Определение № 1484 от 10.07.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1484 гр. София, 17.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно наказателно дело № 20241100602409 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 – 8 от НПК.

Постъпил е протест от прокурор при СРП срещу определение от 05.09.2023 г., постановено по н.ч.д. № 14489/2022 г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав, с което се отменя постановление от 30.09.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ДП ЗМ 2554/2014 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр.

№ 28315/2014 г. по описа на СРП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В протеста на прокурора при СРП се твърди, че определението е неправилно и се прави искане да бъде отменено, а постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено. Поддържа се, че в постановлението за прекратяване държавното обвинение е извършило анализ на доказателствата, за да се формира извода за наличие на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Посочват се конкретни доводи, че в случая на Д. Л. не е нанесена средна, а лека телесна повреда, като липсват хулигански мотиви. Също така са изложени съображения, че липсват доказателства и за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК.

Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното.

Досъдебно производство № ДП ЗМ 2554/2014 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 28315/2014 г. по описа на СРП, е образувано срещу С.А.Р. за това, че на 24.07.2014 г. около 09:30 часа в гр. София, имот пл. № 673, находящ се на ул. ****, е причинил средна телесна повреда на Д. М. Л. – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Прекратяването, което е било предмет на разглеждане в първоинстанционното съдебно производство, е четвърто по ред. За първи път наказателното производство е прекратено с постановление от 04.03.2015 г. на СРП, в което е изложено, че няма данни за извършено престъпление от общ характер, тъй като в случая се касае за лека телесна повреда и липсват хулигански мотиви, а също така липсват доказателства Р. да е заплашил Л. с думите: „Ще те убия до три дни“. С определение от 05.07.2016 г., 1 постановено по н.ч.д. № 11412/2016 г. по описа на СРС, НО, 134-ти състав, постановлението е било потвърдено, като Д. Л. е оспорил правилността му пред въззивния съд. СГС, НО, XV-ти въззивен състав с определение от 16.09.2016 г., постановено по в.н.ч.д. № 3672/2016 г., е отменил определението на СРС и постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото е върнато на прокуратурата за продължаване на процесуалните действия по него със задължителни указания.

За втори път наказателното производство е прекратено с постановление от 07.06.2018 г. на СРП, с което отново е прието, че няма данни за извършено престъпление от общ характер, като са изложени идентични с първото постановление доводи. С определение от 02.08.2018 г., постановено по н.ч.д. № 11155/2018 г. по описа на СРС, НО, 132-ри състав, постановлението е било отменено и делото е върнато на СРП за продължаване на разследването дали е извършено престъпление по чл. 144, ал.

3 от НК спрямо Д. Л.. СГС, НО, III-ти въззивен състав с определение от 25.01.2019 г., постановено по в.н.ч.д. № 213/2019 г., е изменил като незаконосъобразно определението на СРС в частта, в която е указано да бъде продължено разследването за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК спрямо Д. Л., и го е потвърдил в останалата му част.

За трети път наказателното производство е частично прекратено с постановление от 21.01.2021 г. на СРП, с което е прието, че няма данни за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, и е спряно за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. С определение от 04.05.2021 г., постановено по н.ч.д. № 4996/2021 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав, постановлението е било потвърдено в частта, в която наказателното производство е било спряно за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради това, че престъплението, за което делото е образувано, се преследва по тъжба на пострадалия, и е отменено в частта, в която наказателното производство е било прекратено поради липса на данни за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, като делото е върнато на СРП за изпълнение на задължителни указания по прилагането на закона.

С постановление от 30.09.2021 г. прокурор при СРП отново е прекратил наказателното производство с мотиви, че няма данни за извършено престъпление от общ характер, тъй като в случая се касае за лека телесна повреда и липсват хулигански мотиви, а също така липсват доказателства Р. да е заплашил Л. с думите: „Ще те убия до три дни“.

С определението от 05.09.2023 г., предмет на настоящата въззивна проверка, СРС е приел, че в постановлението на СРП от 30.09.2021 г. е извършен превратен анализ на събраните по делото доказателства, тъй като необосновано и прибързано не са кредитирани показанията на свидетелите Л. и Р. по отношение на твърденията за отправена закана от Р. спрямо Л.: „Ще те убия до три дни“. Същевременно съдът е приел за неправилни разсъжденията на представителя на държавното обвинение досежно несъставомерността на произнесената закана, като е отчел и наличието на празноти в доказателствената съвкупност по отношение на обстоятелства от значение за предмета на делото, поради което на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство.

За да извърши преценка на законосъобразността на определението на СРС, въззивният съд на първо място обсъди съдържанието на атакуваното пред него постановление за прекратяване на наказателното производство и прие, че е годен за проверка прокурорски акт.

На следващо място, въззивният съд установи, че крайният правен извод на проверяваното определение за отмяна на постановлението за прекратяване на 2 наказателното производство, е правилен.

