Решение № 153 от 14.03.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. София, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20211001001166 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от В. М. Д. против решение № 260104/06.08.2021г, постановено по т.д.№ 130/2020г. по описа на Окръжен съд-Враца. Със същото е уважен предявеният от „Корпоративна търговска банка“ АД/н/ отрицателен установителен иск с правно основание чл.694,ал.3,т.1 от ТЗ за признаване за установено, че вземането на ответницата В. М. Д. от „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/, включено в списъка на приетите вземания по т.д.

№160/2019г. по описа на ОС-Враца с определение на съда № 2600123/29.10.2020г., постановено на основание чл.692,ал.4 от ТЗ като намалено в размер на сумата от 8967,66лв.,представляващо възнаграждение по трудов договор за управление и като личен асистент за периода 01.10.2005г.-16.09.2011г.,произтичащо от сключено между ответниците В. М. Д. и „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/ споразумение не съществува.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По същество са развити съображения за необоснованост на изводите на съда, че сумата от 89 766,60лв. е предявена като обезщетение . Поддържа, че тази сума е предявена като възнаграждение по трудов договор. в действителност сумата била сбор от възнаграждението по трудов договор в размер на 8967,66лв. и обезщетение в размер на 80 798,94лв., съставляващо част от договореното с длъжника обезщетение.

Синдикът на дружеството- длъжник не е изразил становище по жалбата.

1

„Корпоративна търговска банка“ АД/н/ е подала отговор на жалбата, с който оспорва същата. Моли обжалваната решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269 от ГПК излага следните съображения:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът се е произнесъл в рамките на правораздавателната си власт и по иска, с който е сезиран.

От вписванията в търговския регистър и наличните по делото документи е видно, че искът по чл.694 от ТЗ е предявен в законоустановения срок и при наличие на предпоставките на тази разпоредба- открито производство по несъстоятелност по отношение на ищеца, предявено вземане в срока по чл.685 от ТЗ, включване на същото в списъка на приетите вземания, направено възражение от длъжника и произнасяне от съда по несъстоятелността, с което това възражение е отхвърлено и е одобрено включването на вземането в посочения списък.

По отношение на правилността на решението съдът намира следното :

Пред градския съд е предявен иск с правно основание чл.694,ал.3 от ТЗ с искане да бъде признато за установено, че В. М. Д. няма вземане към „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/, в размер на 8967,66лв., представляващо възнаграждение по трудов договор за управление и като личен асистент за периода 01.10.2005г.-16.09.2011г.,произтичащо от сключено между ответниците В. М. Д. и „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/ споразумение и което вземане е включено в списъка на приетите вземания съгласно определение № 2600123/29.10.2020г., постановено на основание чл.692,ал.4 от ТЗ,постановено по по т.д.

№160/2019г. по описа на ОС-Враца.

Ищецът счита, че направените с посоченото определение, постановено в производство по чл.692 от ТЗ изводи противоречат на наличните в производството по несъстоятелност доказателства. Поддържа, че с молбата за предявяване на вземания В.М. Д. е предявила вземане в общ размер от 89 766,60лв., което представлява обезщетение съгласно споразумение от 18.10.2021г.,сключено с длъжника. С молба не били предявени вземания за неизплатено трудово възнаграждение. И като приел,че в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/ следва да се включи такова в размер на 8967,66лв., представляващо възнаграждение по трудов договор окръжният съд се произнесъл свръхпетитум,

Развити са подробни съображения в подкрепа на тезата на ищеца, че посоченото споразумение не е произвело правно действие и предявеното вземане за обезщетение не съществува. На следващо място е изразено становище, че вземане за трудови възнаграждения въобще не е предявявано с оглед изложеното в молбата , отправена в производството по несъстоятелност. Предвид включването му в списъка на приетите вземания именно като такова от трудово правоотношение, то ищецът оспорва неговото съществуване.

Като доказателства по делото са представени молбата за предявяване на вземането с 2 вх.№

, решени е и определение

. На ответинцата са даден изрични указания,че

На ответницата са дадени указания,ч е следва да представи в процеса приложените към молбата за предявяване на вземанията трудов договор, ведомости за заплати и …….

Въпреки тези указания не са ангажирани каквито и да било доказателства за наличие на вземане на В. М. Д. към „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/, От правна страна :

Производството по чл.694 от ТЗ е общо исково състезателно и производство, доколкото макар искът да е специален не са предвидени правила които да изключват приложените на общите норми на ГПК. Напротив- съгласно чл. 377 от ГПК доколкото в производството по търговски спорове няма особени правила се прилагат общите правила за производството пред първата инстанция. Следователно в тежест на ответницата е било да ангажира доказателства за съществуването на вземането й. След като такива не са представено, то не може да се приеме, че това вземане съществува, поради което и отрицателнитя установителен иск, с който се иска да се признае, че такова вземане няма се явява основателен.

Като е достигнал до същия краен извод окръжният съд е постановил правилно и законосъбарзно решение ,поради окето същото ще следва да бъде потвърдено.

Дори и поради това не може да се приеме, че такова вземане след получена покана за доброволно изпълнение на прендираните от „Герб.Хайнеман България“ ООД суми БАЕЗ ЕАД е уведомено, че „Брин“ ЕООД/н/ не е получавало стоките, описани в издадените от „Герб.Хайнеман България“ ООД фактури,а съгласно клаузите на договора за продажба собствеността върху стоките преминава в момента на тяхното предаване в склад на продавача в гр.Варна, както и че това се осъществява с подписването на приемо - предавателен протокол или фактура от упълномощени представители на страните. Заявява, че има данни, че стоките са били получени от „Варна Мениджмънт и Консултинг“ АД, за което застрахователят е бил уведомен, но въпреки това същият е изплатил застрахователното обезщетение. Счита,че не е осъществена хипотезата на чл.410,ал.1 от КЗ, тъй като БАЕЗ ЕАД не е представило доказателства за плащане на застрахователно обезщетение в полза на „Герб.Хайнеман България“ ООД.

