Определение № 25963 от 24.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25963 гр. София, 24.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20221110132286 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 34906/22.12.2021 г., подадена от Д. Д. Д. срещу Юлиян П.

Д., с която е поискано на основание чл. 29, ал. 3 СК да й бъде определен по-голям дял от общото имущество – апартамент № 62 в гр. София, ж.к. Дружба, бл. 23, вх. Г, ет. 3 с площ от 56.48 кв.м. в размер на поне 90%, тъй като нейният принос надхвърля този на бившия й съпруг. Исковата молба първоначално е подадена в Софийски градски съд, като видно от товарителница № 20050121 на „Интерлоистика“, пратката е приета от куриер на 15.10.2021 г. Впоследствие след дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности с определение № 3712 от 26.04.2022 г. по гр.д. № 15320/2021 г. на основание чл. 103 във вр. чл. 118, ал.1 във вр. ал. 2 във вр. чл. 119, ал.1 ГПК производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, където е образувано настоящото гражданско дело 32286/2022 г. по описа на 92 с-в.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от Юлиян П. Д., чрез адв. Иван Цветков, в който са наведени възражения за недопустимост и неоснователност на иска.

Поддържа се, че същият е предявен след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл. 31 СК, доколкото бракът между страните е прекратен на 16.10.2021 г., освен това се сочи, че такъв иск вече бил предявен и с влязло в сила определение от № 7973 от 29.03.2022 г. по гр.д. № 5590/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 84 с-в производството по делото е прекратено. Излагат се доводи по същество на спора. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

При преценка за допустимостта на молбата, съдът констатира следното:

Съдът служебно е изискал препис от решение № 20226976 от 16.10.2020 г., постановено по гр.д.

№ 39052/2020 г. и е установил, че бракът между Д. Д. Д. и Юлиян П. Д. е прекратен на 16.10.2020 г. по реда на чл. 51 СК, на която дата решението е влязло в сила и е започнал да тече едногодишният срок по чл. 31 СК.

С разпореждания от 13.01.2023 г., 04.03.2023 г. и 20.03.2023 г. съдът е изискал информация от доставчика на куриерски услуги „Интерлогистика“ по отношение на пратка с товарителница № 20050121 и защо след като същата е подадена на 15.10.2021 г. е постъпила в деловодството на СГС едва на 22.12.2021 г. По делото са постъпили заявления от „Интерлогистика куриер“ ЕООД от 16.03.2023 г. и 10.04.2023г., в които е посочено изрично, че пратка с товарителница № 20050121 не е обслужена от дружеството. В писмото 10.04.2023 г. подробно е отговорено, че пратка с такава товарителница не 1 съществува в информационната им система. Сочи, че дружеството има практика да оставя набор от товарителници в търговски обекти, където клиентите им да могат да ги попълнят предварително, за да си спестят време при подаване на съответната пратка. Такъв бил и този случай. Сочи се, че процесната товарителница № 20050121 е оставена в търговски обект на 04.11.2021 г., видно от приемо-предавателен протокол, който е приложен към писмото. Сочи се още, че в товарителницата № 20050121 е посочен номер на куриер 1481, какъвто не съществува при доставчика на куриерски услуги. Обобщава се, че товарителницата с № 20050121 е отпечатана от „Интерлогистика куриер“ ЕООД, оставена е у клиент на дружеството, но не е регистрирана в системата чрез мрежата и такава доставка не е извършена от „Интерлогистика куриер“ ЕООД.

Като съобрази получените данни, настоящият състав намира, че исковата молба е подадена на 22.12.2021 г. в деня на постъпването й в съда, съгласно правилото на чл. 125 ГПК. При това положение искът за по-голям принос от общото имущество, придобито по време на брака с правно основание чл. 29, ал. 3 СК е предявен след изтичането на преклузивния срок по чл. 31, ал. 1 СК, който е изтекъл на 18.10.2021 г. Съгласно трайно установената практика на съдилищата с изтичането на срока по чл. 31, ал. 1 СК се преклудира правото на иск, като този срок тече по отношение на цялото вземане. Съдът е служебно задължен да следи за спазването на този срок, който срок е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 431 ОТ 26.09.2016 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 3205/2016 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, решение № 155 от 14.12.2015 г на ВКС по гр. дело № 3099/2015 , II г.о. , решение № 238 от 6.02.2017 г. по гр. д. № 1454/2016 г., IV г. о. и решение № 125/13.06.2016 г. по гр. д. № 6310/2015 г. на ВКС, I г. о./

При това положение съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът има право на разноски. Към отговора на исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между Юлиян П. Д. и Адвокатско дружество „Гугушев и партньори“ и извлечение от банкова сметка за заплатен адвокатски хонорар в размер на 360 лв., които следва да бъдат присъдени на ответника.

Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 130 от ГПК, Софийски районен съд, 92 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 32286/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 92 състав като недопустимо.

ОСЪЖДА Д. Д. Д. с ЕГН ********** да заплати на Юлиян П. Д. с ЕГН ********** сумата от 360 лв., представляваща сторените съдебни разноски.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред СГС.

След влизане в сила на определението делото да се докладва за изпращане на сигнал до Прокуратурата на Република България относно отбелязаното в товарителницата с № 20050121.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2