Определение № 1198 от 13.12.2018, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д ***, 13.12.2018г.

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: Иво Добрев като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 349 по описа за 2018 година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК взе предвид следното:

Ищецът

„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Димитър Шумаров и Петя Димитрова – изпълнителни директори, чрез пълномощника си Адвокатско дружество „Манчев и Рътков“, представлявано от адв. Делян Манчев, със съдебен адрес:***, офис 9 е предявил иск против М.Н.Н., ЕГН ********** *** и против Г.И.К., ЕГН ********** *** за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: 56 213,35 швейцарски франка – част от цялата дължима главница в общ размер на 73 044,92 швейцарски франка за периода от 02.05.2015г. до 03.07.2018г.; 600 швейцарски франка – разноски за периода от 12.06.2018г. до 04.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба. Претендират се и направените по делото разноски.

Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.

При проверка на редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове съгласно ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите обективно и субективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на, Част ІІІ на ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, след изпълнение на указания на съдията-докладчик във връзка с подаването й, е редовна. С приемане на исковата молба, въз основа на разпореждане на съдията-докладчик на основание чл.367 от ГПК са изпратени преписи от нея, заедно с приложенията на ответниците, на които е указано да подадат писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Видно от книжата по делото съобщението с придружаващите го книжа са връчени на ответниците, като в предоставения срок отговор е подаден. Последвала е възможност за двойна размяна на книжа, като в срок са постъпили и допълнителна искова молба, и допълнителен отговор.

При проверка на допустимостта на предявения главен иск съгласно предл.2 на ал.1 на чл.374 от ГПК съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му пред съда, тъй като се твърди, че ищецът е кредитор на ответниците поради неизпълнение от тяхна страна на сключен между страните договор. Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл.104, т.4 и чл.105, предл.2 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на главния иск над 25 000 лева. Подадена е от активно легитимирано лице, което твърди, че е кредитор. Исковете са насочени срещу лицата, за които се твърди, че нарушават материални субективни права на ищеца, като неоснователно отказват изпълнение. Ответниците с отговора на исковата молба са направили възражение, че производството по настоящото дело следва да се разглежда по общия исков ред, тъй като ответниците са потребители по смисъла на §13, т.1 от допълнителните разпоредби от ЗЗП. По отношение на отправеното от ответниците възражение, съдът намира същото за неоснователно. Съдът е квалифицирал правния спор, с който е сезиран като търговски, поради което и е предприел двойна размяна на книжа и е приложил разпоредбите на чл.365 и сл. от ГПК. В срока по чл.369 от ГПК ответниците са направили посоченото по-горе възражение, но съдът намира, че липсват основания за това производството по делото да продължи по общия ред. Това е така, тъй като предявените вземания имат своето правно основание в чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл.430 от ТЗ. Договорът, въз основа на който се твърди възникнало право на ищеца, е абсолютна търговска сделка, по смисъла на чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ.

Възникналият между страните спор предпоставя търговски характер на делото, предвид обусловеност на предявимото право от реализирането на фактически състав по търговска сделка. В този смисъл, понятието „търговско дело” е по-широко от понятието „търговски спор” по чл.365 от ГПК и обхватът му не се изчерпва с претенции, основани на търговска сделка, сключена между спорещите страни. В случая, обаче за ищеца по горните доводи сделката е търговска, а след като това е така, то в съответствие с чл. 286, ал. 1 във връзка с чл. 287 от ТЗ приложение следва да намерят правилата за търговска сделка, а следователно и правилата на чл.365 и сл. от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

Ищецът твърди, че между него в качеството му на кредитодател и ответниците в качеството им на кредитополучатели бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41353/21.08.2007г., по силата на който Банката предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 44 200евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Банката в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 13 700евро – за покупка на недвижим имот; равностойността в швейцарски франкове на 30 500евро – за други разплащания, а кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. По силата на чл. 1, ал. 4 от договора за връщане на кредита и за другите задължения, лицата, подписали същия като кредитополучатели отговаряли солидарно. За усвоения кредит кредитополучателите дължали на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна лихвена надбавка от един пункт. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове била в размер на 5%. Дължимите лихви се начислявали от датата на първото усвояване на суми по кредита.