Ответната по иска страна „Българска агенция за експортно застраховане“ /БАЕЗ/ ЕАД е оспорила същия с твърдението, че вземането произтича от правото му по чл.410,ал.1 от КЗ да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение. Поддържа,че са налице доказателства както за заплащане на застрахователното обезщетение, така и за дължимост на сумите по фактурите, за които е налице забава за плащане.

Синдикът на дружеството е изразил становище за неоснователност на иска.

Апелативният съд излага следните съображения:

Не се спори, че между „БАЕЗ“ ЕАД, като застраховател и „Герб.Хайнеман България“ 3

ООД, в качеството на застрахован, е сключен застрахователен договор под формата на рамкова полица № Б1В*** от 10.08.2016 г. за застраховане на плащанията по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Република България, в която фигурира дружеството „„Брин“ ЕООД с предишно наименование „Ер Виа“ ООД. Застрахователният договор покрива рисковете „неплатежоспособност" и „забавяне на плащането" от длъжника за извършени доставки на стоки за период по-дълъг от периода на изчакване, съгласно приложимите Общи условия. По силата на сключения застрахователен договор е определен „период на изчакване” 6 месеца от датата на падеж на всяка фактура, посочена в декларацията за реализирани доставки, съгласно чл. 16 от приложимите ОУ и максимален размер на застрахователно обезщетение 90 % от претендираната сума в рамките на определения за съответния длъжник кредитен лимит. Кредитният лимит за длъжника „Брин“ ЕООД е определен на 60 000 лева.

По делото са представени данъчни фактури с №№ 4943/08.09.2016г., 4957/15.09.2016г., 4958/15.09.2016г., 4975/21.09.2016г. и 4976/23.09.2016г. Същите са издадени от „Герб.Хайнеман България“ ООД, а като получател е посочено дружеството „Ер Виа“ ООД. Представени са също подадени по електронен път заявки за стоките, осчетоводени с описаните фактури. Към всяка от фактурите / с изключение на фактура №4958/15.09.2016г./ е приложен и приемо- предавателен протокол,в който са описани артикулите. Тези протоколи са подписани от лица, чиито имена не са посочени на дати, които предхождат с един ден тези,н а които са издадени фактурите.

Приложен е и договор за услуга с дата 26.03.2009г., сключен между „Ер Виа“ ООД и „Варна Мениджмънт и Консултинг“ АД, с който първото дружество е възложило на изпълнителя да организира приемането, съхраняването и експедирането на доставени стоки между летищата Варна и Бургас, да осигурява реализацията на стоките и наземното обслужване на дейността, да урежда всички митнически и данъчни формалности. На изпълнителя е предоставено и правото да подписва от името на възложителя приемопредавателни протоколи, да предявява рекламации, както и да предприема други подходящи действия за защита на интересите на възложителя. Срокът на договора е уговорен до 31.12.2009 г., като действието му се продължава автоматично ако нито една от страните не поиска с писмено тримесечно предизвестие неговото прекратяване.

От наличното в кориците на делото писмо от „Варна Мениджмънт и Консултинг“ АД /л.92/, текстът на което е възпроизведен и в електронно писмо от 09.03.2017г.,адресирано до „Герб.Хайнеман България“ ООД се установява, че складовите разписки (приемопредавателните протоколи) са подписвани от служители на „Варна Мениджмънт и Консултинг“ АД. Твърдение за този факт се съдържа и в исковата молба.

По делото е допусната и изслушана съдебно- икономическа експертиза и допълнителна такава, изготвени от вещото лице С. Й.. Експертът е направил проверка в НАП и е установил, че процесните фактури са били включени в дневниците за покупките на „Брин“ ЕООД/н/) към онзи момент „Ер Виа“ ООД) за месец септември 2016г. В 4 счетоводството на дружеството не е открита информация за заприходени стоки по тези фактури, а през месец юни 2019г. същите са сторнирани. Няма данни за извършени плащания от купувача на стоките.

От проверката в счетоводството на „Герб.Хайнеман България“ ООД е установено, че фактурите са осчетоводени, а единствените постъпили плащания са тези от застрахователя.

Въз основа на така описаните доказателства градският съд е приел, че искът е основателен за сумата от 1 532лв., осчетоводена с фактура 4957/15.09.2016г. По отношение на стоките, описани в посочената фактура не са налице доказателства за приемането им. С оглед на този извод е прието,че посочената сума е недължима. Решението в частта му,с която се признава за установено че „Брин“ ЕООД/н/ не дължи процесната сума не е обжалвано и не е предмет на разглеждане от настоящата инстанция. По отношение на стоките, осчетоводени с останалите фактури е направен извод, че ищецът е приел стоките, осчетоводени с тях и че дължи заплащане на цената на същите. Предвид на този извод искът по чл.694,ал.1,т.2 от ТЗ е уважен за сумата 9152,52 лв., от които 8018,79 лв. главница, представляваща застрахователно обезщетение, равняващо се на 90% от непогасено задължение по фактури №№4943/ 08.09.2016г., 4958/ 15.09.2016г., 4976/ 23.09.2016г. и 4975/21.09.2016г., както и 1133,73лв. мораторна лихва върху главното вземане, предявена за периода 28.07.2017г.-18.12.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на откриване на производството по несъстоятелност до окончателното плащане.