Решение № 880 от 22.04.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 880

Перник, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА административно дело № 20257160700535 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „**“ ЕАД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] - Индустриална зона, адрес за кореспонденция: [населено място], ул. Р. Д., № 1, ** – ет.**, офис **, представлявано от изпълнителния директор П. Е. Б., чрез адв. Т. Г. от САК, против Ревизионен акт /РА/ № Р-22002224004868-091-001/17.04.2025 г., поправен с ревизионни актове за поправка на ревизионен акт /РАПРА/, а именно с: Ревизионен акт № П-32003225089865-003-001/15.05.2025 г. и Ревизионен акт № П-32003225105057-003-001/17.06.2025 г. - всички издадени от И. М. Р. - началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С.** - орган, възложил ревизията, и Б. М. Я. - главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърдени с Решение № 901/21.07.2025 г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП – [населено място].

Жалбоподателят оспорва Ревизионен акт № Р-22002224004868-091-001/17.04.2025 г., с който са установени задължения за внасяне по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в общ размер на 55 835,24 лв., в т.ч. ДДС - 41 988,63 лв. и лихва - 13 846,61 лв., както и сума за възстановяване в размер на 107 136,82 лв. Едновременно с ревизионния акт той оспорва и ревизионните актове за неговата поправка /РА № П-32003225089865-003-001/15.05.2025 г. и РА № П-32003225105057-003-001/17.06.2025 г./, в които след извършени изменения са посочени задължения за ДДС в размер на 45 067,32 лв. и лихва в размер на 14 162,09 лв. и ДДС за възстановяване в размер на 74 688,68 лв. Сочи, че тези задължения произтичат от допълнително начисления ДДС в размер на 88 428,50 лв., на основание чл.27, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.9, ал.3, т.2 от с.з. Твърди, че липсва обяснение за разминаването между посочените за дължими суми в размер на 62 155,50 лв. и сумата от 118 378,41 лв. за възстановяване в таблица 1 на РД и съответно дължими в размер на 59 229,41 лв. и за възстановяване в размер на 74 688,18 лв. в таблица 1 на РА, при претендирана и възстановена сума в размер на 35 527,33 лв. за периодите от 01.03.2022 г. до 30.06.2023 г. /а не както е посочено в акта до 28.02.2023 г./. Твърди, че съществуват и други разминавания, а именно: че в таблица 1 на РД за м. 07.2022 г. декларираният от дружеството данък в размер на 501,85 лв. е отразен като внесен, съответно остават за довнасяне 696,23 лв., а в РА това обстоятелство не е отразено и съответно е вписано, че сумата за внасяне е 1198,08 лв. Не е съгласен с констатациите на поправения ревизионен акт и прилагането на чл.133, ал.3 от ДОПК, като твърди че по същество е извършено изменение на акта, а не поправка на явна фактическа грешка. Цитира практика на Върховния административен съд /ВАС/, съгласно която не всяка поправка е допустима и закононарушения не могат да се прикриват като поправки, както и че по този ред не могат да бъдат допълвани мотивите на актосъставителя. Сочи, че в повечето случаи, какъвто е и неговия, изменителното производство е възможност за изправяне на административни грешки и пропуски, при които органът по приходите е определил по-нисък размер на дължимото - чл.134, ал.6 от ДОПК, което автоматично води до забрана за изменение в негова вреда. Твърди, че в конкретния случай с РАПРА се поправят само цифри на „установени задължения“ в приложената таблица, без посочване на конкретни мотиви и не е ясно влиза ли се в обсега на горните забрани и защо евентуалното възстановяване на данъка се извършва по общия, а не по особения ред. На следващо място сочи, че органите по приходите неправилно констатират кредитно салдо по сметка 613, като всъщност имат предвид дебитно салдо. Жалбоподателят оспорва и твърдението за наличие на обстоятелствата по чл.122 от ДОПК. Счита, че неоснователно данъчната основа за облагане е определена по този ред, т.е. по реда на чл.122 от ДОПК. Конкретните доводи в тази насока са, че в отговор на изпратено ИПДПООЗЛ, в определения с него 14-дневен срок, е представил Писмени обяснения вх. № Р-**********-040-001/29.10.2024 г., в които е посочил, че изисканите първични счетоводни документи, счетоводни справки и документи, показващи степента на завършеност на спорните недвижими имоти са представени по направеното в хода на предходно ревизионно производство ИПДПООЗЛ № Р-220001423007621-040-002/18.03.2024 г. и същите са присъединени към настоящата ревизия с протокол на ревизиращия екип. Също така сочи, че за периода 01.10.2021 г. – 30.09.2023 г. няма ползван данъчен кредит за неурегулиран имот пл. № 446, [населено място], [жк], местност „**“, и еднофамилна жилищна сграда в [населено място], местност „***“, къща **, общ. **. Оспорва възприетата фактическа обстановка и направения въз основа на нея извод, че обектът в [населено място], [жк] не се използва за икономическата дейност на дружеството. Намира този извод за необоснован и неподкрепен със съответни доказателства, като сочи, че единственият документ в тази насока - Протокол № 1603595/17.09.2019 г., е съставен от самите ревизиращи органи и при това обективира впечатления от посещение на обекта в [населено място] от 2019 г. и поради това не попада във времевия обхват на ревизията, а други посещения не са извършвани. Твърди, че протоколът не може да изпълнява функцията на частен свидетелстващ документ и няма обвързваща сила, както по съдържание, така и по време и място на извършената проверка. В обобщение сочи, че не е изяснена фактическата обстановка, особено що се касае за начина на определяне на задълженията и РА не е съобразен със съдебната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, според която използването на актива е фактически въпрос и подлежи на установяване чрез допустими доказателствени средства и доказателствената тежест за това е на органите по приходите. На следващо място счита, че не са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи, както и че не е направен анализ по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Цитира практика на ВАС, съгласно която неправилно счетоводно отразяване на приходи или разходи не може да бъде приравнено на данни за укрити приходи по смисъла на закона. Оспорва се и извода, че лекият автомобил Л. Р. Д. с рег. № **, който е предоставен на дружеството съгласно договор за наем на МПС от 01.12.2022 г. с „**“ ЕООД с [ЕИК] – наемодател, се ползва за лични нужди на неговия управител, а не за служебни цели и не носи икономическа изгода. В тази връзка се сочи, че органите по приходите отново са ползвали само документите от предходната ревизия, които са присъединени с Протокол № 73 за присъединяване на документи от друго производство № Р-22002224004868-ППД-001/15.10.2024 г. и въз основа на тях са приети основания за корекция на данъчната основа и начисляване на дължим данък без да са събрани нови доказателства и без да е отчетен факта, че дружеството извършва охранителна дейност и отдава под наем недвижими имоти и поради това има необходимост от лек автомобил, а освен това не е изследван въпроса дали автомобилът не се използва за ежедневно пътуване до работното място, което не представлява безвъзмездна доставка и дейност, извън икономическата дейност на ревизираното лице. Това, според дружеството-жалбоподател, обосновава ползването на данъчен кредит по фактурите, издадени за наем на превозното средство.

