Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 919 от 06.10.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2121/2021
Вид
Решение № 919
Подписан
06.10.2022
В сила
14.06.2024
Състав
Иво Василев Добрев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.5 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 919 гр. Бургас, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20212100102121 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба, подадена от Р. Г.

С., ЕГН **********, с адрес *****, със съдебен адрес гр.Бургас, ул."В. Априлов" №18, ет.3, офис 6 против "ДЗИ-Общо Застраховане" ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №89б, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева, заявена като частична претенция от 50 000 лева за претърпените неимуществени вреди, настъпили след причиняване на телесни увреждания при пътно-транспортно произшествие, допуснато от застрахован при ответника по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите лек автомобил марка "Фолксваген Голф" с регистрационен номер А 18 16 КК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 398.68 лева за претъпрени имуществени вреди, представляващи направените разходи за лечение на травмите и уврежданията, получени при същото произшествие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска.

Заявява се в исковата молба, че на 11.01.2018г., в гр.Царево на кръстовището на ул.“Хан Аспарух“ и ул.“В. Левски“ е настъпило пътно-транспортно произшествие между управлявания от К. Ж. Ч. лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер А 1816 КК и мотоциклет, управляван от ищеца. В резултат на сблъсъка последният паднал на земята и получил фрактура на левия крак. Още същата вечер бил откаран в УМБАЛБургас, където претърпял операция. На 18.01.2018г. ищецът бил изписан от болничното заведение, 5-7 дни бил на постелен режим, след което последвал дълъг възстановителен период. Подробно са описани медикаментите, приемани от ищеца, предприетите действия по раздвижване на крайника и претърпения от него дискомфорт и изпитвани болки. Освен 1 физическите неудобства ищецът претърпял и имуществени вреди, за което представя съответните фактури. Заявява се, че произшествието е настъпило поради изключителна вина на водача Ч., който нарушил множество разпоредби на ЗДвП- посочени са конкретните норми, които според ищеца не са били съобразени от шофьора на леката кола. Твърди се също така че е налице причинно следствена връзка между противоправното поведение на посоченото по-горе лице и настъпилия вредоносен резултат.

В подадения отговор се оспорва активната легитимация на ищеца, като в тази връзка се излагат твърдения, че не е налице виновно поведение на сочения от ищеца водач н а моторното превозно средство, застраховано при ответника. Сочи се, че не е доказана причинната връзка между непозволеното увреждане и настъпилите вреди, тъй като техническата причина за настъпване на инцидента била свързана с поведението на ищеца, който управлявал мотоциклет марка „Хонда“- без включени светлини и без да притежава свидетелство за управление на МПС. Тези именно нарушения на правилата за движение по пътищата били в причинна връзка с настъпилия резултат и уврежданията на ищеца.

Формулирано е и искане за спиране на производството на основание чл.229 ал.4 и 5 ГПК.

Оспорва се сочения механизъм на произшествието, като се поддържа позиция за липса на елементите от фактическия състав на деликта. В случай, че горните доводи не бъдат възприети е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Заявена е позиция за прекомерност на исканото обезщетение. Мотивирано е становище, че тъй като процедурата по заявяване на застрахователната претенция не е редовно проведена, то следва да се счита, че застрахователят не е уведомен в предвидения срок за настъпилото събитие и не дължи обезщетение за лихви.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На 11.01.2018г., около 17.30 часа в гр.Царево по ул.“Хан Аспарух“ в посока центъра на града се движил лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер А 18 16 КК, управляван от К. Ж. Ч.. Валял дъжд и видимостта била намалена, независимо от включеното улично осветление. По същото време и по същата улица в посока обратна на движението на посоченото по-горе превозно средство се движил мотопед марка „Хонда“ с регистрационен номер А 15 49 М, управляван от ищеца Р. С.. Приближавайки кръстовището с улица „В. Левски“, Ч. намалил скоростта с намерение да предприеме маневра завой наляво. В процеса на извършване на същата последвал удар между неговото превозно средство и мотопеда на ищеца, от който С. паднал на земята. Последният успял да стане и се прибрал в дома си, но вечерта състоянието му се влошило- подуло се лявото му коляно, което довело до хоспитализирането му в УМБАЛ гр.Бургас. Там престоял за времето 12.01.2018г.-18.01.2018г. В болницата се установила фрактура на външния кондил на левия голям пищял, като била проведена оперативна интервенция и поставена на метална остеосинтеза.

За установяване на тази фактическа обстановка по делото са приобщени множество писмени доказателства, включително заверени копия на част от материалите по досъдебно 2 производство №3023ЗМ-33/2018г. по описа на РУ-Царево, в това число протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него. Последният документ, като част от материалите по досъдебно производство има характер на официален удостоверителен такъв по смисъла на чл.179 ГПК, издаден е от служители на МВР в кръга на правомощията м у, в установената форма и по установения ред, поради което се ползва с обвързваща формална доказателствена сила относно обстоятелствата, отразени в него, които следва да се приемат за безспорно констатирани в настоящия случай. / В този смисъл са решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 73 от 22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II т. о. /.

