Решение № 768 от 14.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20211100902072 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът - „А.т.” ЕООД, твърди, че за периода от 01.01.2015 г. до 10.02.2017 г. е доставял на ответника - „М.к.е.к.Б.” ЕООД, хранителни продукти съгласно сключено между страните рамково споразумение - общи условия на системата за доставки в метро от 20.12.2013 г. Посочва, че в чл. 2.1. от общите условия е предвидено сключването на споразумение за търговски условия, които се предоговарят периодично. По този договор страните са уговорили, че плащането на покупната цена за доставените стоки се извършва от ответника с отложено плащане за срок от 30 дни, считано от по-късната от двете дати – на доставката или на издаването на фактурата. Ищецът твърди, че в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. е доставил на ответника хранителни стоки, представляващи захарни изделия, основни храни и консервирани храни, чиято цена е в размер на 88 494, 06 лв., която не е заплатена от ответника нито чрез плащане, нито чрез извършено прихващане с насрещни вземания на ответника към ищеца за разходи за рекламни услуги, за бонус върху оборота и за логистични такси, каквито изобщо не са възникнали. Посочва, че ответникът дължи да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената в срок продажна цена, което за периода от 31.12.2017 г. до 22.10.2021 г. е в размер на 30 166, 28 лв.

Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 88 494, 06 лв., представляваща неплатена покупна цена за доставени хранителни продукти в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., както и сумата от 30 166, 28 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на дължимото възнаграждение в размер на законната лихва, начислено за периода от 31.12.2017 г. до 22.10.2021 г. Претендира присъждане на направените разноски.

1

Ответникът – „М.к.е.к.Б.” ЕООД, оспорва предявените искове. Твърди, че претендираните от ищеца задължения за покупна цена са погасени чрез прихващане със следните насрещни вземания, които са възникнали в негова полза към ищеца от сключения между страните договор, както следва: 1) вземане в размер на 10 800 лв. за получаване на възнаграждение за предоставени от ответника услуги по допълнително позициониране на 15 броя вторични палетни излагания на продукт, представляващ трюфели Бианка от 175 гр., за периода от 16.11.2017 г. до 29.11.2017 г., с което е погасено вземане за покупна цена на захарни изделия в размер на 10 800 лв.; 2) вземане в размер на 6 000 лв. за получаване на възнаграждение за предоставени от ответника услуги, представляващи реклама на нови продукти, т.нар. такса листване, по отношение на продукти пушена морска сол „Малдон“ и гурме морска сол „Малдон“, с което е погасено вземане за покупна цена на основни храни в размер на 6 000 лв.; 3) вземане в размер на 32 808, 83 лв., представляващо логистични такси за доставка за периода 01.07.2017 г. – 31.12.2019 г., с което е погасено вземане за покупна цена на основни храни в размер на 32 808, 83 лв.; 4) вземане в размер на 22 606, 81 лв., представляващо направени в периода 01.07.2016 г. до 31.12.2019 г. разходи за пряка и непряка реклама, което се изчислява в процент от реализирания оборот, с което е погасено вземане за покупна цена на консервирани храни в размер на 22 606, 81 лв.; 5) вземане в размер на 3 843, 10 лв., представляващо направени разходи за бонус за постигнат оборот в периода 2016 г. до 2019 г., с което е погасено вземане за покупна цена на консервирани храни в размер на 3 843, 10 лв.; 6) вземане в размер на 5 569, 69 лв., представляващо логистични такси за доставка за периода 2016 г. – 2019 г., с което е погасено вземане за покупна цена на консервирани храни в размер на 5 569, 69 лв.; 7) вземане в размер на 3 752, 92 лв., представляващо логистични такси за доставка за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г., с което е погасено вземане за покупна цена на консервирани храни в размер на 3 752, 92 лв. Прави възражения за погасяване по давност на предявените от ищеца вземания за главница и за обезщетение за забава в размер на законната лихва, които не са уточнени.

Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ:

Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството е претенцията на ищеца за заплащане на цена, дължима от ответника по сключен между тях договор за продажба на стоки, представляващи хранителни продукти.

Ето защо и за да бъде уважен предявеният главен осъдителен иск, на първо място, следва да се прецени дали от представените доказателства се установява, че между страните по спора е сключен договор за продажба, по силата на който ищецът да е поел задължение да достави на ответника описаните в исковата молба стоки, а ответникът да е поел задължение да 2 заплати покупна цена за тях в претендирания размер.

Съдът при анализ на всички събрани в производството доказателства счита, че се установява, че за периода, посочен в исковата молба, който е от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., между дружествата, страни в производството, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за търговска продажба на стоки.

По делото са представени два броя писмени споразумения за доставки от 20.12.2013 г. и от 01.01.2015 г. Те са подписани от представители на ищеца „А.т.“ ЕООД и на ответното дружество „М.к.е.к.Б.“ ЕООД, като от съдържанието им е видно, че всяко от тях включва клаузи, предвиждащи възникване на права и задължения за подписалите го лица, което означава, че и двете споразумения обективират съгласие за сключване на определена сделка. И двете споразумения уреждат едни и същи по характер права и задължения, които ще обвързват страните, поради което съдът приема, че те са различни сделки, действащи в различни периоди от време – първата, сключена със споразумението от 20.12.2013 г., е действала за периода от 20.12.2013 г. до датата на подписване на второто споразумение, т.е. до 01.01.2015 г., защото в този момент съществуващите между същите лица правоотношения са преуредени по нов начин, а втората сключена със споразумението от 01.01.2015 г., има действие от 01.01.2015 г. до момента, тъй като не се доказва нейното действие да е прекратено, т.е. това споразумение е действащо за целия период, за който се претендира заплащане на покупна цена в процеса. По делото са представени и общи условия на системата за доставки в Метро, които са подписани освен от представител на „М.к.е.к.Б.“ ЕООД, но също така и от представител на „А.т.“ ЕООД, което означава, че това дружество е запознато с тях и се е съгласило с тяхното прилагане. Тези общи условия обаче съдържат клаузи, които са напълно идентични с уговорките, включени в съдържанието на споразумението от 01.01.2015 г., поради което съдът няма да ги обсъжда отделно.

Със споразумението от 01.01.2015 г. страните са постигнали съгласие по начина, по който ще се сключват и изпълняват договори за продажба на стоки, които ще бъдат доставяни от „А.т.“ ЕООД в магазините, които са част от веригата за търговия на „М.к.е.к.Б.“ ЕООД. От съдържанието на това споразумение е видно, че по своя характер то представлява рамков договор, доколкото с него страните не са постигнали конкретна уговорка за съответните видове и количества стоки, които ищецът, като продавач, се задължава да доставя на ответното дружество за срока на действие на договора, както и за цената, която купувачът дължи да заплати за тях. С клаузите на чл. 3.2. и чл. 3.4. от споразумението страните по него са се съгласили, че конкретизацията на количеството стоки от определен вид, които продавачът се задължава да достави на купувача, ще се прави в изпратена от продавача оферта, която трябва да е писмено приета от „М.к.е.к.Б.“ ЕООД, както и чрез заявка, подадена от последното дружество, в качеството му на купувач, която ще се счита приета от продавача, ако той не я е отказал писмено в следващите получаването два работни дни. В чл. 9.1. от споразумението е посочено, че условията за покупка и специфичните условия за плащане, включително и срокът за плащане, са изложени в споразумение за търговски условия, сключено или предстоящо да бъде сключено между 3 страните периодично, като то се прилага спрямо всички договори за продажба.

По делото са представени няколко споразумения за търговски условия, сключени между страните по спора. В тяхното съдържание обаче липсват уговорки, с които да е постигнато съгласие за вида на стоките, които ищецът се задължава да достави на ответника за спорния период, както и за тяхната покупна цена, поради което от тях също не се доказва какви са конкретните задължения, които са възникнали за страните по спора по договора за търговска продажба на стоки. В тези споразумения са включени само клаузи, които са относими към отношения, които са пряко свързани с тези, произтичащи от договора за продажба на стоки, но те са породени от сделки от друг вид, а именно от договори за предоставяне на услуги, които по естеството си са договори за изработка.