Искането на жалбоподателя е за отмяна на ревизионните актове като неправилни и незаконосъобразни и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се представлява.

Ответникът - директорът на дирекция ОДОП – С.**, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от юрисконсулт Б., която оспорва жалбата.

Административен съд – Перник, като обсъди становищата и доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е насочена срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22002224004868-091-001/17.04.2025 г. и актовете, с които той е поправен, а именно: Ревизионен акт № П-32003225089865-003-001/15.05.2025 г. и Ревизионен акт № П-32003225105057-003-001/17.06.2025 г. - всички издадени от И. М. Р. - началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С.** - орган, възложил ревизията, и Б. М. Я. - главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията.

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Това е така, защото:

- едновременното оспорване на ревизионните актове за поправката едновременно с поправения ревизионен акт, както е постъпил настоящия жалбоподател, е допустимо предвид разпоредбата на чл.133, ал.3, изр.последно от ДОПК;

- жалбоподателят е адресат на горепосочените ревизионни актове, засегнат неблагоприятно от обективираните в тях властнически волеизявления, поради което има правен интерес от оспорване;

- жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съображенията са следните:

Началото на настоящата ревизия е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22002224004868-020-001/26.09.2024 г. /л.138/.

Ревизията е повторна. Тя е във връзка с Решение № 1276/19.09.2024 г. на директора на дирекция ОДОП С.**, с който е отменен Ревизионен акт № Р-22001423007621-091-001/04.07.2024 г., поправен с РАПРА № П-32003224121112-003-001/05.07.2024 г. и РАПРА № П-32003224125360-003-001/12.07.2024 г. и преписката е върната за нова ревизия.

С горепосочената заповед е възложено да се установят задълженията на „**“ ЕАД за данък върху добавената стойност за данъчните периоди от 01.10.2021 г. до 31.10.2021 г. и от 01.11.2021 г. до 30.09.2023 г. Определен е двумесечен срок от връчване на заповедта, а връчването е направено на 10.10.2024 г. по електронен път /по реда на чл.29, ал.4, във връзка с чл.30, ал.6 от ДОПК/, което се установява от приложена по делото разписка /л.140/.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизията /ЗИЗВР/ № Р-22002224004868-020-002/09.12.2024 г. /л.141/ срокът за приключване на ревизията е удължен до 10.01.2025 г., а последствие срокът е продължаван със ЗИЗВР № Р-22002224004868-020-003/09.01.2025 г. /л.144/ - до 10.02.2025 г., и със ЗИЗВР № Р-22002224004868-020-004/07.02.2025 г. /л.147/ - до 10.03.2025 г. Всички ЗИЗВР са изпратени по електронен път на ревизираното лице. Видно е от приложените към делото удостоверения, че са връчени редовно, както следва: на 11.12.2024 г. /л.143/, на 10.01.2025 г. /л.146/ и на 10.01.2025 г. /л.149/.

Всички горепосочени заповеди са издадени от И. М. Р. - началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С.*, оправомощен със Заповед № РД-01-404/27.05.2024 г. на и.д. директора на ТД на НАП С.** /л.136/. Те са подписани с валидни към съответния момент електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, за което са представени писмени доказателства. Връчени са електронно, видно от приложените удостоверения за връчване по електронен път в ИС „Контрол“ /л.140, л.143, л.146 и л.149/.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-22002224004868-092-001/24.03.2025 г. /л.150 и сл./, който е изпратен електронно на задълженото лице и според вписването в приложената разписка е получен на 25.03.2025 г. /л.164/.

Срещу ревизионния доклад, по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК, е подадено Възражение вх. № 55-22-5958/04.04.2025 г. /л.166/ до директора на ТД на НАП С.**. То е прието за неоснователно.

Въз основа на обективираните в ревизионния доклад установявания е издаден Ревизионен акт № Р-22002224004868-091-001/17.04.2025 г. /л.168/. За удостоверяване на връчването му, към преписката е приложена разписка с вписана дата 07.05.2025 г. /л.177/ г., както и доказателства за изпращането му по електронен път.

Разпечатката съдържа 30 от 306 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96aa4d78-26b7-43a2-80d1-7d6f97e06189