Решение № 260034 от 17.08.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н И Е

№ II- 152 17.08.2020 година град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в публичното си заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА

ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ

Р.-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА

КРАЛЕВА

При секретаря………Ст.Вълкова…………………………………….. като разгледа докладваното от съдията Темелкова гражданско дело № 18 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от П.Р.П., М.Р.П.,М.Р.З. и Н.И.С.,всички чрез процесуалния представител адв. Вълева, против решение № 244/04.11.2019г по гр.д.№ 1387/2018г на районен съд –гр.Карнобат,с което са отхвърлени исковете на въззивниците против Ю.Д.И. и А.С.И. за признаване на установено ,че въззивниците –ищци са собственици на недвижим имот,представляващ дворно място с площ 870 кв.м.,находящо се в с.Соколово,община Карнобат, съставляващо

УПИ I- 160 в кв.12 ,ведно с построените в него полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м. и масивна стопанска постройка със застроена площ 64 кв.м. и за осъждането на ответниците да предадат владението на същия имот и е прието за установено по отношение на ищците ,че А.И. е собственик на същият недвижим имот.Въззивниците –ищци са осъдени да заплатят разноски на ответника Ю.И. в размер на 500лв.Решението е постановено при участието на трети лица- помагачи Д.Р.,Б.

Р. и И.Р.. Въззивниците оспорват решението като неправилно.Твърди се ,че поправката на констативния нотариален акт на съпрузите Р. е извършена след като те са дарили имота на сина си и той се е разпоредил с него в полза на ответниците и това според въззивниците означава ,че за тях не е имало правен интерес от извършената поправка ,тъй като не са били собственици на имота.Оспорени са изводите на първоинстанционния съд ,че Д.Р. е влязла във владение на имота през 2004г,с подписването на предварителен договор с ищците на

17.03.2004г ,като е започнала да го владее като свой.Съдът е приел,че това владение е продължило до 2016г и към момента на съставяне на нот.акт № 1**/20**г, с който Д.Р. и ******* й Б. Р. са признати за собственици по давност и наследство на осн.чл.79,ал.1 от ЗС, са изтекли повече от 10 години,в който период ищците не са оспорили с фактически и правни действия упражняваното от двамата съпрузи владение.По тези съображения е направен извод за неоснователност на иска по чл108 ЗС.Тези изводи са оспорени от въззивниците-ищци.Считат,че със сключването на предварителен договор за покупко-продажба на имота между страните са възникнали облигационни правоотношения ,като до сключване на окончателен договор не се е стигнало.По делото е установено ,че с нотариална покана от 11.07.2016г Д.Р. ги е поканила да сключат окончателен договор и да се прехвърли имота по нотариален ред, което според ищците означава ,че Р. не се е считала за собственик на имота- тя не е имала съзнанието и намерението да владее имота на собствено основание.От момента на нотариалната покана до датата на издаване на нотариалния акт по давностно владение през м.декември 2016г не е изтекъл необходимия давностен срок от 10 години.Според въззивниците, при наличие на това писмено доказателство не следва да се вземат предвид гласните доказателства, събрани по делото.Считат,че Д. и Б.Р. не са били владелци ,а държатели на имота.В тази връзка е цитирана съдебна практика на ВКС относно приложението на презумпцията на чл.69 ЗС и се прави извод ,че след като фактическата власт е установена на основание предварителен договор за покупко-продажба, няма как третите лица помагачи /един от тях е праводател на ответниците/ да придобият имота на основание давностно владение.Считат,че анализът на свидетелските показания не показва купувачите по предварителния договор да са отблъснали правото на собственост на ищците , а те са установили само действия на обикновено управление от тяхна страна,но не и такива ,сочещи на променено отношение на своене по отношение на ищците.През 2017г Д. и Б.Р. даряват имота на сина си И.Р. ,но при извършване на тази сделка те не са били собственици на имота, което според ищците води до нищожност на дарението.Ответникът ,от своя страна е придобил от И.Р. имота чрез покупко-продажба, но тъй като праводателят му не е собственик на имота, тази сделка, според въззивниците, също е нищожна.

С оглед на тези съображения въззивниците

–ищци правят искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения от тях иск с правно основание чл.108 ЗС ,а също така и за отхвърляне на предявения от А.С.И. насрещен установителен иск за признаване за установено

,че е собственик на процесния недвижим имот.По отношение на насрещния иск се заявява,че същият е недопустим в частта,в която се предявяват с него чужди права –тези на другия ответник Ю.И. ,а по същество е неоснователен.Но съдът се е произнесъл и уважил насрещния иск на А.И. ,т.е. според въззивниците става дума за произнасяне по претенция,различна от предявената.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Антон Демирев,процесуален представител на А.И. и Ю.И..В него жалбата е оспорена като неоснователна.Считат ,че е без правно значение кога е извършена поправката на ЯФГ на нотариалния акт на ответниците,тъй като в постановлението на нотариуса е конкретизирано като основание за признаване на правата им в имота давностно владение.Считат ,че интерпретацията на изпратената нотариална покана от купувачите по предварителния договор е неправилна, тъй като се касае за добросъвестни и законосъобразни действия.От неоспорения факт за сключен предварителен договор се установява предаване на владението през 2004година;въззивниците не са осъществявали владение на имота за период от 12 години и не са оспорвали с фактически и правни действия упражняването на фактическа власт от съпрузите Р.;купувачите не са държатели ,а владелци и ищците нямат правен интерес да водят иск по чл.108 ЗС ,тъй като са получили продажната цена.От показанията на разпитаните свидетели се установява безспорно ,че купувачите по предварителния договор са владяли имота като свой повече от 10 години и никой не е оспорил владението им ,вкл. и ищците.Свидетелите установяват конкретни действия на владение – събаряне на стопанската постройка, почистване и обработване на двора, живеене в къщата.Ответниците освен това са добросъвестни владелци ,защото са придобили имота от собственик- И.Р..Молят да се постанови решение ,с което да се потвърди обжалвания съдебен акт.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третите лица-помагачи.

