Решение № 683 от 30.12.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Бургас, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20212100500839 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 272265/12.04.2021г. на РС-Бургас от „Банка ДСК“ АД с ЕИК-121830616, седалище и адрес на управление адрес на управление гр.София, ул.Московска № 19, заявена чрез гл.юк.Галя Петрова с посочен адрес за кореспонденция в гр.Бургас, ул.Адам Мицкевич № 7 против Решение № 260506/22.03.2021г. по гр.д.№ 407/2020г. по описа на РСБургас.

С обжалваното решение БРС е оставил без разглеждане като недопустими на осн.чл.299, ал. 1 ГПК предявените от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК-121830616 обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал.

1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците К. В.

Н. с ЕГН-********** и Г. Д. СТ. с ЕГН-********** да заплатят на банката при условията на солидарност неизплатената главница по договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2011г. в размер на 8263,30 евро; редовната възнаградителна лихва за периода от 28.12.2015г. до 02.06.2016г.; обезщетението /лихвена надбавка/ за забава за периода от 28.01.2016г. до 02.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 22.01.2020г., до окончателното изплащане на вземанията, като в тази част на осн.чл. 299, ал. 2 ГПК производството по делото е прекратено поради недопустимост и са възложени разноските по делото на насрещните страни. С обжалваното решение е отхвърлена в останалата му част иска за редовна възнаградителна лихва за остатъка от исковия период – от 15.09.2015г. до 27.12.2015г. и от 03.06.2016г. до 21.01.2020г., както и иска за обезщетение /лихвена надбавка/ за забава за остатъка от исковия период – от 16.09.2015 г. до 27.01.2016г. и от 03.06.2016г. до 21.01.2020г..

Решението се обжалва и в частта, с която на осн. чл. 212 ГПК вр. чл. 146, ал.

1 вр. чл. 143, т. 10 ЗЗП (ред. ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г.) по предявените от ответниците 1 инцидентни установителни искове против „БАНКА ДСК” АД, ЕИК-121830616, са обявени за нищожни клаузите на т. 7.1, изр. 2 и т. 7.8 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“ ЕАД, съставляващи неразделна част от сключения между страните договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2011г..

Жалбоподателят обжалва решението изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Счита исковите претенции за допустими, съответно за неправилен и незаконосъобразен извода на съда за недопустимост. Излага подробни съображения.

Направен е хронологичен анализ на доказателствата и фактологията по делото. Счита, че не са налице сочените от съда неравноправни клаузи; излага становище относно ненастъпването на предсрочна изискуемост, действителност и валидност на поръчителството, твърдяната погасителна давност и възражението за прихващане, както и съдебните разноски по делото.

Моли, атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което исковите претенции да бъдат уважени. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

В законния срок въззиваемият К.Н., редовно уведомен чрез пълномощника си адв.К.Костадинов от АК-Хасково депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, постановено в пълно съответствие с приложимите материалноправни норми и процесуалния закон. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.

В законния срок въззиваемият Г.С., редовно уведомен чрез пълномощника си адв. Н. Славов от АК-Бургас депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано по отношение изводите за дължимостта на вземанията и наличието на хипотезата на чл.299, ал.2 ГПК, тъй като идентични претенции на банката на основание вземане по същия кредит против същите ответници, по който вече е налице произнасяне по предходно дело по иск по чл.422 ГПК. Намира, че в настоящото производство не се въвежда нов факт, а твърди, че напротив, наличен е пълен идентитет, поради което и настоящото такова е недопустимо. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд е разгледал обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и инцидентни установителни по чл. 212 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 10 ЗЗП (ред.

ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г.).

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба на Банка ДСК ЕАД за осъждане на К.Н./кредитополучател/ и Г.С./поръчител/ да заплатят на ищеца при условията на солидарност суми, дължими по договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2011 г., както следва: 8263, 30 евро – главница; 2174, 64 евро – редовна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 21.01.2020 г.; и 44, 81 евро – обезщетение /лихвена надбавка/ за забава за периода от 16.09.2015г. до 21.01.2020 г., 2 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 22.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът обосновава претенцията си на следните фактически твърдения, съгласно изложението в исковата молба: Между банката и К.Н. като кредитополучател е сключен на 26.09.2011г. договор за кредит за текущо потребление, съгласно който на Н. е предоставена сума в размер на 12 500 евро, при преференциални лихвени условия по кредитна програма „Престиж“, съгласно приложение № А2, изискващи размера на кредита да е под определена стойност/в конкретния случай под 15000евро/, усвояване и погасяване по посочена разплащателна сметка, както и предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, срещу определен лихвен процент от 10,45%, със срок на издължаване 120 месеца, с месечни вноски (главница и лихва) съгласно погасителен план (Приложение № 1), с падежна дата 15-то число на месеца, ГПР 11.65 %. Уточнено е допълнително, че договорът е сключен при преференциален лихвен процент 10, 45, тъй като длъжникът е имал поръчител и е поел задължение вноските по кредита да минават през сметката му, т. е. били са налице условията по приложение А2 към договора, но поради забава във вноските за повече от два месеца тази преференция му е била отнета и е станал приложим лихвеният процент за стандартните кредити за текущо потребление в размер на 13, 45 процента. Твърди, че при съответно намаление на базовия лихвен процент е бил съответно намаляван приложимият лихвен процент, което е довело и до намаляване на дължимата погасителна вноска.

