Решение № 344 от 26.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245330108412 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК: 203806803, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „****” №****, представлявано от Б. П. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Д. М. Т., вписана в регистъра на Варненска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. В., ул. „****” № ****, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Ц. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „***“ № ***, партер, му дължи следните суми, за принудителното изпълнение на които е издадена Заповед № ******* г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № *******г. по ч. гр. дело № 385/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр. състав: 550 лева – възнаградителна лихва за периода от 27.01.2023 г. до 26.12.2023 г. по Договор за заем № ********г., и 4 583, 37 лева – възнаградителна лихва за периода от 27.01.2023 г. до 26.12.2023 г. по Договор за заем № ****** г.

Ищецът поддържа, че между страните са сключени Договор за заем № ****** г., по силата на който ответникът е усвоил сумата от 3 000, 00 лева, и Договор за заем № ****г., по който са усвоени 25 000, 00 лева. Ответникът се е задължил да върне усвоената главница по цитираните правоотношения, ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания. Сочи се, че и по двата договора за кредит дължимата възнаградителна 1 лихва е с фиксиран годишен размер от 20%. Ответникът е преустановил плащанията по договорите за кредит, като в рамките на настоящия процес се претендира единствено дължимата договорна лихва по всеки един от двата договора. Подадено е заявление по реда на чл. 417 от ГПК за горепосочените суми като в месечния срок по чл. 414 от ГПК е входирано възражение от ответника – длъжник. Това обуславя правния интерес на ищеца от иницииране на исковия процес. Претендират се сторените разноски в заповедното производство и исковия процес.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Изтъква се, че доколкото за обезпечение на вземанията по възникналите кредитни правоотношения е учредена ипотека върху недвижим имот, то съответно приложение следва да намери специалният Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП). Сочи се, че в чл. 1.2 от договорите е предвидено задължение за потребителя да заплати гаранционна вноска в размер на 20% от стойността на усвоената главница, като заплащането на посочената сума е поставено като условие за възникване на съответното правоотношение. В тази връзка се възразява, че ответникът не е заплатил гаранционните вноски по двата договора, поради което и не следва да се счита, че същите са породили действие. В случай че се приеме, че договорите обвързват страните, се излагат твърдения, че те са цялостно недействителни, тъй като при сключването им не са спазени изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 9 и 11 от ЗКНИП. Поддържа се, че в договорите не е разписана методиката, по която се формира годишният процент на разходите (ГПР), и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че дължимата по договорите гаранционна вноска не е включена при формиране на ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. След като договорите са недействителни, ответникът потребител дължи връщане единствено на чистата стойност на усвоения финансов ресурс, но не и акцесорните вземания – каквото е това за възнаградителна лихва (съобразно нормата на чл. 39 от ЗКНИП). Моли така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се и сторените разноски.

В открито съдебно заседание ответницата се явява лично и признава исковете, а ищецът, представляван от пълномощника си, претендира за постановяване на решение при условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се изяснява, че по силата на сключени помежду им Договори за заем №****** г., нотариално удостоверени съответно с рег. № ******* г. по описа на *******с район на действие Районен съд – Пловдив и с рег. №***** по регистъра на Нотариалната камара, и приложимите към тях Общи условия, одобрени от управителя на „НОВО ФИНАНС” ООД на 01.09.2016 г., в сила от 05.09.2016 г., ищецът вписан в Регистъра на финансовите институции при БНБ с рег. № *****от една страна като 2

„Заемодател”, се задължил да предостави на ответницата заем съответно от 3 000, 00 лева и от 25 000, 00 лева, а последната, от друга страна като „Заемополучател”, предварително информирана за параметрите на всяка от сделките със Стандартен европейски формуляр от 12.01.2022 г. – да възстанови на първия заемната сума изцяло в края на уговорения 60месечен срок за издължаване – 26.01.2027 г., и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 20%, разсрочено чрез 60 месечни вноски с падеж на 26-о число на месеца, считано от 26.02.2022 г., всяка от по 50, 00 лева (по първия договор) и от по 416, 67 лева (по втория договор), подробно описани в Погасителен план – неразделно Приложение № 1 към съглашенията. Или общо следвало да престира 6 000, 00 лева по първия договор и 50 000, 00 лева по втория договор при годишен процент на разходите от 20%, включващ единствено договорената лихва (чл. 2.2., б. „м”, предл. 1).

Договорите съдържали и следните уговорки:

Според §3 и чл. 1.2. заемът се отпуска само ако кредитополучателят заплати на кредитодателя в срок от пет дни от датата на подписването на договора „гаранционна вноска” в размер на 20% от заетите средства, която не е предплатена лихва и служи да обезпечи изплащането на кредита и лихвите по него през първите дванадасет месеца от действието му. При неспазването на така поставеното условие, съобразно §4, чл. 4.7. и чл.

4.10., настъпва автоматично прекратяване на договора и се дължат от заемателя всички произтичащи от тях лихви, такси и неустойки, свързани с прекратяването им, ведно с отпуснатата заемна сума.