Предявени са иск с правно основание чл.108 ЗС и насрещен иск с правно основание чл.124 ГПК.

Ищците по първоначалния иск с правно основание чл.108 ЗС твърдят в обстоятелствената част на исковата молба,че са собственици на имот УПИ –I-160 в кв.12 по плана на с.Соколово с площ 870 кв.м.,ведно с построените в него жилищна сграда с площ 70 кв.м. и стопанска сграда с площ 64 кв.м. по силата на наследствено правоприемство от своите родители

Р. П. З. и М. Б. З. .Наследодателите са придобили по давност процесния имот,като са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка №**, том *, н.д.№4**/19**г.Твърди се също, че на 17.03.2004г между ищците и Д.И.Р. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, като купувача не е установил фактическа власт върху имота веднага, а по-късно, като в исковата молба липсва уточняване на началния момент на фактическата власт.Твърди се, че купувачът по предварителния договор е бил неизправна страна по него / в съдебно заседание пред въззивната инстанция се твърди, че не е платена цената по предварителния договор, тъй като впоследствие е договорена по-висока цена/ и не е сключен окончателен договор. На 14.07.2016г е връчена на М.З. нотариална покана от Д.Р. за сключване на окончателен договор при нотариус Мариана Стоева на 26.07.2016г.Ищците твърдят ,че са плащали през целия период след сключване на предварителния договор данъците за процесния имот до 2016г, когато установили , че друго лице е декларирано пред данъчната служба имота . Вследствие на това установили ,че Д.Р. и ******* й Б. Р. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение и наследство №1**,том *, рег №4***,дело № *** от 20**г на нотариус с рег.№ 581;впоследствие са дарили с нотариален акт № 1**, том *, рег.№1***,н.д.№ *** /20**г имота на сина си И.Р., без да са били собственици.При посещение на същия ищците установили, че съществуващите сгради са разрушени.Оспорени са правата на праводателите на И.Р., като се твърди, че те не са плащали данъци за имота, не са го придобили по наследство, тъй като не са от кръга на наследниците на Р. и М. З. Освен това те са държатели, а не владелци и по тази причина не могат да придобият право на собственост върху имота по давност.Като признание за последното следва да се тълкува и изпратената нотариална покана до ищцата М.З. за сключване на окончателен договор.След като праводателите на И.Р. не са собственици , дарението на имота е нищожно. На 30.08.2017г имотът е прехвърлен чрез покупко-продажба на ответника Ю.И., но тъй като продавачът по тази сделка не е собственик,то самата сделка е нищожна.

Ответникът

Ю.И. е подал отговор на исковата молба ,в който твърди ,че при придобиването на имота през 2017г не са му били известни обстоятелствата ,изложени в исковата молба и той е добросъвестен купувач и владее имота на правно основание –покупко-продажба. Оспорени са правата на собственост на ищците, те са преустановили владение от 2004г, като е без значение ,че са плащали данъци.Впоследствие е конституирана на ответник и *******та на И.-А.И. ,която в отговора на исковата молба също оспорва иска.Твърди ,че по силата на покупко-продажба с нотариален акт № 1**,том **, рег.№ 3***,дело № ***/20**г е придобила в СИО с ответника И. собствеността върху процесния имот.Твърди се също, че праводателите на техния праводател :Д. и Б.Р. са придобили по давност процесния имот ,като посоченото в констативния нотариален акт за обстоятелствена проверка основание за собственост „наследство“ е техническа грешка, тъй като актът е за придобиване на право на собственост по давностно владение. Оспорени са твърденията в исковата молба ,че Д. и Б.Р. са неизправна страна по предварителния договор за покупко-продажба, сключен с ищците. Твърди се ,че купувачите по предварителния договор са осъществявали владение в рамките на 10-годишния срок и поради това са придобили собствеността върху имота, като е налице извънсъдебно признание от ищците, че при сключване на предварителния договор е предадено владението на купувачите.От ответницата А.И. е предявен и насрещен установителен иск за собственост на процесния имот.По делото са конституирани като трети лица помагачи на ответниците купувачката по предварителния договор Д.Р., нейният ****** Б.Р. и праводателя на ответниците И. Б.Р..

С атакуваното решение районният съд е отхвърлил предявеният от ищците ревандикационен иск и е уважил насрещния установителен иск на ответницата А.И.

,като е приел за установено ,че тя е собственик на процесния недвижим имот.В мотивите си съдът е приел, че сключеният между ищците и Д.Р. предварителен договор за покупко-продажба не прехвърля право на собственост върху недвижимия имот, а владението, упражнявано на основание този договор е недобросъвестно. За да придобие собствеността владелецът следва да упражнява фактическа власт повече от 10 години. Прието ,че купувачката е установила фактическа власт върху имота от 2004година, със сключване на предварителния договор и то е продължило до 2016година, като владението е било явно, спокойно и постоянно.Съдът е приел, че към съставянето на нотариалния акт за собственост по давностно владение на името на съпрузите Р. е изтекъл повече от необходимия 10 годишен срок, визиран в чл.79,ал.1 ЗС, като в този период ищците не са оспорили с фактически или правни действия упражняваното от Д. и Б.Р. владение.Съдът е приел, че ищците са изгубили правото на собственост на имота и поради това искът с правно основание чл.108 ЗС е отхвърлен. Приет е за основателен предявеният насрещен положителен установителен за собственост от А.И.