Решение № 256 от 14.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Кюстендил, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500065 по описа за 2023 година

С решение №459/19.10.2022г. постановено по гр.д.№865/2022г. е признато за установено в отношенията между „****“ ЕООД, ЕИК *********, че дължи на „******“ ЕАС, ЕИК ******** сумите, както следва: 21 905.91 лева – главница за периода 31.10.2020г. до 31.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 07.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането.Отхвърлена е исковата претенция за сума 2935.07 лв – лихва за забава в плащането на дължимите суми по издадените фактури.“******“ ЕООД е осъдено да заплати на „******“ ЕАД, ЕИК ******** разноски по водене на делото съразмерно уважената част от исковете в размера на 437.20 лв, както и разноски по ч.гр.д.

№60/2022г. съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 546, 82 лв.“******“ ЕАД е осъдено да заплати на „******“ ЕООД разноски за водене на делото в размер на 192.00 лв.

Преписи от решението са връчени на страните на 21.10.2022г. и на 15.11.2022г.

В законоустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба от „******“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя К.В.И.-А., 1 подадена от адв.В. Г.. В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Становището се основава на обстоятелствата, че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че въпреки дадени указания не са представени определени описани в пункт 1-8 от исковата молба документи.Същевременно съдът се е позовал на – актове, отчетен протокол и дневник, които не са първични счетоводни документи.Подписаното споразумение №72/2020г. касае процесните фактури, но не е съобразено с обстоятелството, че в него не са отразени всички фактури, предмет на спора, като допълнително е отразено, че не са предмет на споразумението фактура с №0700005334/31.12.2020г., №0700005334/31.12.2020г., фактура №0700005335/31.12.2020г. и фактура №0700005390/31.01.2021г.Изтъква се факта, че в с.з. св.Б. бил заявил, че част от подписите в представените документи, не му принадлежат нито пък са налице подписи на други представители на дружеството.Доколкото съдът е приел за безспорно сключването на Договор №81/11.11.2019г., анекс към него №73/17.12.2020г.и споразумение №74/17.12.2020г., както и подписите на ответника в актове №10, 10, 12, 12 и 1 за вида на водоползването и подаденото количество вода за отчетните период, отразени в протоколи за м.октомври 2020, декември 2020 и януари 2021г.Не е съобразено и обстоятелството, че истинността на процесните актове, отчетни протоколи и дневници е оспорена досежно записаните количества водни обеми и досежно записаните в тях отчети по водомер, без да е отбелязан номера на водомера.Като нарушение в правораздавателната дейност на съда се сочи обстоятелството, че въпреки оспорването съдът не е дал указания, на ищеца за да заяви дали ще се ползва от представените документи, впоследствие да бъде извършена проверка, както не е указал на ищцовата страна, че доказателствената тежест за установяване истинността на документите е тяхна, вместо което съвсем бланкетно е посочил, че възраженията са неоснователни.Досежно извода, че отговорността за своевременно и надлежно отчитане показания на водомера принадлежи на въззивника ,предвид факта, че водомерите са негова собственост и следвало да бъдат изградени и монтирани във водомерни шахти, като именно собственика е следвало да ги поддържа.Жалбоподателят счита, че не са взети предвид показания на свид.П., който ясно и категорично е заявил, че „водомерната шахта, е с неизяснен статут“, както не е съобразил, че водомерните 2 съоражения са част от водомерната шахта,а обосновано искане за назначаване на експертиза неоснователно е било отхвърлено.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск. В жалбата се съдържа и искане за заплащане на деловодни разноски.

Преписи от жалбата са връчени на насрещната страна.

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор, подаден от адв.И. М., управител на „******“ ЕАД клон Струма – Места, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул. ******** № **.В отговора се съдържа становище неоснователност на подадената жалба.Становището се основава на следните обстоятелства.На 11.11.2019г.е сключен Договор №81/11.11.2019г., Анекс към него №73/17.12.2020г. за доставка на условно чиста вода и Споразумение №74/17.12.2020г. , според които „******“ ЕАД – клон Струма – Места , в качеството на Доставчик се е задължило да достави срещу възнаграждение чрез своето съоражение язовир „Дяково“- Дюкер №1 и Дюкер №2 на „*********- Дупница ЕООД гр.Дупница, условно чиста вода за следните обекти: водовмезно съоражения за с.Червен брег и Водовземно съоражение - гр.Дупница.Подчератоне е ,че „******“ ЕАД е изпълнило точно и в срок задълженията си по Договора, анекса към същия и споразумението, като през м.октомври 2020г-. е доставило за с.Червен брет 32 989 куб.м условно чиста вода на стойност 5027.52 лв, през м.октомври 2020г. за гр.Дупница 45870 куб.м. условно чиста вода на стойност 6990.59 лв, през м.декември 2020г. – 32 989 куб.м. условно чиста вода на стойност 5027.52 лв за с.Червен брег, през м.декември 2020г. за гр.Дупница е доставило 1760 куб.м. условно чиста вода на стойност 268.22 лв, през м.януари 2021г. за с.Червен брег е доставило 32 989 куб.м. условно чиста вода на стойност 4592.06 лв.Сочи че, за доставените количества водни маси са съставени следните документи , подписани от двете страни: Актове №10,12,12 и 1 за вида на водоподаването и подаденото количество вода за отчетните период, Дневници за доставка на държавни води обр.№6, Отчетни протоколи за м.октомрри и декември 2020г. и януари 2021г., за ползваните условно чисти водни маси.Въз основа на тези документи „****** „ ЕАД било издало фактури

