Решение № 17375 от 27.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17375 гр. София, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20211110144236 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Сиго – Транс“ ЕООД, чрез адв. Я. Д., срещу „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 435 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на стоки“, да заплати на ищеца сумата в размер на 10070,29 евро (с равностойност 19695,77 лева), представляваща погасено чрез прихващане от превозвача обезщетение за частична липса на стоки, причинена по време на международен автомобилен превоз по релация от Барселона, Испания до Амстердам, Нидерландия с дата на товарене 29.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 475,54 евро (с равностойност 930,08 лева), представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 09.02.2021 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на стоки“ с полица № 0310-970-202000011, със срок на застрахователното покритие от 06.07.2020 г. до 06.07.2021 г. В срока на действие на застраховката по възлагане на „Hartl Connect Transport GmbH” ищецът извършил превоз на стоки от Барселона, Испания до Амстердам, Нидерландия, с дата на товарене 29.10.2020 г. в склада на изпращача. Обект на договора за превоз били 711 кашона с мъжка конфекция и общо тегло на превозвания товар 14030 кг. бруто (12968 кг. нето). Твърди се, че на 29.10.2020 г. водачът на товарната композиция, поради изтичане на нормативно установеното време за шофиране, спрял за престой на място, отредено за почивка, находящо се в близост до магистрален път, осветено, обхождано от полицейски служители, където 1 имало и други паркирани превозни средства. По време на престоя водачът се намирал в кабината на товарния автомобил и не я бил напускал. На 30.10.2020 г., около 00:30 часа служители на каталунската полиция уведомили водача на превозното средство, че при извършен от тях оглед установили срязване на брезента на полуремаркето, като вероятно имало липси по товара. От страна на ищеца били предприети незабавни действия по ангажиране на авариен комисар с цел установяване вида и характера на вредите, а водачът подал жалба в полицията. Ангажираният авариен комисар извършил оглед на мястото на инцидента, като установил, че от превозното средство били откраднати 39 кашона с дрехи, за което бил съставен протокол № АІ-0614543.I-2/200971. Останалата част от товара била доставена на получателя, като в товарителницата било отбелязано, че били доставени 672 кашона и липсвали 39 кашона от първоначално натоварените стоки. Общата стойност на загубите била в размер на 10070,29 евро. Между страните по превозния договор било проведено рекламационно производство, като дължимото от ищеца обезщетение било погасено чрез прихващане с негови насрещни вземания към „Hartl Connect Transport GMBH”. За причинените липси по товара на 30.10.2020 г. ищецът уведомил ответника и предявил пред него претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която била образувана щета № 0310-970-0001-2020. С писмо изх. № 99-9381/14.01.2021 г. застрахователят отказал изплащане на обезщетение по щетата. Оспорва постановения отказ като неправилен и необоснован. В тази връзка прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 13 от общите условия на застрахователя поради липса на яснота, тъй като от съдържанието не можело да се установи кои места се считат за неохраняеми. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк.

Д. Д.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

На първо място възразява, че не било налице основание за плащане на застрахователно обезщетение, тъй като между страните към датата на настъпване на събитието не съществувало валидно застрахователно правоотношение. В тази връзка възразява, че по делото не били представени доказателства за платена първа вноска по застрахователната премия от страна на застрахованото лице. Освен това от страна на превозвача не била положена нужната грижа за предпазване на превозвания от него товар от настъпване на застрахователно събитие, поради което допуснал груба небрежност. Процесното превозното средство било паркирано на неохраняем паркинг, а водачът спял в него. Не били представени трудови договори на лицата, които управлявали процесното превозно средство, в нарушение на чл. 5, ал. 3 от общите условия на застрахователя. Оспорва извършеното от страна на превозвача прихващане на дължимото обезщетение, тъй като съгласно чл. 18 от общите условия за това се изисквало съгласието на застрахователя. Оспорва претенцията на ищеца и по размер, като твърди, че същият не бил подкрепен с надлежни доказателства и превишавал действителната стойност на имуществото към момента на неговото увреждане.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

2

Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът „Сиго – Транс“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Д.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените искания.

