Решение № 19066 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19066 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110115611 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу ответника В. Б. Д. с искане да бъде признато за установено, че ищецът има вземане спрямо ответника за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 362/01.04.2026 г. по ч.гр.д. № 500/2026 г. по описа на РС – Смолян, а именно: 200.44 евро – цена на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, аб. № 450012, за периода от 01.07.2023 г. – 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК /30.03.2026 г./ до окончателното изплащане на задължението; 17.73 евро - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, дължима за периода от 15.09.2024 г. – 12.03.2026 г.;28.09 евро - цена на услуга дялово разпределение за периода м.05.2023 г. - м.04.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата за дялово разпределение от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /30.03.2026 г./ до окончателното изплащане на задължението; 6.59 евро - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2023 г. – 12.03.2026 г.

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и ответника е съществувало облигационно правоотношение по силата на сключен договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона – вследствие от притежаваното от ответника право на собственост върху топлоснабдения недвижим имот.

1

Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период, но същата не е заплатена от потребителя – ответник по настоящото дело.

С оглед на това, моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в негова полза. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Б. Д. подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание. Не оспорва, че е собственик на топлоснабдения имот в рамките на исковия период, както и че претендираното от ищеца като доставено количество топлинна енергия отговаря по стойност на посочената в исковата молба сума.

Оспорва реалната доставка на енергия в претендираното количество и годността на измервателните уреди, както и ползване на топлинна енергия в имота. Оспорва законосъобразността на извършваното в сградата разпределение на топлинна енергия, като сочи, че сградата се топлоснабдява от две абонатни станции, но топлинната енергия за сградна инсталация не е разпределяна между всички самостоятелни обекти, а само между част от тях, в нарушение на правилата на чл. 60 от Наредба за топлоснабдяването от 2020 г.

В подаденото мотивирано възражение по чл. 414 ГПК прави възражение за изтекла погасителна давност.

Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на страната на ответника „Топлоконтрол“ ООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86:

По иска с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.

1 5 3 З Е в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника, в качеството му на клиент на топлинна енергия, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

В конкретния случай, с приетия за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил като безспорно и 2 ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е притежавал правото на собственост върху ап. Б401, аб. № 450012, находящ се в гр. София, ***, вх. Б в рамките на исковия период.

Горното обстоятелство се установява и от представените по делото писмени документи, а именно – нотариален акт за покупко-продажба от 14.09.2016 г. и удостоверение от ГИС за идентичност на посочения в акта административен адрес с този на топлоснабдения имот.

С оглед на това, както и при липса на данни за последващи разпореждания с имота, съдът намира, че по делото се установява, че в рамките на исковия период собственик на процесния недвижим имот, респективно – клиент и потребител на доставяната в него топлинна енергия, се явява именно ответникът.

Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответникът - като собственик на топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът намира следното:

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция № 9054 съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия.

Установява се приетата по делото и кредитирана изцяло от съда СТЕ, че общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец посредством т.н. „терминал", снемащ показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца.

Вещото лице, сочи, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати 3 технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители, снабдявани от конкретната абонатна станция: за отопление /имот сградна инсталация/ и БГВ. Разяснява, че за процесния имот и период няма начислявана ТЕ за отопление на имот, както и суми за битово горещо водоподаване в част от исковия период /01.07.2023 г. - 30.04.2024г./, тъй като отчетите на апартаментния топломер, монтиран в имота с № 938102692 са с нулева стойност.

Сочи, че за периода 01.05.2024 г. - 30.04.2025г.в имота е отчетено потребление на топлинна енергия за БГВ в размер на 1 куб.м на стойност 17.91 лева.

Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба, включително при спазване на разпоредбите на чл. 60 от Наредба за топлоснабдяването.

Установява се от изготвената СТЕ по допуснатите и служебно формулирани от съда въпроси, както и от разясненията на вещото лице в проведеното по делото открито съдебно заседание, че процесният имот се намира във вх. Б на жилищна сграда, разполагаща с няколко отделни входа, всеки един от които представлява, съгласно разпоредбите на ЗУЕС, самостоятелна етажна собственост.

Вещото лице сочи, че за всеки вход има отделна абонатна станция, т.е. хипотезата на чл. 60, ал. 1 Наредба за топлоснабдяването, уреждаща начина на разпределение на топлинна енергия, когато една абонатна станция захранва повече от една сгради, не е приложима.

От дадените разяснения се установява, че не е приложима и хипотезата на чл. 60, ал. 2 от Наредбата, визираща разпределение на топлинна енергия, в случаите, когато отделни имоти в рамките на една етажна собственост се захранват от различни абонатни станции.

Експертът сочи, че в процесния случай е монтатиран един общ топломер, който отчита топлинната енергия, доставена до самостоятелните обекти само в този вход на сградата, поради което и дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва само между потребителите във вход Б, не и между останалите собственици на самостоятелни обекти извън този вход /вход А и магазинна част/, които разполагат със свои отделни абонатни станции.

Видно от изготвената СТЕ, начисленото количество енергия за периода 01.07.2023 г. – 30.04.2025 г. възлиза общо на сумата от 392.02 лева /200.44 евро/, от които 374.84 лева – сградна инсталация и 17.19 лева – БГВ/ т.е. предявеният иск се явява изцяло основателен в пълния му заявен размер, съвпадащ с установения по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния 4 период. По делото се установява с помощта на приетата СТЕ, че за исковия период от начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода, в който ответникът е собственик на имота, е в размер на 28.09 евро, поради което и този иск се явява изцяло основателен.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като във възражението си по чл. 414 ГПК е релевирал възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, във връзка, с която съдът намира следното:

Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

С оглед на това, доколкото заявлението по чл. 410 ГПК /от която дата се счита предявен установителният иск/ е подадено на 30.03.2026 г., погасени по давност биха били всички вземания на ищеца, падежиращи 3 години преди подаването на заявлението – т.е. тези, падежирали преди 30.03.2023 г.