№0700005233/31.10.2020г.5027.52 лв, фактура

№0700005237/31.10.2020г.- 6990.59 лв, фактура №0700005334/31.12.2020г.5027.52 лв, фактура №0700005335/31.12.2020г.-268.22 лв, фактура №0700005390/31.01.2021г.- 4592.06 лв, или фактури за сумата 21 905.91 3 лв.Сочи се, че фактурите били приети от водоползувателя, подписани от представители на двете страни, което било доказано със свидетелски показания, дадени в проведените съдебни заседания.Изявленията на „******“ ЕООД, обективирани в писма с изх.№237/12.02.2020г. отправено към „******“ ЕАД – клон Струма- Места, с изх.№230/11.02.2020г., отправено към БДЗБР, обосновават според ответника по жалбата и потвърждават извода, че собствеността на водомерите и задълженията за тяхното обслужване принадлежи на въззивника, доколкото в тях се сочи именно, че водомерите са били свалени за извършване на метрологична проверка на същите.Ответникът счита, че по делото са налице доказателства, от които е видно, че водомерите, отчитащи доставените количества вода са монтирани правилно ,в съответствие със законовите изисквания и съобразно техническите паспорти.Издадени са фактури които безспорно не са заплатени, поради което жалбата според ищцовата страна е неоснователна.Едновременно с това е подчертано, че по делото е доказано, договорен характер на правоотношението между страните, като става въпрос за търговска продажба, която не е оспорена , касае се за договорни взаимоотношения, които са двустранни, възмездни и консенсуални, а доводите за противното неоснователни.В съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт, както и за заплащане на деловодни разноски за двете инстанции.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С оглед доводите в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

В съответствие с твърденията в исковата молба по делото е представен и по този начин е доказано, че страните са обвързани от Договор за доставка на условно чиста вода, по силата на който на основание чл.1 Доставчикът се задължава срещу възнаграждение да достави условно чиста вода чрез своето съоражение : яз“Дяково“- Дюкер №1 и Дюкер №2 , на обект на водоползвателя , а Водоползвателя се е съгласил да поеме доставената условно чиства вода за своите съоражения както следва: 1. Водовземно съоражение с.Червен брег – по водомерин съоржания, 2.Водовземно 4 съоражание гр.Дупница – по водомерно съоржания и 3.Водовземно съоражения с.Дяково – по водомерно съоражение.В чл.1 ,ал-.2 е предвидено, че размерът на доставената условно чиста вода е не повече от разрешение годишен лимит водни маси, посочен в разрешително за водоползване на водоползвателя.Според ал.2 – водоползвателят в изпълнение на договора, използва доставянето количество условно чиста вода само за питейно – битови нужди.

Редът за извършване на доставката, измерване и отчитане на водните количества е разгледан в чл.3 – чл.6.В чл.4, ал.1 е предвидено, че измерването на доставената условно чиста вода от Доставчика, и използваната условно чиста вода от Водоползвателя се осъществява чрез водомерни съоражения, които следва да бъдат изградени предварително съгласувани с доставчика места в срок до 1 месец от датата на подписване на договора.Според ал.3 водоползвателят е длъжен да следи за изправността на водомерните съоражения, които следва да бъдат в съответствие с всички нормативни технически характеристики предвидени в закона.Според чл.5 отчитането на доставените количества условно чиста вода се извършва всеки месец ,чрез засичане на данните по монтираните от водоползвателя водомери, за което се подписва друстранен протокол, на първия работен ден от календарния месец , следващ отчетния .Според чл.5, ал.2 отчетният период по ал.1 е един календарен месец.

В чл.7, ал.1 е договорено е предвидено, че водоползвателят следва да заплаща на доставчика възнаграждение в размер на 0.123 м, а в чл.7, ал.2 е договорено, че уговореното в предходна алинея възнаграждение е валидно до утвърждаване по надлежния ред на цена за доставка на услугана .Според чл.7, ал.3 Доставчикът има право едностранно да изменя размера на възнаграждението по чл.7, а.1 на предоставяната от него услуга при утвърждаване на нова цена от Комисия за енергийно и водно регулиране , за което Доставчикът уведомява водоползвателя в срок от 10 работни дни от утвърждаването й.

В чл.8, ал.1 е договорено доставчикът да предоставя на водоползвателя срещу дата и подпис надлежно оформена фактура за съответния отчетен период, а в ал.2 че водоползвателят следва да заплаща възнаграждение по чл.7 в срок до 30 дни от издаване на надлежно оформена фактура.

5

В чл.10 от договора е постигнато съгласие за получаване на разрешените количества условно чиста вода, съгласно Разрешително за водоползване чрез представяне на предварителна заявка ежемесечно до 6 – то число на месеца, предхождащ изпълнението на заявката.

В чл.11 е предвидено, че водоползвателя е длъжен да заплати на Доставчика възнаграждение за извършената услуга, заедно с начиселния данък върху добавена стойност , платимо в размера начина и срока определен в чл.ІІІ от договора.

В чл.16 е предвидена неустойка в размер на 0.5% на ден за периода на закъснение върху стойността на дължимото плащане, но не повече от 10 %.

Възражение за непредставяне на посочени в исковата молба доказателства е било правено и в първоинстанционното производство, след което по делото са представени визираните в жалбата писмени доказателства, както следва: определени описани в пункт 1-8 от исковата молба документи в това число и разгледаното в жалбата спорузамение и издадените за доставените водни количества фактури.

Касае се за споразумение №74 от 17.12.2020г. между „****** „ ЕАД София и „******“ ЕООД.Според чл.1 и чл.2 от Споразумението ,