В производството не са представени всички документи, които съгласно рамковото споразумение за доставка се изискват, за да се приеме, че за спорния период от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. са сключени договори за продажба на описаните в исковата молба стоки. Не са представени и фактурите, които се сочи да са издадени за продажбата на хранителни продукти за посочения период от време. Ето защо трябва да се заключи, че липсват писмени доказателства, които да удостоверяват постигнато между продавача „А.т.“ ЕООД и купувача „М.к.е.к.Б.“ ЕООД съгласие за сключване на договор за продажба на стоки с посочения в исковата молба предмет.

Договорът за търговска продажба обаче е неформален и консенсуален, поради което и писмената форма не е условие за неговата действителност и сключването му може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.

В тази връзка съдът трябва да съобрази, че видно от исковата молба и молбатауточнение от 27.07.2022 г., ведно с приложените към нея таблици, твърдението, на което ищецът основава главния си иск за заплащане на покупна цена, е че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. между него и ответника е постигнато съгласие той да достави, а последният да закупи хранителни стоки, както следва: - захарни изделия на стойност от 114 682, 19 лв., за които са издадени фактури в периода от 31.10.2017 г. до 21.12.2017 г.; основни храни на стойност от 3 136 510, 84 лв., за които са издадени фактури в периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г.; - консервирани храни с код на доставчика 25142 на стойност от 1 156 489, 81 лв., за които са издадени фактури в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. и - консервирани храни с код на доставчика 25838 на стойност от 989 274, 93 лв., за които са издадени фактури в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. Ответникът в нито един момент в производството не оспорва, че между него и ищеца е постигнато съгласие за доставка на тези стоки и за заплащане на посочената покупна цена за тях. Възраженията на тази страна са свързани само с погасяване на вземанията за цена по давност, както и с погасяване на тези вземания поради извършени извънсъдебни прихващания с насрещни вземания на ответника към ищеца. Ето защо съдът приема, че фактът на постигане на съгласие между страните за сключване в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. на договор за продажба на захарни изделия на стойност от 114 682, 19 лв., на основни храни на стойност от 3 136 510, 84 лв., на консервирани храни с код на доставчика 25142 на стойност от 1 156 489, 81 лв. и на 4 консервирани храни с код на доставчика 25838 на стойност от 989 274, 93 лв. е безспорен между тях и като такъв установен по делото. В допълнение на това трябва да се посочи, че от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и след проверка на счетоводствата на ищеца и ответника, се доказва, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. ищецът е издал, а ответникът е осчетоводил фактури, удостоверяващи възникнали в негова тежест задължения за заплащане на цена за доставени стоки, представляващи захарни изделия с цена от 114 682, 19 лв., на основни храни с цена от 3 059 342, 19 лв., на консервирани храни с код на доставчика 25142 с цена от 1 140 587, 66 лв. и на консервирани храни с код на доставчика 25838 с цена от 1 038 268, 56 лв. Отразяването на паричните задължения към „А.т.“ ЕООД в счетоводството на длъжника по тях, е такова действие, което е конклудентно по своя характер и с което последният в качеството си на купувач, е изразил съгласие да сключи процесните договори за продажба и да заплати на продавача цената на закупените стоки именно в размера, посочен в издадените фактури, който до голяма степен съвпада с този, до който ищецът твърди, че е възникнало задължението за цена в процеса. Ето защо и при съобразяване на изводите на вещото лице, изготвило ССЕ, се доказа, че между страните в производството за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. са възникнали облигационни отношения по договори за търговска продажба на стоки със съдържание на основните задължения на страните по тези сделки такова, каквото е посочено в осчетоводените в счетоводството на ответника „М.к.е.к.Б.“ ЕООД фактури.