Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5917 от 28.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55752/2025
Вид
Решение № 5917
Подписан
28.03.2026
Състав
ВАСИЛ КРУМОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 5917 гр. София, 28.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110155752 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ищецът Н. М. М. твърди в исковата молба от 13.06.2024 г., че против него бил издаден в полза на ответника „**“ ЕООД, понастоящем с фирмата „**“ ЕООД изпълнителен лист на 23.06.2009 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7351/2009 г., РС-Пловдив, 14 граждански състав, за сумата от 7519,52 евро главница, ведно със законна лихва от 19.06.2009 г. до изплащане на вземането, и 294,14 лв. разноски. Тези вземания според ищеца се погасили по давност, тъй като кредиторът бездействал да извършва или иска валидни изпълнителни действия повече от пет години. Въпреки това по изп.д. № 703/2021 г. на ЧСИ Стефан Горчев, № 825 на КЧСИ ответникът предприел изпълнителни действия. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите, предмет на изпълнителния лист, поради погасяването на вземанията по давност. Претендира разноски.

Ответникът „**“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни. Счита, че давността е своевременно прекъсвана с изпълнителни действия и спирана и не е изтекла. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 439, ал. 2 ГПК Съгласно нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.

Според господстващото у нас становище искът против принудителното изпълнение е отрицателен установителен иск и предметът му е несъществуването на изпълняемото право, удостоверено в изпълнителното основание, респ. неговата неизискуемост (т.нар. установителна теория за същността на иска против изпълнението на длъжника). Независимо от това, безспорно е, че с тези изрично уредени в закона искове се парира изпълнителната 1 сила на изпълнително основание и в крайна сметка се стига до прекратяване на изпълнителния процес, като след събиране на вземането установителен иск за несъществуването или неизискуемостта на изпълняемото право е недопустим – допустим е само осъдителен иск.

По допустимостта на исковете

Изпълнителният лист е издаден против ищеца за солидарното заплащане на суми с неучастващо по делото юридическо лице въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Първоначално кредиторът е образувал изпълнително дело № 577/2009 г., ЧСИ Стефан Горчев, по което е налице плащане от 146,92 лв. в погашение на вземанията по изпълнителния лист.

Съдът намира, че част от вземанията по изпълнителния лист, в общ размер от 146,92 лв., са погасени чрез плащане и за длъжника няма правен интерес от предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК за така платеното, има интерес от осъдителни искове по чл.

55 ЗЗД, каквито не са предявени.

Съобразно поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД погасени са част от разноските за заповедното дело. Остатъкът е 294,14-146,92=147,22 лв.

Съдът намира, че установителните искове са допустими за непогасените чрез плащане суми: сумата от 7519,52 евро главница, ведно със законна лихва за периода от 19.06.2009 г. до изплащане на вземането, и 147,22 лв. разноски по делото. За сумата от 146,92 лв. разноски искът е недопустим.

По основателността на исковете в допустимата им част

Заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК съдът намира за влязла в сила 14 дни след 13.10.2009 г., на която дата на длъжнишка е връчена покана за доброволно изпълненение.

Влязлата в сила заповед поради нейното неоспорване от длъжника прави вземането по заповедта безспорно. По арг. за противното от чл. 424 ГПК тя се ползва със сила на пресъдено нещо. И наистина, длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК, може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след изтичане срока за възражение по чл. 414 ГПК – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК и чл. 424 ГПК (така изрично определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г.о.).

Горното означава, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД е станала петгодишна, защото, макар тя да не представлява съдебно решение, постановено в исков, когнитивен процес, заповедта за изпълнение прави вземането безспорно. Именно защото тя се ползва с такава правоустановителна сила, преклудирана е възможността длъжникът да оспорва съществуването и изпълнимостта на вземанията по заповедта с аргументи, черпени от възражения, които е могъл да изложи в срока за възражение по чл.

414 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК той може да релевира само възражения за осъществили се юридически факти след този момент.

Аргумент за наличието на сила на пресъдено нещо е и обстоятелството, че при влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът не може да предяви положителен установителен иск за съществуването на вземането по заповедта, за разлика от кредитора, снабден с изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.), за когото винаги е било безспорно в теорията и съдебната практика, че може да иска установяването на вземането си по съдебен исков ред със сила на пресъдено нещо.

Процесуална пречка за такъв иск не може да е само фактът, че кредиторът е снабден с изпълнителен лист, т.е., че може да проведе принудително изпълнение, защото това обстоятелство никога не е било отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск за вземането по заповедта. Процесуалната пречка е формираната сила на 2 пресъдено нещо.

Да се поддържа, че влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение не установява вземането със сила на пресъдено нещо (или поне с първата съставка на тази сила – т.нар. „правоустановително действие“), означава да се приравнява тази заповед на обикновено несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.), а това е явно неправилно, предвид коренните разлики в правната уредба на заповедното производство по ГПК и производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.). Целта на законодателя, въвел заповедното производство по чл. 410 ГПК, е да даде на разположение на кредиторите втори, алтернативен и равнопоставен на исковия осъдителен процес път за събиране на вземанията им, когато те не са оспорвани.

