обвинителен акт на основание чл.248а, ал.1 НПК, с отстранена фактическа грешка.

С определение от 29.02.2024 г., делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 27.03.2024г.

Видно от справка от НБД „Население“ и препис- извлечение от акт за смърт, подсъдимото лице Г. С., е починал на ****г.

4

На 27.03.24г., в проведеното о.с.з. не е даден ход на делото, доколкото не се е явил един от определените съдебни заседатели, като делото е било насрочено за разглеждане в о.с.з. на 13.05.24г.

На 13.05.24 г., в проведеното о.с.з. не е даден ход на делото, доколкото не се е явил един от определените съдебни заседатели, като делото е било насрочено за разглеждане в о.с.з. на 17.06.24 г.

На 17.06.2024 г., е проведено о.с.з., в хода на което е оставено без уважение повторното искане на М. М. за конституиране като граждански ищец по делото. Съдебния състав е прекратил наказателното производство по делото спрямо починалото лице Г.А. С., като делото е продължило единствено по отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск от страна на Н. М.. На последния е указано да предяви своята претенция спрямо наследниците на починалото лице.

Срещу прекратителното определение не е подаване частна жалба или протест.

На 24.06.2024 г. е подадена молба от М. М., чрез упълномощен адвокат, с която е поискано съдът да се произнесе по отношение на сторени разноски от пострадалата М. в този смисъл е пусната и молба за поправка на съдебния протокол от 17.06.24г.

С разпореждане от 09.07.2024г., е оставено без уважението на М. М. за допълване на съдебния протокол.

С определение №2667/12.07.2024 г., е оставено без уважението на М. М. за допълване на съдебния протокол.

С определение №2668/12.07.2024 г., съдебния състав е оставил без уважението на М. М. за присъждане на разноски по делото.

Срещу постановения акт по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, с който е оставена без уважения молбата на М. М. във връзка с разноските по делото е подадена в.ч.ж., във връзка с която е образувано в.ч.н.д. №5112/2024г. по описа на СГС, НО, 15 в.с. Въззивния съд с определение №2605/22.08.2024 г. е оставил без уважение подадената частна жалба, като е потвърдил изцяло обжалвания акт.