Решение № 354 от 18.11.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. С., 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500494 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила въззивна жалба с вх. №

7088/20.08.2025г. /регистратура РС – С./ от Ц. Ц. – Директор на Областна дирекция на МВР - С., срещу Решение 363/09.08.2025г., по гр. д. № 72/2025 по описа на РС - С..

Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен и необоснован, постановен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е възприел наличие на празнота в уредбата по ЗМВР по отношение приравняването на нощния към дневен труд и заплащането му като извънреден, поради което счел, че е приложима методиката предвидена в нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата за организация на работната заплата. Представя подробен анализ на действащата правна регламентация, въведена чрез ЗМВР и подзаконови нормативни актове. Обосновава различието по отношение продължителността на нощния труд, касателно служителите на МВР – въведена чрез ЗМВР, със спецификата и основните функции на тази категория държавни служители.

1

Твърди, че именно поради спецификата на работа им, законодателят е уредил техния статут в специален закон – ЗМВР и за тях са неприложими нормите на общото законодателство като ЗДСл и КТ. В този смисъл цитира Тълкувателно решение № 1/15.03.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020г. ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Изтъква наличие на изискуеми компенсаторни механизми. Твърди се, че споменатото ТР е съобразена с разпоредби от правото на ЕС. В жалбата обстоятелствено са разгледани разрешенията на Определение от 29.07.2024г. по дело С-435/2023 на СЕС, където по повод на отправено преюдициално запитване по в. гр. дело № 193/2023 г. СЕС дава отговори, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на работници от публичния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.

Твърди, че, изводите - приети с решението по дело С-435/2023 на СЕС са в унисон с тези по дело С-260/20 г., решението по което е взето предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. 1/2020 г. ОСГК на ВКС.

Поддържа тезата, че не са налице предпоставките нощният труд на служителите от МВР да се заплаща след преизчисляването му с коефициент 1.143, съобразно КТ и НСОРЗ. Цитира практика на ВКС по идентичен случаи. От въззивната инстанция търси отмяна на Решение № 363/09.08.2025 г. по гр. д. № 72/2025г. по описа на Районен съд - С., като неправилно и необосновано, и произнасяне на такова, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В отговора на въззивната жалба ищецът по предявените искове – В. Ч., чрез адв. М. О., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Отхвърля доводите за допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Твърди, че съгласно методологията по НСОРЗ, отработените часове нощен труд, следва да се превръщат в дневни, като се преизчисляват с коефициент 1,143. Отрича доводите на въззивника за 2 неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт. Сочи разпоредби на КТ, относно продължителността на седмичното работно време, нощния труд и задълженията на работодателя да осигурява на работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други. Излага анализ на правната рамка по КТ и ЗДСл, регламентираща нощния и извънредния труд, действащи забрани, изключения, работата през почивните дни и други аспекти на трудовото законодателство. Застъпва тезата, че нормите - регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Не се споделя становището, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден труд, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми. В отговора се цитира определение на Съда на ЕС, по „Преюдициално запитване — Социална политика —Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 12, буква а/ — Членове 20 и 31 от ХОПЕС, което страната счита, че има пряко значение за разрешаване на спора по делото. Пространствено са изнесени правни аргументи – почиващи над разпоредби от вторичното ПЕС, с които страната обосновава тезата си. Изказва се становище, че поради приоритета на европейското право над националното, въззивният съд следва да не съобразява с тълкуването на въпрос, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС. Счита, че следва да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, поради липса на норма, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време спрямо категорията служители към която принадлежи ищеца. При твърдяната такава празнота в ЗМВР, следвало да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ. Предвид изложеното, отправя молба за потвърждаване решението на първоинстанционния съд, с всички произтичащи от него последици.

Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя, с което жалбата се поддържа, излагат се съображения по 3 съществото на спора и се претендират разноски, съгласно представен списък.

Въззиваемата страна поддържа депозирания писмен отговор на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

ОС - С., след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо и спорът следва да бъде разгледан по същество.

С Решение № 363 от 09.08.2025г., на Районен съд - С., постановено по гр.дело № 72 по описа съда, Областна дирекция на МВР - С. е осъдена да заплати на В. М. Ч., ЕГН **********, сумата от 3848,46 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд в периода от 14.01.2022г. до 14.01.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.01.2025г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.

178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, както и сумата от 680,64 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение, считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е полаган нощният труд, начислена до 14.01.2025 г. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Със същото решение, ОДМВР – С. е осъдена да заплати на В. Ч. сумата от 500.00 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и да заплати по сметка на РС - С. в полза на бюджета на съдебната власт 150 лв. - разноски по делото за експертиза и държавна такса по исковете в размер на 203,94 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя или въззиваемата страна. Не се оспорват фактическите изводи на първоинстанционния съд, че в периода: 14.01.2022 г. - 14.01.2025 г., ищецът работил по служебно правоотношение по ЗМВР, като „старши полицай“ в група „ООР“ на РУ - Д. при ОДМВР – С. и е полагал труд на смени. Същият е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка една с

4 продължителност от 24 часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи, както и е полагал нощен труд за периода 14.01.2022 г. до 14.01.2025 г., по утвърдени графици за отчитане и протоколи, взети предвид от вещото лице и съобразени при изготвяне на приетата по първоинстанционното дело Съдебно – икономическа експертиза. За времето от 14.01.2022 г. – 14.01.2025 г. положил общо 2230 часа нощен труд, който при изчисляване с коефициент 1,143 възлиза на 2547 часа дневен труд или 317 часа, които според ищеца не му били заплатени.

Основният спор в настоящото производство е правен и се съсредоточава около отговора на въпроса, следва ли при отчитане на извънредния труд, положен от служителя на МВР в процесния период, да се прилагат разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в който случай би следвало да се приложи увеличаващ коефициент от 1,143 - както счита ищецът и каквато методика, няма спор, че не е била прилагана през процесния период. В този случай, биха се полагали 3 848, 46 лв., представляващи допълнително възнаграждение за положени часове нощен труд, ведно с мораторна и законна лихва, според неоспореното заключение на вещото лице.

Разрешение на този спорен въпрос е даден с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Разяснено е, че липсва празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете, тъй като нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието в която работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа.

Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на

5 работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагане на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. касае се до различни, а не сходни по вид правоотношения.

Разпечатката съдържа 30 от 239 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96ae97de-ac69-409f-a0f9-4752acf9e3c1