Представени са писмени материали, свидетелстващи за уведомяване на застрахователя и разменена в тази връзка кореспонденция, медицински документи, отразяващи състоянието на пострадалия към момента на приемането му за лечение в болничното заведение, проведената оперативна интервенция и състоянието му след изписване, както и писмени доказателства за направени разходи във връзка с пребиваването в болницата и последващото лечение.

В приетото по делото заключение на допусната съдебномедицинска експертиза се посочва полученото от пострадалия увреждане, проведената оперативна интервенция, периода на оздравителния процес, като същевременно е направена констатация за наличие на причинна връзка между травмата и настъпилото пътно-транспортно произшествие.

В заключението си вещото лице, изготвило съдебната автотехническа експертиза, след обсъждане на всички, приети по делото доказателства описва начина на настъпване на пътно-транспортното произшествие и причините, които са довели до инцидента. Според него водачът на лекия автомобил е отнел предимството на мотоциклетиста, навлизайки без да го забележи в района на кръстовището, а за управляващия двуколесното превозно средство не е съществувала техническа възможност да предотврати сблъсъка.

Съдът възприема изцяло и без резерви изводите на вещите лица, кредитирайки напълно заключенията им, като счита, че са изготвили мотивирани и обосновани становища и са отговорили изчерпателно на всички, поставени въпроси.

По делото е разпитан в качеството на свидетел водача на лекия автомобил К. Ч.. В показанията си последният заявява, че тъй като срещу него се движили други автомобили с включени светлини и валял дъжд не е успял да възприеме мотопеда до момента на удара.

Според него било възможно последният да не е бил с включени светлини, като имало вероятност страничната лява колона на предното стъкло на автомобила да е попречила на видимостта му.

Свидетелят М. потвърждава изложения по-горе механизъм на произшествието, включително конкретните пътни условия в деня на сблъсъка и поведението на водача на лекия автомобил, ведна след инцидента. Споделя, че наблюдавал случващото се от разстояние 50-60 метра.

3

Б.И. описва подробно състоянието на пострадалия след претърпяното произшествие.

Разказва как последният е транспортиран до болницата, като се спира на проведеното във връзка с констатираното счупване лечение. Спомня си, че след изписване на С. от болничното заведение и по време на възстановителния период търпял силни болки и приемал обезболяващи. Рехабилитацията започнала след третия месец и се свеждала до ежедневно масажиране с охлаждащи кремове и обгрижване на раната. Някъде по това време потърпевшият започнал да се движи с патерици. Променила се походката му, като и понастоящем ползвал бастун. С. продължавал да изпитва болки при промяна на времето, а оперативният белег преминавал почти през цялото му бедро. Твърди, че мотопедът ползван от пострадалия бил поддържан в пълна изправност.

Настоящият състав приема с доверие и кредитира изцяло казаното от свидетелите, които са изложили добросъвестно и без пристрастия възприятията и спомените си за случилото се.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" между собственика на застрахования автомобил и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за да възникне отговорност на прекия причинител- застрахован, съответно застрахователя спрямо увредения, за обезщетяване на причинените вреди.

Наличието на застрахователно правоотношение към датата на увреждането между дружеството- ответник и собственика на лекия автомобил, произтичащо от сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите полица № BG/06/117003289867, с период на валидност 22.12.2017г. до 21.12.2018г. е безспорно установено. Няма спор също така, че лекият автомобил марка „Фолскваген Голф“ с регистрационен номер А 18 16 КК е управляван от водача К. Ж. Ч., а извод за наличие на негово виновно и противоправно поведение се извежда без колебания от всички, приобщени по делото доказателства, включително приети експертни заключения. Няма как да бъдат споделени възраженията и оспорванията на ответната страна, че не е изяснен механизма на произшествието и причинната връзка между деликта и претърпените увреждания от ищеца. Такова успешно доказване е проведено по делото, като е изяснен начина на настъпване на инцидента, поведението на водача на лекия автомобил, което е било в разрез с предписанията на 37 ал.1 и чл.5 ал.2 ЗДвП, указващи задължение за пропускане на насрещно движещите се пътни превозни средства и за пазене на уязвимите участници в движението, какъвто се явява мотопедиста. Безспорно са установени получените увреждания от пострадалия в резултат на произшествието и причинната връзка между претърпените вреди и поведението на делинквента.

Неоснователно и недоказано е останало твърдението за съпричиняване на противоправния резултат от страна на пострадалия, като убедително насрещно доказване в тази насока не е проведено. Така и не са събрани категорични данни в подкрепа на 4 възражението, че мотопедът се е движил без включени светлини, като такава, в достатъчна степен достоверна, информация не са извежда и не е обективирана включително в показанията на свидетеля Ч.. Действително пострадалият не е правоспособен водач на управляваното от него превозно средство, но конкретното му поведение не е допринесло за причиняване на противоправните последици. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвПи ППЗДвП норми обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Тълкуването на текста на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътно-транспортно произшествие и принос на увредения към щетата е необходимо не само извършените от него действия да нарушават предписаните от посочените по горе нормативни актове правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС.