Решение № 1300 от 28.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1300 гр. Варна , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100500892 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 262762/14.01.2021 г., депозирана от адв. И.Д. – ВАК, в качеството й на особен представител на Ц.

СТ. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Решение № 261694 от 16.12.2020 г., постановено по гр.д. № 15029/2019 г., по описа на Районен съд – Варна, XLVII състав, изменено с Определение № 262389/01.03.2021 г. по реда на чл. 248 от ГПК, в частта, с която е прието за установено, че Ц. СТ. К., ЕГН: **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, сумите, както следва: сумата от 556,29 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № 592737665/02.09.2015 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД (понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД), вземането по който е прехвърлено по силата на Договор за цесия от 01.07.2017 г. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което от своя страна го е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1/01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.03.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 3540/2019 г. по описа на ВРС; сумата от 135,26 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.03.2016 г. до 1

28.02.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 3540/2019 г. по описа на ВРС.

Изложено е становище за недопустимост, респективно неправилност на обжалваното решение като постановено при неизяснена фактическа обстановка, съществено нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел предявените претенции за допустими, предявени с редовна искова молба и от активно процесуално легитимирано лице. Излага, че въпреки издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на ищцовото дружество -„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по подадено от него заявление, дружеството не разполага с активна материалноправна легитимация по заявените претенции, респективно активна процесуалноправна легитимация.

Сочи, че съдът не е отчел, че уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не е съобщено на Ц.К. нито от „Провидент Файненшъл България“ ООД, нито от „Изи Асет Мениджмънт“ АД или „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Изтъква, че уведомлението за цесия, съставляващо приложение към подадената искова молба, не е връчено на ответницата или на неин упълномощен представител, а на назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, чиято власт е ограничена, и не може да бъде прието, че уведомлението е редовно сведено до знанието на ответницата. В тази връзка излага, че тъй като твърдяното прехвърляне на вземане не е надлежно съобщено на ответницата, Договорът за цесия не произвежда действие спрямо нея, доколкото последното има значение за съществуването на спорното право. Същевременно оспорва наличието на облигационна връзка между ответницата и кредитодателя „Провидент Файненшъл България“ ООД.

Навежда, че след като първоинстанционният съд е приел за недоказано извършването на услугата „Кредит у дома“ по договора за кредит, недоказано остава и реалното предоставяне в заем на сумата от 800,00 лева по условията на същата услуга – в брой, по местоживеенето на лицето. Сочи още, че съдът неправилно е приел за доказано прехвърлянето на вземанията от „Провидент Файненшъл България“ ООД към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и от „Изи Асет Мениджмънт“ АД към ищцовото дружество, доколкото от трето лице - „Изи Асет Мениджмънт“ АД, не е представило Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.07.2017 г.

Претендира присъждането на разноски.

В законоустановения срок въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрисконсулт П.Б., депозира писмен отговор, в който излага становище за неоснователеност на въззивната жалба. Счита атакувания съдебен акт за законосъобразен, правилен и обоснован. Изтъква, че първоинстанционният съд правилно е приел, че с оглед надлежното връчване на ответника чрез особения му представител на уведомлението за цесия като част от преписката към исковата молба, длъжникът е уведомен за прехвърлянето на неговото задължение. Сочи, че особеният представител е надлежен адресат на всички твърдения, наведени от ищеца в исковата молба, включително и такива за извършена цесия. Счита възражението за липса на 2 облигационна връзка между ответницата и кредитодателя „Провидент Файненшъл България“ ООД поради липса на реално предаване на сумата по заема за неоснователно. Заявява, че от заключението на вещото лице по проведената пред първа инстанция СЧЕ категорично се установява, че длъжникът е получил сумата.

Настоява за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивната страна Ц. СТ. К. се представлява от особен представител адв. И.Д., която поддържа доводите, изложени във въззивната жалба, и настоява за отмяна на атакуваното решение в обжалваните части.

В съдебно заседание въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не изпраща представител. С молба вх. № 13145/05.07.2021 г. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Предявени са положителни установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, за установяване на вземанията за сумите, посочени в Заповед № 2581/29.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3540/2019 г. по описа на РС – Варна. Видно от Разпореждане № 35341 от 12.08.2109 г. по делото, заповедният съд е приел, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и е дал указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Заявителят е изпълнил горните указания.

Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните такива, които в настоящия случай касаят единствено положителната част от първоинстанционното решение, а именно: установяването на дължимостта на главницата по договора за кредит в размер на 556,29 лв., както и на обезщетението за забава за периода от 02.03.2016 г. до 28.02.2019 г. в размер 3 на 135,26 лв. В останалата част, в която исковете са отхвърлени, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Поради това и предметните предели на въззивното производство са ограничени съобразно горепосоченото.

С оглед оплакванията във въззивната жалба, спорно се явява обстоятелството налице ли е надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, съответно надлежно активно материалноправно легитимиран ли е ищецът да претендира процесните вземания от длъжника.

Оспорва се възможността на особения представител на страната, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, да приема материалноправни изявления, вкл. уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършената цесия, съответно направения от съда извод за съобщаването й на длъжника и нейното действие спрямо него. Оспорва се още възникването на валидна облигационна връзка между „Провидент Файненшъл България“ ООД и длъжника, съответно възникването на изискуемо вземане.

Видно от Заповед № 2581/29.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3540/2019 г. по описа на РС - Варна, XLVII състав, съдът е разпоредил длъжникът Ц. СТ. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „П. Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумата от 630,95 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № 592737665/02.09.2015 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД (понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД), вземането по който е прехвърлено по силата на Договор за цесия от 01.07.2017 г. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което от своя страна го е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1/01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.03.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 91,84 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 18.12.2015 г. до 28.10.2016 г.; сумата от 175,73 лв. – лихва за забава за периода от 19.12.2015 г. до датата на подаване на заявлението – 28.02.2019 г. включително, както и сумата от 50,10 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от заявлението.

Видно от Договор за потребителски кредит от 02.09.2015 г., същият е сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК 202513690, и Ц. СТ. К., ЕГН ********** – клиент, при общ размер на кредита (главница) от 800,00 лева – отразен в буква „А“ на първа страница, като на клиента, по негов избор, е предоставена и допълнителна незадължителна услуга „Кредит у дома“, представляваща домашна доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по кредита. Съгласно чл. 27 от раздел „Разпоредби, приложими само в случай че клиентът избере услугата Кредит у дома“, с подписване на Договора за 4 кредит клиентът потвърждава, че е получил от „Провидент Файненшъл България“ ООД пълния размер на кредита, както е посочено на първа страница на договора, в буква „А“.

За установяване на легитимацията си като кредитор ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е представил по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД – продавач, и "Агенция за събиране на вземания" ООД – купувач, и Допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключено между страните на 01.11.2017 г. Съгласно чл. 1 от Споразумението, страните се споразумяват, че разширяват предмета на Рамковия договор, като продавачът ще прехвърли на купувача и вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени от „Файненшъл България“ ЕООД (с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД) с физически лица, които „Изи Асет Мениджмънт“ АД е придобило по силата на Договор за цесия от 01.07.2017 г., ведно с всички акцесорни претенции и обезпечения. Представен по делото е и

Договор за цесия и заместване в дълг, сключен на 01.07.2017 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД – продавач, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД – купувач, както и Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Видно от последното, „Файненшъл България“ ЕООД потвърждава прехвърлянето на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на вземането си по договор за кредит № 592737665, сключен на 02.09.2015 г. с Ц.