Решение № 574 от 03.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000502196 по описа за 2022 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 833/20 г. по описа на ОС Благоевград.

С решение по делото № 227/23.04.22 г. съдът, като е приел, че няма противоправно поведение от страна на водача на четириколесно МПС (АТВ) А. И., е отхвърлил исковете с правно основание 288 КЗ и 86 ЗЗД, предявени от Д. А. Г., действащ чрез родителите си А. М. Г. и Д. И. Г. срещу Гаранционен фонд (поради липса на валиден договор за застраховка по риска Гражданска отговорност на водачите на МПС по отношение на участвалото в катастрофата ППС).

Недоволен от решението е ищецът. Той твърди, че съдът се е произнесъл извън направените от ответника възражения, които са за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, но не за случайно събитие, че съдът неправилно не е анализирал материалите от досъдебното производство – в частност протокола за оглед и автотехническата експертиза, че при наличие на противоречие между приетата от съда и приета в друго производство автотехническа експертиза, е следвало да се изслуша друг експертен състав. Възразява се, че писменият отговор на ответника – ГФ до 1 ищеца съдържа признание на иска, което е следвало да се зачете от първостепенния съд. Иска се отмяна на решението и уважаване на претенцията за обезвреда на неимуществени вреди в размер на 65 000 лв., ведно със законните лихви.

Като трето лице, помагач на ответника, е конституиран водачът на АТВ А. И. И.. Той оспорва наличието на деликт и квалифицира катастрофата като случайно събитие поради това, че в съботен ден деца играели на уличното платно, по което той карал чуждо четириколесно МПС. Виждайки децата, И. спрял. Те се отдръпнали и той потеглил, но внезапно, иззад паркирал изцяло на тротоара автомобил, изскочило дете, което хукнало през уличното платно.

Оказало се, че децата играят на жмичка и последното било укрито зад паркиралата кола, без водачът да има видимост към него и без да има очакване за опасност. След съприкосновение между машината и детето то полетяло и получило травматичните увреждания, описани в исковата молба.

Въззиваемият Гаранционен фонд и третото лице помагач оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на решението.

При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, с която се атакува валидно и допустимо съдебно решение. Няма произнасяне извън доводите и възраженията на страните, тъй като с отговора на исковата молба привлеченият като трето лице-помагач е оспорил елементите на деликтното поведение, а на това основание – и функционалната отговорност на ГФ. Поради това се дължи произнасяне относно правилността на първоинстанционното решение съобразно доводите за неправилност, съдържащи се в исковата молба.

С въззивната жалба ищецът е поискал да се допусне повторна автотехническа експертиза. Искането не е възприето от съда поради констатация, че не са налице предпоставките на чл. 266 ГПК. Неотносими към водения спор са изводите на експерт, работил в друго производство. При приемане на изготвената по задание на БлОС автотехническа експертиза ищецът не е формулирал възражения за компетентността й и не е поискал разширяване на експертизата в тройна.

Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказетелствен материал, приобщен в рамките на първостепенното производство, САС прави следните изводи:

2

Не се поддържа възражението за изтекла погасителна давност. Макар че деловодно исковата молба е заведена на 22.07.20 г. (след изтичане на петгодишния давностен срок), върху молбата е отразено, че е получена по пощата и има прикачен плик. За установяване на датата от пощенското клеймо е приета графическа експертиза. Същата утвърждава, че и с механични, и с компютърни средства датата на предаване на писмото в пощата е нечетивна. Разчита се първа цифра „едно“ и годината „2020 г“.

Поради недоказуемост на втората цифра, която би могла да е нула или единица, БлОС правилно е приел, че направеното възражение за изтекла погасителна давност не е доказано.

По делото е приобщено копие от материалите от досъдебното производство, водено за транспортно престъпление, осъществено от третото лице помагач в спора. По искане на родителите на пострадалото дете, то е било прекратено.

Приета е автотехническа експертиза, осъществена от в.л. В. Н. (л. 157).

Той възпроизвежда следния механизъм на ПТП: на 11.07.15 г. към 19.45 ч. А.

И. карал АТВ по ул. Отец Паисий. Върху десния тротоар, в посоката на движение на АТВ-то, имало паркиран л.а., м. Форд. В близост с паркиралата кола имало играещи деца. Когато ги възприел, водачът на четириколесното МПС преустановил движението си. Децата освободили платното и И. потеглил. Внезапно иззад Форд-а изскочило детето Д. Г.. В този момент разстоянието между него и превозното средство било 6.50 м. Детето тичало бързо със скорост, почти равна на тази на машината (детето развило 13.8 км.ч., а АТВ пътувало с 15 км.ч.). Детето пресичало пътното платно под ъгъл от 12 градуса. Според експерта в тази ситуация ударът е бил неизбежен с действия на водача. Предотвратим е бил само ако детето не би предприело пресичане на пътното платно.

Съдът, като анализира възпроизведения от експерта механизъм на катастрофата, го приема за достоверен поради следното: децата са играели на жмичка, като Д. Г. се е укривал зад паркирания Форд. Когато И. спрял, децата, намирали се преди това на пътното платно, се качили на тротоара, което направило видим да тях криещия се Г.. С цел да спечели играта, той побягнал към мястото за заплюване, което е от другата страна на улицата, без да се огледа или да бъде възпрян от шума на МПС (ноторно е, че двигателите 3 на АТВ издават силен звук). Поради това се прави логичният извод, че между момента на потегляне на АТВ-то и вземането на решение от Г. да пресече улицата е изминало време, непозволяващо звукът от двигателя да даде на детето сигнал, възпиращ го да побегне към насрещния тротоар. Към момента на катастрофата детето Д. Г. е било на 10 г. – възраст, позволяваща себеопазване в градска среда с движение на МПС.

Тъй като водачът И. не е имал основание да приеме, че не всички деца са се отдалечили от платното за движение, той е потеглил. Появата на Г. и скоростта на движението му са били неочаквано и непредвидимо препятствие, предпоставящо окачествяване на сблъсъка като случайно събитие.

Доводът на въззивника, че ГФ е осъществил плащане, което подобно на отговора на заявеното искане за обезщетяване, следва да се възприема като признание на иска, настоящият състав приема, че при обезщетяване на пострадал от ГФ в повечето случаи се провеждат успешни защити по предявени регресни искове срещу виновните водачи. На това основание при съпоставка със застрахователните дружества се наблюдава по-ниска степен на проучване на случаите и заплащане на по-високи по размер обезщетения (при доброволно уреждане на отношенията).

Дефинитивно в предпоставките за ангажиране отговорността на застраховател/ГФ се включва анализ на деликтната отговорност на посочения като виновен за катастрофата. И дори вината да се презумира, то в конкретния случай не се установява противоправно поведение от страна на водача И.. Последното отрича дължимост на обезщетение и от ГФ.

Поради съвпадане на изводите на обжалваното решение следва да се потвърди. двете съдебни инстанции,

В полза на въззиваемия ГФ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 227/23.04.22 г., постановено по гр.д.

833/20 г. по описа на ОС Благоевград.

4

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 и 3 ГПК Д. А. Г., действащ лично, със съгласието на родителите си А. М. Г. и Д. И. Г. да заплати на Гаранционен фонд юрисконсултско възнаграждение за производството пред САС в размер на 150 (сто и петдесет) лв.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач - А. И. И..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5