Не е убедителен довод в противен смисъл съображението, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД говори за съдебно решение, а заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не представлява съдебно решение. Това е вярно, но също така е вярно, че макар заявлението за издаване на заповед да не представлява искова молба, в съдебната практика е безспорно, че то изпълнява напълно функцията на иск за целите на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Също така е безспорно приложението на нормата на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД по отношение на заповедно производство, макар заявлението за издаване на заповед да не е искова молба, поради което никому не би хрумнала идеята, че вземането, за което кредиторът е подал своевременно заявление по чл. 410 ГПК може да се погаси по давност, докато заповедният съд се произнесе по него. Очевидно, както разпоредбите на чл. 147, ал. 1 ЗЗД и на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и изобщо на ЗЗД е разумно да се тълкуват разширително с оглед заповедното производство, въведено през 2008 г., така и разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е разумно да се тълкува разширително с оглед на същото производство. Няма основание в едни случаи разпоредбите на ЗЗД да се тълкуват разширително, а в други случаи да се тълкуват и прилагат буквално.

При тези мотиви съдът намира, че давността за вземанията по изпълнителния лист е петгодишна и е започнала да тече от датата на влизането в сила на заповедта по чл. 417 ГПК – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.

С влизането в сила на заповедта започва да тече нова давност за вземанията по нея – чл. 117, ал. 1 ЗЗД.

В случая ищцата излага твърдения за погасяване по давност на вземанията по заповедта в хода на изпълнителния процес, които следва да бъдат обсъдени.

Молба за образуване на изпълнително дело сама по себе си не прекъсва давността по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ – каквото възлагане е налице в случая). В този смисъл т. 10 и т. 14 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно чл. 116, б.

„а“ ЗЗД давността се прекъсва и с признание на вземането от длъжника.

За приключени изпълнителни дела към 26.06.2015 г. важи ППВС № 3/1980 г., според което висящият изпълнителен процес спира течението на давността, т.е. новата давност тече не от последното изпълнително действие, а от прекратяването на изпълнителното дело, т.е. от перемпцията му – Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС. Погасителната давност се прекъсва дори от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция – т. 3 от Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г., ОСГТК.

Ответникът има подадени множество молби за извършване на изпълнителни действия, а такива действия са извършвани и от съдебния изпълнител по овластяване от ответника като взискател, по първото образувано изпълнително дело № 577/2009 г., а именно: 29.09.2009 г. – опис на движими вещи,19.10.2009 г. – запор на трудово 3 възнаграждение, 19.10.2009 г. – воля за преговори на длъжника с кредитора, 25.11.2009 г.опис на движими вещи, запор на трудово възнаграждение и опис на МПС, 23.06.2010 г. – запор на трудово възнаграждение, опис на МПС, опис на движими вещи, 30.07.2010 г. – опис и оценка на движими вещи, 25.10.2011 г. – опис на МПС, 03.10.2011 г. – молба на взискателя за запор на банкови сметки, 17.11.2011 г. – запор на банкови сметки, 26.03.2012 г. – искане на взискателя за запор на банкови сметки, 10.02.2014 г. – искане на взискателя за запор на банкови сметки, 08.02.2016 г. – искане на взискателя за запор на банкови сметки, 01.02.2018 г. – искане на взискателя за запор на банкови сметки, 22.08.2018 г. – наложен запор на дружествени дялове на длъжника в дружество. С постановление на ЧСИ от 19.11.2021 г. първото изпълнително дело е прекратено, а второто изп.д. с № 703/2021 г., е образувано на 22.11.2021 г., като по него още с молбата за образуване взискателят е поискал налагане на възбрана върху имот на длъжника, на 30.11.2021 г. е наложена възбрана, на 02.10.2023 г. е заявено искане за налагане на запор върху дружествени дялове на длъжника в търговско дружество, а на 12.10.2023 г. е наложен запор върху банкови сметки. От последната дата до датата на исковата молба, а и до устните състезания, не са изминали повече от 5 години.

Вземанията не са погасени по давност, а исковете са неоснователни.

Исковете в допустимата им част следва да се отхвърлят.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, комуто съдът присъжда разноски от 204,52 евро разноски за адвокат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК, като недопустима, исковата молба на Н. М. М., ЕГН **********, против „**“ ЕООД, ЕИК **, с която по гр.д. № 55752/2025 г., СРС, 161-ви с-в, е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК в частта й, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника, поради последващо погасяване по давност на вземането, сумата от 146,92 лв. разноски, и прекратява производството по делото в посочената част.

ОТХВВЪРЛЯ предявените от Н. М. М., ЕГН **********, против „**“ ЕООД, ЕИК **, искове с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника, поради последващо погасяване по давност на вземанията, сумата от 7519,52 евро главница, ведно със законна лихва за периода от 19.06.2009 г. до изплащане на вземането, и 147,22 лв. разноски по делото, предмет на изпълнителен лист на 23.06.2009 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7351/2009 г., РС-Пловдив, 14 граждански състав.