По делото са събрани доказателства в следния смисъл:

- разпитани са С.И.С., С.А.Р., Д. М. Л.; С.С.С., А.Б.А., А.Г. Р., В.Л.М., Н.М.Н., П.Л.П.,

- събрани са следните писмени доказателства: медицински документи, издадени на Д. М. Л., копие на постановление за възлагане на недвижим имот от 08.07.2013 г., справка от Служба по вписванията за С.А.Р., експертна справка № 325/2014 г. от извършено видео-техническо изследване;

- изготвени са съдебномедицинска експертиза по писмени данни, комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни, комплексна съдебномедицинска експертиза с преглед на Д. Л., аудио-техническа експертиза, допълнителна съдебномедицинска експертиза и съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.

Настоящата съдебна инстанция се солидаризира изцяло с извода на първата, че постановлението на СРП е неправилно и преждевременно постановено.

В прокурорския акт е прието, че на 24.07.2014 г. свидетелите Д. Л., А.А., С.С. и В.М. следвало да извършат геодезическо заснемане на имот, находящ се в гр. София, кв. „Бояна“, ул. ****. Имотът, който бил собственост на св. Л., се намирал в съседство с имот – собственост на С. Р.. За извършването на заснемането св. С. поставил в имота маркиращ знак, след което напуснал имота, за да размени със св. М. необходимата техника. Присъствието на св. С. в горепосочения недвижим имот било възприето от св.

С. С., който уведомил за това обстоятелство Р.. Последният излязъл от жилището си и се насочил към процесния имот, за да провери каква е причината за присъствието на св. С.. Приближавайки към имота, Р. забелязал свидетелите Л. и С., който носел със себе си инструменти. Между Р. и Л. възникнал конфликт относно преминаването през имота и достъпа до него, като същевременно Р. заявил на С., че няма право да преминава оттам. В хода на възникналия между Л. и Р. конфликт, последният хванал Л. за врата, придърпал го към себе си и му нанесъл няколко удара с глава в областта на лицето, в резултат на което от носа на Л. започнала да тече кръв. Спорът и размяната на реплики между Р. и Л. продължил и след нанасянето на ударите, като същевременно Л. подал сигнал на телефон 112.

От удара, нанесен от Р., на Л. му били причинени следните телесни увреждания: счупване на носните кости, което не е било съпроводено със значителна деформация на носната пирамида, реализирало медико- биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.

Към момента на реализиране на процесния инцидент св. А. Р. изпълнявал служебните си задължения като психолог към Дневен център за деца болни от аутизъм „Тацитус“. Предвид обстоятелството, че прозорците на стаята, в която се намирал били отворени, същият възприел възникналия конфликт, нанесените удари и разменените реплики между Р. и Л..

Настоящата съдебна инстанция се солидаризира изцяло с извода на първата, че при така изяснената фактическа обстановка не се установява на Д. Л. да е причинена средна телесна повреда.

В същото време по делото са налице данни, че по време на разглежданите събития, след нанасянето на удари от страна на С. Р. по отношение на Д. Л. двамата са си разменили реплики, като Р. се е обърнал към Л. с думите: „Ще те убия до три дни“.

Прокурорът не е кредитирал показанията на св. Р., че е възприел тези заканителни изрази, като е приел, че той се е познавал с Л. от дълго време и изложеното от него противоречи на показанията на св. С., който се е намирал до Л. по време на инцидента и не е свидетелствал за тези заканителни реплики. Въззивният съд се солидаризира с 3 извода на първоинстанционния да не се съгласи с подобен довод. В разпита си св. А. Р. е категоричен, че е възприел както ударите спрямо Л., така и насочените към него закани за убийство, а именно: „Ще те убия до три дни“. Както е изяснил СРС, по делото не са налице доказателства, които да опровергават показанията на Л. и Р., нито такива, които да поставят под съмнение добросъвестността, обективността и незаинтересоваността на Р. от изхода на делото.

В тази връзка първоинстанционният съд правилно е отчел, че липсва анализ от страна на представителя на държавното обвинение на заключението на изготвената по делото аудио-техническа експертиза, от което се установява точното съдържание на разговора между Д. Л. и оператора на спешен телефон 112. Непосредствено след инцидента Л. е подал сигнал, че е нападнат, с разбит нос и заплашен със саморазправа и убийство.

В същото време показанията на св. С. С. не противоречат на показанията на свидетелите Л. и Р., както е приел прокурорът при СРП, доколкото С. посочил, че е възприел размяна на думи между Л. и Р., но е заявил, че не може да възпроизведе конкретното им съдържание.

На следващо място въззивният съд намира за неправилни изводите на прокурора при СРП за несъставомерност на заканата за убийство при влошени отношения между лицата и честата повтаряемост на инциденти, свързани със закани, какъвто счита, че е и конкретният случай. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 53/89 г. на ВС, за съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК не е необходимо пострадалото лице действително да се е изплашило, а само да съществува основание,че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след изтичането на определено време. За да бъде извършена законосъобразна преценка дали заканата обективно би могла да предизвика основателен страх у лицето, към което е отправена, следва да бъдат обсъдени всички обстоятелства, свързани с предходните отношения между дееца и пострадалия и да бъдат отчетени особеностите на обстановката, при която е извършено деянието. В конкретния случай са налице данни, че твърдяната закана е отправена на фона на силно влошените отношения между Р. и Л., свързани със спор за недвижимо имущество, както и в ситуация, в която Р. е нападнал Л., вследствие на което е бил счупен носът на последния. Посочените обстоятелства са тълкувани превратно в проверяваното постановление за прекратяване на наказателното производство.