Решение № 1732 от 18.11.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1732 гр. Варна, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20213100502056 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 261092/23.06.2021г. на Г. В. Д., чрез процесуален представител адв.А. АК-Варна против Решение № 260048 от 08.06.2021г., постановено по гр.д. № 1339/2019г. на РС-Провадия,в частта с която: Е ОТХВЪРЛЕН, предявения от въззивника Г. В. Д. ЕГН:********** срещу Д. В. Д., ЕГН ********** и А.. К.

Д. ЕГН **********, иск с правно основание чл.12, ал.2 от ЗН за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в размер на 81 940 лева, представляваща пресметнатото в пари увеличение на наследството на делбените имоти на наследодателя на страните П.Г.В., за което увеличение ищецът е спомогнал да се осъществи, извършвайки следните дейности: през 1997 г. ремонт на двата етажа на делбената СГРАДА с идентификатор 0078.201.382.1:

На първи етаж: поставени 4 броя единични и една двойна шперплатови врати; положено дюшеме; поставени два кухненски шкафа и мивка, Стаята и кухнята са шпакловани и боядисани, коридорите боядисани; На втори етаж: Поставени 5 броя единични и една двойна шперплатови врати; положено е дюшеме. Трите стаи, кухнята и коридора боядисани и са сложени тапети; През 2010г.: цялостна подмяна на керемидите на покрива на къщата;

Изграждане на външна плоча; Доизграждане, укрепване и измазване на тераса и стъпала;

Изграждане на външна тоалетна; Поставяне на порта на входа на имота откъм улицата;

Ремонт на баня, състоящ се в поставяне на 5,5 кв.м настилка (теракота), фаянс и на мивки - 2 1 бр., прокарване на ВИК; Ремонт на стопанска сграда; През 2011 г. - изграждане на новите 3 сгради - 2 стопански (свързани помежду си, строени и завършени като едно цяло) и една жилищна (лятна кухня); През 2015 г. — смяна па дограма на 5 прозореца на втори етаж, врата и прозорец на първи етаж; шпакловка на новата жилищна сграда; Ламинат на първи етаж (коридор, стая. кухня); Поставяне на желязна външна врата към новата постройка с площ 150 кв.м.; Подобрения в двора: 10 годишна асма; 29 броя овошки (седем годишни) 1 бр. дрян, ябълка, кайсия, зарзала, райска ябълка, смокиня, мушмула, финап; по 3 бр. праскова, круша, череша; по 2 бр.- вишна, дюля, лешник, нар и синя слива; Засаждане на трайни насаждения рози 5 броя, засаждане на трайни насаждения магнолии 4 броя;

Г. В. Д., ЕГН:********** Е ОСЪДЪДЕН на основание чл.346 ГПК вр. с чл.31, ал.2 ЗС, да заплати на Д. В. Д., ЕГН:********** и А.. К. Д., с ЕГН:**********, сума в размер на 124 лева месечно за периода 16.05.2019 г. до 18.09.2019г. или в размер на общо 510,40 лева за периода, представляващо обезщетение за ползата, от която ищците са лишени от ползване на съсобствената им 4/6 идеални части от горепосочените делбени имоти;

Г. В. Д., ЕГН:********** Е ОСЪДЕН на основание чл.346 ГПК вр. с чл.31, ал.2 ЗС да заплати на Д. В. Д., ЕГН:**********, сума в размер на 31 лева месечно за периода 16.05.2019 г. до 18.09.2019г. или в размер на общо 127.60 лева за периода, представляваща обезщетение за ползата, от която го лишил от ползване на съсобствената му 1/6 идеални части от горепосочените делбени имоти.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което предявената от него претенция по сметки с правно основание чл.12 от ЗН да бъде уважена , като доказана и основателна. Оспорват се изводите на съда по същество на правния спор , като се твърди произнасяне в противоречие с практиката на ВКС /цитирана в жалбата/ и неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Изложени са твърдения, че постановеното решение в обжалваната част не съответства на мотивите на съда, които пък са необосновани и не кореспондират със събраните по делото доказателства, относно факта, че след напускането на делбения имот на Д.Д. е отказван достъп до него. Претендира отмяна на решението в тази част и постановяване на друго , с което претенцията по сметки на Д. и А. Д.и с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС да бъде отхвърлена , като неоснователна и недоказана.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК Д. В. Д. и А.. К. Д.,чрез процесуалния им представител - адв.Й.Й. –ВАК са депозирали отговор на жалбата, в който същата се оспорва, като неоснователна.Изложени са съображения за правилността на постановения съдебен акт в обжалваните части. Претендират потвърждаване на решението в обжалваните части.

В съдебно заседание по същество въззивникът, редовно призован не се явява, чрез процесуалнияси представител поддържат изложеното в жалбата и претендира уважаването й.

В съдебно заседание по същество въззиваемите се явяват лично и чрез процесуалния 2 си представител, оспорват жалбата, поддържат депозирания отговор.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирали настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

С влязло в сила Решение № 176/23.07.2020г. по гр.дело № 1339 /2017г. по описа на РС-Провадия е допусната делба на следните имоти и между съделители, както следва на :

1 . Поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес с.

