Решение № 82 от 22.12.2021, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 180/2021
- Вид
- Решение № 82
- Подписан
- 22.12.2021
- Състав
- Светла Миткова Цолова, Мая Петрова Величкова, Благой Гавраилов Потеров
Други актове по делото
- Протокол № 161 от 12.10.2021 · Светла Миткова Цолова, Благой Гавраилов Потеров, Мая Петрова Величкова
Цитирани разпоредби
- чл.57 ал.1 т.2 б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3, ал.2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл.4, ал.2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл.11, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.354а · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.3, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.107 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.118, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.161, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.287 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.318, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.335 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.335, ал.2, предл.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 82 гр. Бургас, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Светла М. Цолова
Членове:
Благой Г. Потеров
Мая П. Величкова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Елгина Янчева Чалъмова (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600180 по описа за 2021 година С присъда №20 от 05.08.2021г. по НОХД №433/2021г. Бургаският окръжен съд признал подс. К. П. П. за виновен в това, че на 14.06.2019г. в гр.
Бургас, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества: 1,489 грама метамфетамин със съдържание на активния наркотичнодействащ компонент метамфетамин 1,5%, на стойност 37, 22 лева и
0,421 грама метамфетамин със съдържание на активния наркотичнодействащ компонент метамфетамин 0,4%, на стойност 10,52 лева, като общото количество на наркотичното вещество е 1,91 грама, на обща стойност 47,74 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.3 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок седем месеца.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б. “б“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Осъдил подс. К. П. П. да заплати на ОД на МВР – Бургас сумата 455,66 лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство.
На основание чл.354а, ал.6 от НК отнел в полза на държавата предмета на престъплението 1,91 грама метамфетамин, от които 1,489 грама метамфетамин със съдържание на активния наркотичнодействащ компонент 1 метамфетамин 1,5% и 0,421 грама метамфетамин със съдържание на активния наркотичнодействащ компонент метамфетамин 0,4%, предадени с приемопредавателен протокол №9850/07.04.2020г. на Централно митническо управление гр. София за съхранение и постановил тяхното унищожаване след влизане на присъдата в сила.
Произнесъл се и по останалите веществени доказателства, като постановил тяхното унищожаване след влизане на присъдата в сила.
Постановената присъда е обжалвана от служебния защитник на подс. К.
П. П. с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че подзащитният му както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза е бил убеден, че предадените от него прахообразни вещества са хранителна добавка, каквото е била тази, намерена в дома му, а именно метилсулфонилметан. Обръща внимание, че тройната физикохимическа експертиза показва наличието на метамфетамин, който в пробата от 1,489 грама е 1,5% или 0,223 грама, а в пробата от 0,421 грама е 0,4% или 0,0016 грама, т. е. общото количеството на метамфетамин е 0,224 грама, което е абсолютно нищожно и не може да повлияе на човек. Изтъква, че независимо от това, че в ЗКНВП не са поставени изисквания за минимални дози наркотични вещества, които да са определени като безвредни за човешкия организъм, то в чл.9, ал.2 от НК е предвидено, че „не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Обосновава незаконосъобразност на осъдителната присъда за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, като излага съображения за правна квалификация на деянието по по-леко наказуемия състав на чл.354а, ал.5 от НК, като счита, че целите на наказанието по чл.36 от НК могат да се постигнат и чрез налагане на минимална по размер санкция, която ще му позволи да се грижи за новороденото си дете и за жената, с която живее на семейни начала. Моли въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като преквалифицира деянието по чл.354а, ал.5 от НК.
Алтернативно претендира да се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на 2
Апелативна прокуратура – Бургас оспори основателността на въззивната жалба на защитника на подс. К.П., като заяви, че счита атакуваната присъда за законосъобразна, обоснована и справедлива. Намира, че съдебният акт отговаря на изискванията на чл.305 от НПК, като в мотивите първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, поради които е приел, че е налице престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, извършено от подсъдимия П.. Смята, че по делото липсват доказателства, които да оборват изводите на съда досежно авторството на престъплението в лицето на подсъдимия и не открива основания за оправдаването му. Изразява позиция за безспорно установено от събраните в досъдебното производство и в съдебното следствие доказателства, че подс. П. е държал в себе си общо 1,91 грама високорисково наркотично вещество метамфетамин с различно съдържание на активно действащия компонент. За несъмнено доказана намира и субективната страна на престъплението – пряк умисъл, тъй като подсъдимият е знаел, че държи в себе си наркотично вещество и поради това, когато е бил поканен от полицейските служители да предаде намиращите се у него забранени вещества, той е направил това – първо е предал едната доза, а по-късно и другата доза. Аргументира прекия умисъл и с местата, където подсъдимият е съхранявал наркотичните вещества, знаейки че са такива и че не представляват хранителна добавка, както твърди на разпитите си.
Прокурорът е категоричен, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК, тъй като не е налице липса или незначителност на вредните последици от извършеното. Смята, че ниската концентрация на процесното наркотично вещество, посредством която подсъдимият се опитва да обоснове маловажен случай, е ирелевантно обстоятелство, тъй като Наказателният кодекс не изисква определено процентно съдържание на държаното наркотично за съставомерност на деянието. Като допълнителен аргумент в тази насока изтъква приложената по делото справка на ЦПЗ – Бургас, която установява, че и при наличието на сравнително малка концентрация на психоактивното вещество метамфетамин ще има вредни за здравето последици, както и проява на характерни за метамфетамина ефекти, включително и отклонение от нормалното психично състояние. Категорично отрича процентното съдържание на наркотичното вещество да е основание за характеризиране на случая като маловажен. В тази насока споделя изводите на първата инстанция, които намира, че са в синхрон с константната практика 3 на ВКС, според която определянето на маловажността на случая следва да е комплексна оценка от обществената опасност на деянието и на дееца, както и на времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Акцентира, че общественият отзвук на държането на наркотично вещество също е от значение за квалификацията на случая като маловажен или немаловажен.