Кредиторът има право да прихваща от гаранционната вноска дължимите за първите дванадесет месеца вноски до изчерпване на нейния размер (чл. 2.18.), а при предсрочно издължаване преди тяхното изтичане – и начислени лихви, неустойки, такса за заличаване на договорната ипотека и други изискуеми вземания, свързани с обслужването на кредита и неговото заличаване (чл. 1.2.3.). Неизползваната част от нея подлежи на връщане след изтичане на дванадесет месеца от срока на договора (чл. 1.2.2.).

И с двата контракта ответницата се ангажирала (чл. 7.1.) да обезпечи задълженията си с ипотека върху собствените си ¾ идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед №******г. на******** на АГКК, представляващ апратамент № ***** на адрес: гр. ******** ведно с прилежаща изба №******, 901% идеални части от общите части на сградата, и да извърши всички необходими действия по заличаване на възбрани, вписани в Службата по вписванията – Пловдив с вх. рег. № ****** от ***** г., Акт № **** том *** и вх. рег. № ***** г., Акт №***том ***** за обезпечаване на вземанията на ТД на НАП – П. и „Водоснабдяване и канализация” – П., в седемдневен срок след усвояване на заемната сума по чл. 4.1. от първия договор и на сумите по чл. 4.1.1. и чл. 4.1.2. от втория (чл. 4.8.).

Предоставянето на заемите следвало да се осъществи: по първия договор (чл. 4.1.) в брой при неговото подписване, служещо за разписка за получаването им, а по втория (чл.

4.1.) на три части по банков път в следната последователност: 5 000, 00 лева – в срок от три работни дни от датата на вписване в Агенцията по вписванията на нотариалния акт за 3 учредяване на договорната ипотека по чл. 7.1.; 10 000, 00 лева – в срок от три работни дни от датата на въпросното вписване и от тази на постъпване в банковата сметка на заемодателя на гаранционната вноска, и 10 000, 00 лева – в срок от пет работни дни от гореспоменатите две дати и само след заличаването на гореописаните възбрани.

Ответницата учредила на 26.01.2022 г. обещаната ипотека с Договор, оформен с Нотариален акт № ***, том *** рег. №*** дело №***от ***г. от 26.01.2022 г. по описа на ********заплатила на 27.01.2022 г. изискуемата се гаранционна вноска от 600, 00 лева по първия договор и от 5 000, 00 лева по втория по банков път на ищцовото дружество, в уверение на което към Молбата му вх. № ***** г. са приложени два броя Журнал на сметка, и усвоила в брой заемната сума по първия договор на 25.01.2022 г., което удостоверила в нарочна Разписка от ******г., а тази по втория договор – по банковата си сметка поетапно: 5 000, 00 лева – на 26.01.2022 г., 10 000, 00 лева – на 28.01.2022 г., 7 000, 00 лева – на 15.02.2022 г., и 3 000, 00 лева – на 07.03.2022 г., което е видно от приобщените четири Платежни нареждания за кредитен превод от 26.01.2022 г., 28.01.2022 г., 15.02.2022 г. и 07.03.2022 г.

Поради допусната забава на вноските за възнаградителна лихва и по двата договора за периода от 27.01.2023 г. до 26.12.2023 г., възлизащи сумарно на 550, 00 лева – по първия, и на 4 583, 37 лева – по втория, на 10.01.2024 г. кредиторът сезирал настоящия съд със Заявление вх. № ******г. за тяхното незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, уважено с издадена Заповед №*****г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № ***** г. по ч. гр. дело № 385/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр. състав, които били връчени на длъжника на 23.02.2024 г. като приложение към изпратената му Покана за доброволно изпълнение изх. №***** г. по Изпълнително дело № ***** по описа на ****** с рег. №*****и с район на действие Окръжен съд – П., и които в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК оспорил с Възражение вх. № ******г. по образец.

Известен от заповедния съд на 19.04.2024 г. за постъпването му и за процесуалната възможност по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, на 14.05.2024 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът предявил разглежданите искове с подадена чрез куриер Искова молба вх. №****** г.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират спора върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване задължения, за които е издадена заповед за принудително изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Спортните права произтичат от Договори за заем № № ******* г., които с оглед профила на контрагентите и спецификата на насрещните престации – и в частност обезпечаването им с ипотека върху недвижим имот, се регулират от специалния ЗКНИП, имплементиращ в българското законодателство Директива 2014/17/ЕС на Европейския 4 парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010, наричана Директива 2014/17/ЕС. По препращане от чл. 40 от ЗКНИП попадат в приложното поле и на чл. 143148а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

По дефиницията на чл. 22 от ЗКНИП с договора за кредит за недвижим имот кредиторът, в когото §1, т. 10 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКНИП припознава кредитна институция по смисъла на Закона за кредитните институции или финансова институция по чл. 3а от същия нормативен акт, предоставя или се задължава да предостави на потребител, който по понятието на §1, т. 20 от ДР на ЗКНИП е всяко физическо лице, което при договарянето действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност, кредит, обезпечен с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, или чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот, под формата на заем, разсрочено плащане или друга форма на улеснение за плащане.