При просрочие на дължимите погасителни вноски , както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължали лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Кредитополучателите дължали на банката следните такси: такса за управление в размер на 1,5% върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при усвояване на кредита; комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска, в размер на 0,03% върху размера на непогасената главница към същата дата; административна такса за обработване на документи в размер на 50,00лв. – еднократно платима при подаване на молба за кредит. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви бил 420 месеца, считано от датата на усвояване на кредита – 02.09.2008г. Кредитът се погасявал на месечни вноски, включващи главница и лихва. Погасяването се извършвало във валута, в която бил разрешен-швейцарски франкове. Съгласно чл. 14 от договора, кредитополучателите се задължавали да направят застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот. Застраховката следвало да бъде подновявана от кредитополучателите всяка година до окончателното издължаване на кредита. С подписване на договора кредитополучателите давали неотменимото си и безусловно съгласие, като упълномощавали банката да приема и заплаща от тяхно име необходимата премия за сключване, както и ежегодното подновяване на застрахователната полица, като събира необходимите средства служебно от сметките на кредитополучателите. Страните се съгласявали, в случай че към датата на плащането на съответната застрахователна премия по сметките на кредитополучателите не била осигурена необходимата сума за плащането и, Банката да може да преведе дължимата сума за плащане на съответната застрахователна премия, като със същата сума увеличи задължението на кредитополучателите по договора за кредит. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателите, на което и да е задължение по договора, банката имала право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. По смисъла на чл. 18, ал. 2 от договора при неиздължаване на три последователни месечни погасителни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръщал в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпвала без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

С Приложение от 02.09.2008г. страните удостоверили датата на откриване на заемната сметка- 02.09.2008г. Към датата на усвояване на кредита, приложимият курс „купува“ за швейцарския франк към еврото бил 1, 6436, като по този курс усвоеният кредит бил в размер на 72 648 швейцарски франка.

С допълнително споразумение от 20.12.2010г. страните констатирали, че към датата на сключване на споразумението задълженията на кредитополучателите по договора за кредит били както следва: 93.65 швейцарски франка – просрочена главница; 531,40 швейцарски франка- просрочена лихва; 29,52 швейцарски франка- просрочени такси; 71 461,65 швейцарски франка- редовна главница. Освен посочените по-горе задължения кредитополучателите дължали и редовна лихва, която щяла да се начисли за периода от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение, до датата на падежа, следващ датата на допълнителното споразумение, но към датата на споразумението все още не била изискуема. Кредитополучателите се задължавали да внесат еднократно сума в размер на 240 швейцарски франка. Съгласявали се всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 след приспадане на горепосочената сума да се преоформят служебно от кредитора на датата на споразумението, чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Страните се споразумели за въвеждане на 12-месечен период на облекчено погасяване на общия дълг. През този период върху дълга се начислявала фиксирана годишна лихва в размер на 4.01%, като кредита се погасявал на равни месечни вноски от по 240 швейцарски франка. След изтичане на периода на облекчено погасяване се начислявала годишна лихва, равна на сбора на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,9 пункта, след като изтичане на периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга и всички други разноски, свързани с него, кредитополучателят погасява дълга на равни месечни вноски. Плащането на падеж на всяка от вноските било задължително условие за начисляване на намалената фиксирана лихва върху дълга. При неплащане на две последователни дължими месечни вноски кредитополучателите губели право на погасяване на дълга при намалена фиксирана лихва.

С допълнително споразумение от 15.05.2012г. страните констатирали, че към датата на сключване на споразумението задълженията на кредитополучателите по договора за кредит били в размер, както следва: 98,88 швейцарски франка – просрочена главница; 750,64 швейцарски франка – просрочена лихва; 35,09 швейцарски франка – просрочени такси; 71 859,41 швейцарски франка – редовна главница. Освен това кредитополучателите дължали и редовна лихва, която щяла да се начисли за периода от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение до датата на падежа, следващ датата на допълнителното споразумение, но към датата на споразумението все още не била изискуема. Въвеждал се 12-месечен облекчен режим на погасяване на дълга. През този период върху дълга се начислявала фиксирана годишна лихва в размер на 4,12%, като кредита се погасявал на равни месечни вноски от по 250 швейцарски франка. След изтичане на този срок се начислявала годишна лихва, равна на сбора на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,42 пункта.