Определение № 542 от 22.11.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 542 гр. Силистра, 22.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пл. Н. Д.

Членове:

Кр. Кр.

Н.Ж. като разгледа докладваното от Пл.Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20233400500388 по описа за 2023 година

Образувано е по частна жалба вх. № 5331/20.07.2023 г. при РС Силистра от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична Община, район Люлин, бул. „Д-р П.Д.“ №25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, оф. №4, представлявано от изпълнителния директор Ю. Ю. против Разпореждане № 911/06.10.2023г., постановено по ч. гр. д. № 538/2023г. по описа на РС Тутракан, с което е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Цитира се практика, съгласно която се приема, че за да е редовно заявлението, достатъчно е в същото да са посочени съществените юридически факти, от които произтича вземането, и които позволяват индивидуализацията му. Счита, че не е необходимо да бъдат посочени всички обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената претенция. Моли за отмяна и издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е едностранно, поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за отговор.

Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на РС - Тутракан.

Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 538/2023 г. по описа на РС - Тутракан е 1 образувано по подадено заявление от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940, срещу С. Р. Н., ЕГН **********, от с. Б., общ. Г., ул. „Г. Д.“ № 2, за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: сумата от 2216.44 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-14851572/19.05.2017г, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и С. Р. Н., вземанията, по който са прехвърлени на заявителя, ведно със обезщетение за забава в размер на 584.9лв. за периода от 21.08.2020г. до 26.09.2023г., сумата от 272.4.12лева, представляваща дължима възнаградителна лихва за периода 20.08.2020г.. 20.05.2022г. , ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заяврлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното събиране на вземанията.

Заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението. За да направи това първоинстанционният съд е приел, че застрахователната премия неправилно не е включена в ГПР. Предвид липсата на данни за точният размер на получените и погасени суми, не е успял да приложи чл. 23 от ЗПК.

Предмет на обжалване в настоящия случай са сумите, за които е постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение и е подадена частна жалба.

При така установените факти, настоящият състав намира следното:

Годишният процент на разходите е критерий, който служи като ориентир за кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит.

Размерът на ГПР изразява стойността на всички разходи по кредита, които водят до неговото оскъпяване, поради което и доколкото кредитополучателят е потребител и като по - слаба страна в правоотношението, следва да му бъде разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително и всички негови компоненти.

В конкретния случай заемополучателят се е съгласил да ползва услуга застраховка по кредита, със застрахователна премия в размер на 1680.00 лева, която не е включена в ГПР.

Дори сключването на договор за застраховка да не е задължително условие за сключване на самия договор, то получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка. Ето защо настоящият състав намира, че средствата за застрахователна премия представляват разход по кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите.

Съдът намира, че поради изложените съображения се явяват нарушени императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на осн. чл. 22 от ЗПК, процесният договор се явява недействителен, а кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК.

В заключение, въззивният съд достига до извод за императивни 2 правила, въведени в интерес на потребителите, за които се следи служебно при основаване на заявление на договаряне с потребител. Заявяването на такива задължения като безспорни несъмнено противоречи на закона и съответно се санкционира на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК. Отказът да се издаде заповед е основание за трансформиране на искането на кредитора в защита по общия ред /чл.415, ал.1, т.3 ГПК/, за да бъде установена безспорност на валидността на клаузите/договора, ползващи кредитора след провеждане на пълно съдебно дирене с участието на надлежно информиран потребител.

Ето защо, частната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 911/06.10.2023г., постановено по ч. гр. д. № 538/2023г. по описа на РС - Тутракан, с което е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3