В съдебно заседание ответникът „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. Д.. Процесуалният представител оспорва исковата молба по съображенията, изложени в депозирания отговор, който поддържа. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Липсвал документ, установяващ настъпването на процесното събитие, и по-конкретно протокол от авариен комисар. Освен това в нито едно от приетите по делото писмени доказателства не били посочени точно настъпилите щети и тяхната стойност, поради което счита, че предявените искове останали недоказани. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

От застрахователна полица № 0310-970-2020-00011, сключена на 06.07.2020 г., със срок на застрахователното покритие от 11,00 ч. на 06.07.2020 г. до 11,00 ч. на 06.07.2021 г., се установява, че по време на настъпване на процесното събитие, а именно 29-30.10.2020 г., между страните е съществувал валиден договор за застраховане отговорността на ищцовото дружество като превозвач на стоки по шосе, превозвани с моторни превозни средства, негова собственост или наети от него. През срока на действие на застрахователната полица ответното дружество, в качеството му на застраховател, се задължило да покрива отговорността на превозвача за цялостна или частична липса или повреда на превозваните товари съгласно Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари (за превози извън територията на Република България), Глава 26, част ІІІ от Търговския закон – Договор за превоз, и Закона за автомобилните превози (за превозите на територията на Република България). Покритието по процесната полица било в сила при осъществяване на превоз със собствени, чужди и/или наети под наем товарни автомобили, влекачи, ремаркета и полуремаркета със следните характеристики, а именно: влекач с рег. № ********, марка „ДАФ“, модел „ХF 460 FT“ (т. 2.1 от полицата). Застрахователят осигурявал покритие и за чужди и/или наети под наем ремаркета/полуремаркета, които не били посочени в т. 2.1 (анонимни), в случай че били прикачени към посочено в т. 2.1 МПС, с изключение на цистерни, автовози и контейнеровози (т. 2.2 от полицата). Съгласно т. 4 от полицата застрахователят покривал отговорността на застрахования за превози, осъществявани на територията на Европа, Азия и Република България. Ищецът се задължил да заплати договорената застрахователна премия в размер на 492,75 лева разсрочено на 4 равни вноски, 3 както следва: І вноска в размер на 123,19 лева – в срок до 06.07.2020 г., ІІ вноска в размер на 123,19 лева – в срок до 06.10.2020 г., ІІІ вноска в размер на 123,19 лева – в срок до 06.01.2021 г. и ІV вноска в размер на 123,18 лева – в срок до 06.04.2021 г. (т. 6 от полицата).

При неплащане на първата вноска в определения срок, договорът не влизал в сила и не пораждал права и задължения. При неплатена поредна вноска в определения срок, договорът се считал за прекратен от 24,00 ч. на 15-я ден от договорената падежна дата (т. 8 от полицата). Съгласно т. 10 и т. 11 от застрахователния договор при настъпване на застрахователно събитие застрахованият бил длъжен да уведоми застрахователя не по-късно от 3 дни или в първия работен ден след като му е станало известно, за настъпване на застрахователното събитие или предявяване на писмена претенция срещу него, както и да изиска протокол от авариен комисар за щети в размер над 1000 евро за удостоверяване на събитието. При неизпълнение на последното задължение застрахователят можел да намали размера на обезщетението или да откаже плащане (т. 12 от полицата).

Видно от сметка № 03100970202000011-01 от 07.07.2020 г. и сметка № 03100970202000011-02 от 22.10.2020 г., ищцовото дружество заплатило І-ва и ІІ-ра вноска от застрахователната премия. Посоченото обстоятелство не се оспорва от ответника.

По делото са представени Общи условия за застраховка „Отговорност на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“, приложими към процесния застрахователен договор. Съгласно чл. 4 от същите застрахователят покривал отговорността на превозвача за цялостна или частична загуба или повреда на товара по Глава ІV от Конвенцията CMR. В чл. 5 от общите условия били предвидени общите изключения, при които застраховката не покривала отговорността на превозвача за загуба или щета, а именно: във всички случаи, когато превозвачът се освобождавал от отговорност съгласно Конвенцията (т. 1); в случай че водачът, извършващ превоза, не отговарял на нормативно установените изисквания (т. 3); за загуба или щета вследствие на несходна документация или нередовност на товарителницата (т. 4); поради злонамереност или груба небрежност, проявени от застрахования, от негови служители или други наети лица, използвани за извършване на превоза (т. 5); при кражба на/от превозно средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, докато е било под отговорността на застрахователя (т. 16).

Съгласно чл. 10, ал. 1 от общите условия отговорността на застрахователя за всяко застрахователно събитие била до размера, определен в чл. 23 от Конвенцията. В чл. 13 от общите условия било предвидено задължението на застрахования до подбира правоспособни и физически годни водачи на МПС за извършване на превози, да заключва натовареното със стока МПС и да не оставя превозното средство на неохраняеми места.

Съгласно чл. 18 от общите условия застрахованият можел да сключва спогодби и/или споразумения за плащане на обезщетения на трети лица задължително със съгласието на застрахователя, за което го уведомявал писмено. В противен случай те нямали сила спрямо застрахователя.