Аспарухово, п.к. 9260, *** с площ 876 квадратни метра по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед 300-5- 73/22.12.2004г. на ИД на АК, а по предходни документи 850 квадратни метра, при съседи на имота по скица: ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** ведно с построената в имота СГРАДА с идентификатор 0078.201.382.1 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед 300-5-73/22.12.2004г. на ИД на АК, със застроена площ 90 квадратни метра, а по предходни документи със застроена площ от 82 квадратни метра, брой на етажите два, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, ведно с построените в имота - хангар, депо, гараж с идентификатор 0078.201.382.3 със застроена площ от 18 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 0078.201.382.2 със застроена площ от 39 кв.м. по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед 300-5-73/22.12.2004г. на ИД на АК МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: Д. В. Д., ЕГН:**********, А.. К. Д., с ЕГН:********** и Г. В. Д., ЕГН:**********, при следните квоти в съсобствеността за всеки от тях:

-за Д. В. Д., ЕГН:********** и А.. К. Д., с ЕГН:********** - 4/6 идеални части в режим на съпружеска имуществена общност;

- за Д. В. Д., ЕГН:********** – 1/6 идеални части

- за Г. В. Д., ЕГН:********** – 1/6 идеални части.

3

По приетата на основание чл. 346 от ГПК за съвместно разглеждане в производството претенция по сметки на Д. В. Д. и А.. К. Д. против Г. В. Д. с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.

За да е основателна претенцията, по пътя на главното и пълно доказване, ищеца трябва да установи кумулативно следните материално правни предпоставки: съсобственост между страните по делото, възникнала на твърдяното от ищеца основание; самостоятелно ползване на общата вещ от ответника; лишаване по този начин на ищеца от ползите, които той би могъл да реализира, служейки си с вещта, съобразно предназначението й, както и писмено поканване на ответника, изхождащо от ищеца за заплащане на обезщетение, конкретизирано по основание. В тежест на ответника пък е да установи обстоятелството, че след получаване на поканата е поканил ищеца да ползва имота, но той не се е възползвал от тази възможност.

Предвид влязлото в сила решение по допускане на делбата, безспорно установено по делото е, че страните са съсобственици на процесните недвижими имоти при посочените по-горе квоти. Не е спорно и,че за претендирания период 16.05.2019 г. до 18.09.2019г. имота е ползван еднолично от съделителя Г.Д.. Спорно е лишил ли е ответника по претенцията ищците от ползването на имота , както и след получаване на поканата,ответника предоставил ли е на ищците възможност да ползват имота.

Заявявайки претенцията си ищците са представили и по делото са приети писмени доказателства - Нотариална покана чрез нотариус С.Ж. до Г. В. Д., получена лично на 16.05.2019 г.; Разписка – уведомително писмо № 29 за връчване на нотариална покана от 16.05.2019 г.; Констативен протокол рег. № 918, том І, акт № 62 от 2019 г. , от които се установява, че ищците са изпратили до ответника нотариална покана чрез нотариус С.Ж., с която са поискали от ответника да се яви на 21.06.2019г. на адреса на имота, за да предаде ключовете от имота и да им предостави възможност да го ползват, съобразно техните права.

При непредаване на ключовете ищците са поискали обезщетение в размер на 150.00 лева месечно, считано от получаване на нотариалната покана.

В унисон с тях са и гласните доказателства, чрез показанията на св. С.Ж., които съда кредитира като обективни и непосредствени и, от които се установява, че в края на м.юни 2019г. придружена от ищците тя е посетила лично дома на ответника Г.Д. в с.Аспарухов, ул.”Голям Балкан” № 15, за да му връчи нотариална покана от ищеца. Видяла, че на адреса няма никой, влязла в двора през отворената врата, почукала на входната врата на къщата и на други врати, но никой не й отворил. Изчакала пред къщата до 16:00 часа, но никой не дошъл.

Оспорвайки твърденията на ищците, в полза на ответника са допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетелите – В.В. и Д.Д., чиито показания съда кредитира, и от които не може да се направи обоснован извод, че ищците са имали достъп до имота.

Твърденията им, че Г.Д. не е препятствал ползването на имота от А. и Д.Д.и са общи, без посочване на конкретни факти на които се базират. Твърденията им, че от средата до края 4 на месец юни 2019г. са били в имота,т.к. са правили ремонт на покрива и никой не е идвал да търси Г. , както и, че имота бил винаги отключен, не оборват доказателствената сила на Констативен протокол рег. № 918, том І, акт № 62 от 2019 г. По делото не са събрани доказателства Г.Д. да е канил ищците, а те да са отказали да ползва имота. Не се оспорва от ответника по претенцията, че на 16.05.2019г. е получил покана от ищците, за дължимо от него обезщетение за ползване на недвижимия имот. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава.

Размера на претендираното обезщетение е установен и правилно определен от първоинстанционния съд въз основа на заключението на приетата по делото СОЕ от вещо лице Ж.Б., за периода от писмената покана 16.05.2019г. до депозиране на исковата молба 18.09.2019г. и съобразно квотите на ищците в съсобствеността, а именно 4/6 ид.части за Д.

В. Д. и А.. К. Д. в режим на СИО -124 лева месечно /общо 510,40 лева/ и 1/6 ид.ч. за Д. В. Д.

- 31 лева месечно / общо 127.60 лева/.

С така изложените мотиви, жалбата в тази част е неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По приетата на основание чл. 346 от ГПК за съвместно разглеждане в производството претенция по сметки на Г. В. Д. против Д. В. Д. и А.. К. Д. с правно основание чл.12 ал.2 от ЗН.