Кредитът е бил обезпечен с поръчителството на втория ответник Г.С. съгласно сключен договор за поръчителство от 26.09.2011 г., представляващ неразделна част от договора за кредит. Посочва се, че кредитът е усвоен на 26.09.2011 г., но по него погашенията са преустановени считано от 15.09.2015г., като не са заплатени 53 броя месечни погасителни вноски в общ размер 9 756, 24 евро, дължими за периода от 15.09.2015 г. до 15.01.2020 г. , които се претендират съобразно т. 19.1 и т. 19.2 от Общите условия (ОУ), представляващи неразделна част от договора, в които е вписано, че при допусната забава на погашенията/ главница и/или лихви / над 90 дни целият остатък става предсрочно изискуем.

Моли съда, ако намери, че кредитът не е станал изискуем (предвид дадените в т.

18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС разяснения), да приеме исковата молба за изявление до ответниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Оправено е искане, в случай, че съдът не приеме исковата молба като способ за обявяване на предсрочна изискуемост, да осъди ответниците да заплатят всички вноски с настъпил падеж за периода от 15.09.2015 г. до постановяване на решение по делото.

С постъпилите в срока по чл. 131 ГПК писмени отговори от ответниците са оспорили претенциите като недопустими, тъй като ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3217/2016 г. на РС – Бургас, които не са обезсилени, а освен това са посочили, че е налице хипотеза на повторно предявена искова претенция между същите страни за същите суми и на същото основание. Предявените искове са оспорени и като неоснователни. По-конкретно се навежда, че банката не е отразила плащанията, извършени в периода от 11.05.2018 г. до 11.06.2020 г. в размер на 4908 лева и 882, 65 евро, както и на 18.08.2020 г. в размер на 700 лева, както и че в нарушение на чл. 76, ал. 1 ЗЗД всички вноски са били отнасяни от банката за погасяване на лихвите. Твърди се, че клаузите на договора относно изменението на дължимата възнаградителна лихва са нищожни, тъй като са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 3 и т. 10 ЗЗП предвид липсата на обективни критерии и методология за нейното определяне. Сторено е възражение за изтекла тригодишна погасителна давност, считано от 15.09.2015г., по отношение на падежиралите и обявени за предсрочно изискуеми вноски за главница и лихва. Видно 3 от съдържанието на писмения отговор на втория ответник Г.С. се твърди, че той няма качеството на поръчител, тъй като е бил заместен в договора за кредит от Д. К. Н. и И.

Х., за които се сочи, че са съответно син и свекърва на главния длъжник К. В. Н.. На следващо место този ответник твърди, че неговото поръчителство е прекратено поради изтичане на 6-месечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, който е започнал да тече на 16.12.2015 г., когато С. е получил нотариална покана за обявяване на предсрочната изискуемост на целия кредит, или евентуално от влизане в сила на решението по гр. д. № 8000/2016 г. на БРС, по което е бил отхвърлен иска на банката срещу двамата ответници по чл.422 ГПК за същите суми претендирани от банката на същото основание. Счита също така, че договорът за поръчителство е нищожен, тъй като е оформен на третата и четвърта страница от договора за кредит и не може да се прецени дали главното задължение е действително или не поради липса на данни относно индивидуализацията главния дълг. В с.з. този ответник уточнява, че направеното възражение за нищожност на договора за поръчителство почива на чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД – липса на форма.

С отговора на исковата молба ответникът К. В. Н. е предявил иск за прогласяване на нищожността на т. 7.1, изр. 2 и т. 7.8 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“ ЕАД, съставляващи неразделна част от сключения договора за кредит за текущо потребление от 26.09.2011г., тъй като тези две клаузи са неравноправни на основание чл. 143, ал.2, т.

10 ЗЗП и не са индивидуално уговорени. В с.з. е уточнено, че договорът за кредит е бил сключен при преференциални условия, но впоследствие банката едностранно ги е променила, като се е позовала на забава в плащанията.

В срока по чл. 131 ГПК депозиран от „Банка ДСК“ ЕАД писмен отговор по приетия за съвместно разглеждане иск, който счита за допустим, но неоснователен.

Счита, че оспорените клаузи на т. 7.1, изр. 2 и т. 7.8 от Общите условия към договора предвиждат изрично и изчерпателно условията, въз основа на които банката може едностранно да извършва изменение на лихвата, която възможност е изрично предвидена в действащото законодателство, а и предоставянето на кредит е услуга, която по естеството си предполага променливост и динамичност на цената, обусловена от продължителността на предоставяне на услугата и непредвидимостта на движението на икономическите фактори, които оказват влияние върху формирането на цената.