Решение № 1565 от 25.04.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1565 гр. Варна, 25.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20253110110742 по описа за 2025 година

С искова молба ищецът „А1 България“ ЕАД е предявило срещу ответника Д. Д. В. по реда на чл. 422 ГПК искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. 8956/2025г. по описа на ВРС, 12 състав следните суми, дължими по рамков Договор с № 502249555 със системен партиден номер М6467645

1. По договор с партиден номер М6467645 е подписано Приложение 1 на 06.03.2021г. за мобилна услуга 35989******* с план A1 ONE Unlimited 4XL June 2020 за срок от 24 месеца, 397.67лв. - цена на предоставени електронни съобщителни услуги за периода 21.11.2023г. - 20.06.2024г. формирана както следва: 369.84лв.-месечни такси, 0.78лв.-кратки текстови съобщения (SMS), 27,05лв.- мобилни гласови услуги, както и лихва върху тази сума в размер на 48.84лв. за период на забава 13.01.2024г. - 03.06.2025г.

2. 1.99лв. – такса за Достъп до услуги след просрочие, дължимата сума за периода 21.12.2023г. - 20.01.2024г,. както и лихва върху тази сума в размер на 0.25лв. е за период на забава 08.02.2024г. - 03.06.2025г., ведно със законната лихва върху всички главници за периода от 10.06.2025 г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане на сумата

В исковата молба се поддържа, че между страните бил сключен договор за електронни съобщителни услуги с уникален номер 502249555/06.03.21г. с партиден номер М6467645. Към договора било сключено Приложение 1/06.03.2021 г. за мобилни услуги с номер 0895****** с план A1 one Inlimited 4XL със стандартна месечна такса от 45,99лв. и префетенциална такса от 39.99лв. за срок от 24 месеца, което е било продължено безсрочно след края на определения срок. За периода 21.11.2023г.-20.06.2024 г. ищецът изпълнявал задълженията си по договора, но ответникът не заплатил задължения в размер на 399,66лв.

Върху последната била начислена лихва от 49,09лв.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Не оспорва сключването на договор от 06.03.2021 г. за номер 0895******, но излага, че след изтичане на срока на договора, той не е продължаван и не е изразявал съгласие за продължаването му.

Счита, че договорът е прекратен с изтичане на срока му. Иска отхвърляне на исковете.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

С доклада по делото е отделно за безспорно и ненуждаещо се от доказване, между 1 страните е отделно, че сключен договор за електронни съобщителни услуги с уникален номер 502249555/06.03.21г. с партиден номер М6467645 със срок от 24 месеца. По силата на договора се предоставят услуги за тел. номер 0895****** с тарифен план “A1 One Unlimited 4 XL” със стандартна месечна такса от 45,99лв. и промоционална такава за срока на договора- 39,99лв. Съобразно приложени 3 ктм договора-ценоразпис са определени цените на допълните услуги / не включени в абонаментния план/.

Към исковата молба са представени 7 бр. фактури, издадени от ищеца касаещи период на потребление 21.11.2023г.-20.06.2024 г., като към всяка от тях е налично приложение „А“, в което са описани конкретно начислените такси. Видно от приложения „А“ всеки месец е начислявана абонаментна такса, такса „Екстра А1 Wallet Unlimited” и месечен пакет за мобилен интернет / последната фактура е само за мобилен интернет/.

Видно от приложена информация за допълните услуги, предоставяни от ищеца л.68 гръб/ услугата „достъп до услуги след просрочие“, каквато се претендира от ищеца представлява предоставяне 3 допълнителни дни за ползване на услугата в просрочена фактура, срещу еднократна такса. Услугата е валидна за клиенти, които не се обслужват от акаунт мениджър, с мобилна, фиксирана или мобилна и фиксирана услуга, които имат незаплатени в срок задължения. Абонатите получават СМС с информация за услугата и възможността да бъде деактивирана.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от която се установява процеса по оценяване, отчитане и фактуриране на предоставяне на услуги от ищеца, а именно чрез специализиран софтуер, посредством който се следи за целостта на трафичните данни при преноса им между мрежовите елементи, като са разработени проверки за гарантиране правилността на информацията. Манипулации върху записите биха изисквали целенасочено кооперативно усилие от много служители на ищеца, както и външни за ищеца лица / по делото няма данни за манипулация системите на ищеца/.Посочено е, че услугите остойностени от ищеца са предоставени за тел. номер 0895******, като от л.10 от експертизата е подробно посочено какви са потребените услуги.

В о.с.з. е уточнено, че за периода 21.04.2024г.-20.05.2024г. е платено задължение, с оглед на което задължението по фактура 485857483 е в размер а 19,19лв.

От правна страна:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД / по договорите за мобилни услуги/ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: 1. че между него и ответника е сключен договор, въз основа на които претендира процесните суми, който е действал в процесния период вкл., че договор за електронни съобщителни услуги с уникален номер 502249555/06.03.21г. е продължил действието си след изтичане на договора 2. че е уговорен конкретен размер на абонаментни такси или са потребени допълнители услуги / извън абонаментните такси/ на претендираната стойност.