Заявява, че в казуса личността на подсъдимия играе особено важна роля за да не се определи случая като маловажен. Характеризира подсъдимия като личност с висока степен на обществена опасност, с трайни навици за държане на високорискови наркотични вещества, с многократни осъждания за подобно деяние. Обръща внимание, че само две седмици след одобрено от съда споразумение, с което подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5 от НК, т. е. за маловажен случай, той е осъществил настоящото деяние. Смята, че направения от съда реверанс и проявена снизходителност не са били отчетени от подсъдимия, който е човек с трайно утвърдени навици в извършването на престъпления с предмет наркотични вещества. Изразява съгласие с позицията на съда за определяне на наказание при облекчените условия на чл.55 от НК, приемайки наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Като намира наложеното наказание за съобразено със степента на обществена опасност на деянието и с тази на личността на подсъдимия, както и с установените многобройни смекчаващи обстоятелства, заключава, че същото е справедливо и не следва да се намалява неговия размер. По тези съображения предлага въззивният съд да потвърди първоинстанционната осъдителна присъда като законосъобразна, обоснована и справедлива.
Служебният защитник на подс. К. П. П. поддържа въззивната жалба срещу присъдата, която счита за законосъобразна, но несправедлива. Макар и да заяви, че намира присъдата за законосъобразна, по същество изложи аргументи за противното – че тя е незаконосъобразна, като обоснова липса на умисъл в поведението на подсъдимия, който както пред полицаите, на които е предал веществата, така и в хода на разследването и на съдебното следствие, еднозначно е твърдял, че прахообразните вещества представляват хранителната добавка. Отричайки пряк умисъл, защитникът всъщност отрича субективна съставомерност на деянието, т. е. престъпния му характер.
Следващият му довод е насочен срещу обективната съставомерност на деянието по чл.354а, ал.3 от НК, като твърди изключително ниска в 4 процентно отношение концентрация на активно действащото вещество метамфетамин, обосноваваща нищожно малко количество метамфетамин - от порядъка на хилядни от грама. Смята, че именно това незначително количество чист наркотик в предаденото от подсъдимия вещество дава основание да се приеме, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК. Изтъква, че в хипотеза на преквалификация на престъплението по този по-леко наказуем състав, на подсъдимия ще следва да се наложи наказание глоба, което ще е достатъчно за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК. Предлага и алтернативна хипотеза при случай, че съдът не оправдае подсъдимия или не преквалифицира деянието като маловажен случай по чл.354а, ал.5 от НК с налагане на глоба, а именно - да намали размера на наложеното при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание лишаване от свобода от седем месеца на три месеца. Намира наказанието в този минимален размер за справедливо и достатъчно за да въздейства поправително и възпитателното върху подсъдимия и наред с това за съобразено с неговото семейно положение и родителски задължения към малолетно, седеммесечно дете.
Подс. К. П. П. заяви, че се присъединява към пледоарията и исканията на своя защитник. Твърди, че предаденото от него наркотично вещество представлява хранителна добавка, в която се е изплюл и тъй като той употребява наркотици, в слюнката му се съдържа известно количество метамфетамин и именно това минимално количество наркотик било отчетено при анализа на изследваните вещества. Моли въззивната инстанция да намали наложеното му наказание.
Въззивната жалба, като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК, от служебния защитник на подсъдимия, който като самостоятелна страна в процеса, има право да оспорва постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че жалбата е неоснователна.
Във въззивната жалба на служебния защитник не е заявен изрично довод за нарушения на процесуалния закон, нито такива конкретни нарушения са посочени, нито са изложени аргументи в тяхна подкрепа, нито се съдържа искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий, каквато е най-честата правна 5 последица при констатация за нарушения от въпросната категория. Останалите възражения, изложени в жалбата и в пространните пледоарии на защитника и подсъдимия, касаят доказателствената дейност на първостепенния съд, поставена в основата на изграждане на вътрешното съдийско убеждение по фактите, като се твърди, че не са спазени правилата за събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали; че приетата от съда фактическа обстановка не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал; постановената осъдителна присъда не се основава на безпротиворечиви и убедителни доказателства, които да са били събрани и проверени по предписания процесуален ред и въз основа на които да може да се направи категоричен извод за виновно поведение на подсъдимия и съставомерност на деянието по вменената, след измененото по реда на чл.287 от НПК обвинение, разпоредба на чл.354а, ал.3 от НК, в мотивите липсва всестранен, пълен и задълбочен анализ на всички налични доказателствени средства, поотделно и в тяхната взаимосвързаност, не са отстранени противоречията в доказателствените материали, някои от тях са били тълкувани превратно; обективният анализ на доказателствената съвкупност не установява категорично, че процесните вещества представляват високорисковото наркотично вещество метамфетамин, а не хранителната добавка метилсулфонилметан, не установява също кога и как подсъдимият е придобил процесните наркотични вещества, нито че той е действал с пряк умисъл досежно процесното нищожно малко количество наркотик /0,0224 грама метамфетамин/, доколкото е имал вътрешна увереност, че държи хранителна добавка, поради което се налага неговото оправдаване или поне преквалификация на деянието като маловажен случай по по-леко наказуемия състав на чл.354а, ал.5 от НК.
Разпечатката съдържа 27 от 131 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96a74ba8-8fdf-455a-b1a6-3e8952c0433a