По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД за такса „достъп до услуги след просрочие“ в тежест на ищеца е да докаже, че 1. в договора е уговорена дължимостта на такава, 2. Че са се осъществили предвидените условия за начисляването й 3. размер на таксата; 4. че условията по договора за уговаряни индивидуално и уговорките са валидни.

По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1) наличието на главен дълг, 2) изпадането на ответника в забава, 3) размера на лихвата за забава.

По отношения на задълженията за електронни съобщителни услуги съдът намира следното:

По силата на договора за Мобилни услуги ищецът се е задължил да предоставя на ответника за срок от две години, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги по см. на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС, договорените между тях с основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по конкретен тарифен план / който е приложен/. От своя страна абонатът е поел задължение да заплаща за срока на договорите месечна абонамента такса, както и активираните и ползвани допълнителни услуги. Следва да се посочи, че така както е уговорена абонаментна такса е минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора за услуги и се дължи за това, че мобилният оператор е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да 2 не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги.

Абонаментната такса включва и изначално уговорени в договора услуги, които абоната има право да ползва. От приетата по делото СТЕ, на която съдът дава вяра, като компетентно дадена и аргументирана въз основа на проверени ел. системи при ищеца, се установява, че услугите, които са остойностени от ищеца, са предоставени.

Спорен е въпросът дали договора от 06.03.2021г. е прекратен с изтичане на 24 месечния уговорен в него срок, поради което ответникът не дължи изпълнение по него.

Според чл.28.5 от ОУ / представени по делото/ сключените договори за услуги, в които е определен срок за предоставяне на услугите, могат да бъдат продължени само с изричното писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане на срока на договора той се преобразува в безсрочен при условията по договора и приложенията към него.

Съгласно чл.52а в случаите по чл.28.5 абонатът има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това.

В изпълнение на задължението си да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор и предвид потребителското качество на абоната, съдът не намира, че в приложимия към процесните отношения договор е налице уговорка във вреда на потребителя, която да нарушава изискването за добросъвестност и равновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя вкл. такава не представлява и уговорката за автоматично продължаване действието на договора след изтичане на уговорения в него срок / изводи за липса на неравноправни клаузи в договор, в който е предвидено клауза за автоматично продължаване на действието на договора след уговорения срок в Решение № 426 от 5.04.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 380/2023 г.; Решение № 342 от 18.03.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 148/2022 г./.

Клаузата за автоматично продължаване действието на договора след изтичане на срока му е в пълно съответствие с чл. 229 а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, гласяща, че срочен договор за електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номера и различни от услуги за пренос при свързване машина-машина, може да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на крайния ползвател относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите условия. Крайният ползвател има право да прекрати безсрочния договор по всяко време с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки и допълнителни разходи за това, с изключение на сумите, дължими за услугата през периода на предизвестието. Предвиждането на такава възможност от страна на законодателя изключва неравноправност на тези клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите, след като сам той я е разрешил /Решение № 800 от 3.07.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1021/2023 г./

Ответникът не твърди и не доказва, че преди изтичане на срока на договора, същият е подал заявление, че не желае повече да ползва далекосъобщителни услуги.

Следователно процесният договор се е превърнал в безсрочен. Липсват и доказателства, че преди процесния период ответникът е депозирал писмено предизвестие за прекратяване на договора.

Съдът намира, че дори действително да посетил офис на ищцовото дружество, за да иска прекратяване на договора устно от служителите в офиса, това не е надлежна форма на изявлението.

При изложеното, съдът намира, че следва да уважи исковете за главница.

По исковете по чл.86 ЗЗД

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, наличие на главно вземане, уговорения срок на плащане респ., че ответникът е изпаднал в забава, размера на лихвата.

Във всяка от седемте процесни фактури е посочен срок за плащане – фактура ***/28.12.2023г. в срок до 12.01.2024г., фактура***/23.01.2024г. в срок до 07.02.2024г., фактура ***/23.02.2024г. в срок до 09.03.2024г., фактура ***/25.03.2024г. в срок до 09.04.2024г., фактура ***/23.04.2024г. в срок до 08.05.2024г., фактура ***/23.05.2024г. в срок до 07.06.2024г. и фактура ***/24.06.2024г. в срок до 09.07.2024г. . Ответникът не е твърдял и доказал да е платил главното задължение. След изтичане на този срокове ответникът е изпаднал в забава 3 за плащане, а именно на следващия ден след срока за плащане по всяка фактура поотделно на осн. чл.84 ЗЗД. Претенцията на ищеца е за конкретен период за лихва по всяка фактура, съобразен с конкретния падеж. Ответникът не е оспорил размера на претендираната лихва за забава, с оглед на което и в приложение на чл.162 ГПК, съдът намира, че следва да присъди изцяло претендираната сума.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът на осн. чл.78, ал.1 ГПК.