Решение № 696 от 24.10.2025, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. Силистра, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420100566 по описа за 2025 година

Ищецът Т. С. А., действащ чрез своята майка и законен представител С. А. В., твърди, че е собственик на основание договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 174, т. 8 по описа на СВ – С. за 2023 г., на поземлен имот с идентификатор ............... по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 582 кв.м., находящ се в м. „О. Б.“ (територия по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ) с начин на трайно ползване лозе, заедно с построените в него друг вид сграда за обитаване с идентификатор ............ на един етаж с площ от 18 кв.м. Ответниците на свой ред били собственици на съседния поземлен имот с идентификатор ........... по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, заедно с построените в него едноетажна еднофамилна сграда с идентификатор .......... с площ от 48 кв.м., едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор .......... с площ от 8 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ........... с площ от 30 кв.м. След закупуването на имота семейството на ищеца установило, че част от него с площ от 43 кв.м. се владее неправомерно от ответниците по делото, като последните не се съгласили да уредят доброволно отношенията си във връзка с това спорно пространство. Отделно от това находящата се в имота на ответниците сграда с идентификатор ................. била изградена без спазване на задължителното отстояние от 3 м. от границата на имота на ищеца, което затруднявало неговото ползване поради засенчване на значителна част от дворното място.

Поради изложените причини ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на площ от 43 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ............... , очертана в представена по делото геодезическа снимка, както и да ги осъди да му предадат владението върху нея, а също така да премахнат построената в имота им сграда с 1 идентификатор ................... .

Ответниците С. С. П. и Г. И. П. изразяват становище, че предявените искове са неоснователни, поради което молят съда да ги остави без уважение. Твърдят, че чрез договор за продажба от 28.03.1967 г., обективиран в НА № 144, т. 1 по описа на РС – С. за 1967 г., първата ответница по време на брака си с втория ответник придобила правото на собственост върху празно място с площ от 1300 кв.м. в землището на гр. С., м. „С. Й.“.

Впоследствие чрез НА № 180, т. 15 по описа на СВ – С. ответниците прехвърлили 1000/1300 ид.ч. от поземления имот на друго лице, като понастоящем оставащата част от имота била обозначена в кадастралната карта и регистри на гр. С. като ПИ с идентификатор .............. , в който били построени посочените в исковата молба сгради, за собствеността върху които ответниците се снабдили с констативен НА № 119, т. 9 по описа на СВ – С. . От цитираните документи в титула за собственост на ищеца ставало ясно, че първоначално чрез договор за дарение, обективиран в НА № 31, т. 5 по описа на РС – С., В. А. Н. придобил 500/1000 ид.ч. от лозе в м. „С. й.“, като при последващите прехвърляния този имот бил обособен като ПИ с идентификатор ........... с площ от 582 кв.м. Ответниците считат, че спорната площ, предмет на делото, е отразена погрешно в кадастралната карта като част от имота на ищеца, за което съдят от обстоятелството, че без нея той има сходна форма и размери със съседния ПИ с идентификатор ........... , с които първоначално са съставлявали общ имот с площ от 1000 кв.м. Твърдят също така, че материализираната на място граница между техния имот и този на ищеца не се е променяла от 1967 г. до момента, т.е. от закупуването на техния имот, откогато между двата имота съществувала мрежа. Поради тези причини считат, че дори да няма грешка в кадастралната карта, те са придобили спорната площ по давност в резултат на упражняваното от тях владение от 1967 г. до момента.

Твърдят, че сграда с идентификатор ............. била построена около 1988 г. преди въвеждането на изисквания за отстояния по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и същата отговаряла на законовите разпоредби към момента на изграждането си, поради което представлявала търпим строеж съгласно представено по делото удостоверение в този смисъл. Считат, че на този етап не е доказано сградата да засенчва имота на ищеца, но са на мнение, че дори да има засенчване, то е на минимална площ и за кратка част от деня, поради което същото не създава пречки за ползването на имота, по – големи от обикновените. При отхвърляне на исковете претендират направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС.

От представен по делото нотариален акт за имот, придобит съгласно Закона за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти - НА № 144, т. 1 по описа на РС – С. за 1967 г., обективиращ договор за покупко – продажба, е видно, че първата ответница по време на брака си с втория ответник придобила правото на собственост върху празно място с площ от 1300 кв.м. в землището на гр. С., м. „С. Й.“. Чрез НА № 180, т. 15 по описа на СВ – С. за 2008 г. ответниците прехвърлили 1000/1300 ид.ч. от поземления имот на трето лице, а оставащата част от имота била обозначена в кадастралната карта и регистри на гр. С. като 2

ПИ с идентификатор ............ , което се установява от представен по делото КНА № 119, т. 9 по описа на СВ – С. за 2017 г., чрез който те били признати за собственици на построените в този имот три сгради, включително и сграда с идентификатор .............. , чието премахване се претендира в настоящото производство. На свой ред ищецът придобил правото на собственост върху съседния ПИ с идентификатор ................. чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 174, т. 8 по описа на СВ – С. за 2023 г., от продавача А. В.

А.. Последният станал собственик на 2/3 ид.ч. имота чрез договор за дарение, обективиран в НА № 122, т. 13 по описа на СВ – С. за 2018 г., а останалата 1/3 ид.ч. по всяка вероятност наследил от баща си В. А. Н., тъй като по делото е представен НА № 31, т. 5 по описа на РС – С., чрез който това лице получило по дарение от собствения си баща 500/1000 ид.ч. от лозе в м. „С. й.“.

От заключението на вещото лице по назначената СТЕ става ясно, че в исторически план въпросните имоти са били отразени в два плана – кадастрален план, изработен през 1988 г. чрез дешифриране на фотоснимки от летене и план за новообразуваните имоти за кадастрален район 507, м. „О. Б.“, одобрен със заповед № РД-12-388 от 05.08.2008 г. на Областния управител на обл. С.. Според първия план имотът на ответниците бил обозначен с кадастрален номер ........... , като се наблюдавала пълна идентичност между този имот и настоящия ПИ с идентификатор ........... , а имотът на ищеца представлявал част от имот с кад. № ........... , който според разписния лист се състоял от две части - имот с кад. № ............... и имот с кад. № .......... -......... , т.е. към онзи момент ПИ с идентификатор ........... представлявал половината от имот с кад. № .......... (в титула за собственост на В. А. Н. същият е описан като 500/1000 ид.ч. от лозе в м. „С. й.“, т.е. става ясно че той е образуван от разделянето на по – голям имот). В крайна сметка и от двата плана се установява, че границата между имотите съответства на очертаната граница помежду им в действащата кадастрална карта, но от заключението на вещото лице става ясно, че фактическата ограда между тях навлиза в имота на ищеца и отнема от него площ от 42 кв.м. под формата на триъгълник, като я присъединява към имота на ответниците. Установява се също така, че сграда с идентификатор ........... е изградена на фактическата граница на двата имота, но е очертана неправилно в кадастралната карта – отново на границата на имотите, но не на фактическа такава, материализирана в ограда, а на границата, отразена в самата карта.

Въпреки че на картата сградата е очертана изцяло в имота на ответниците, част от нея попада в спорното пространство, заключено между границата на имотите по кадастрална карта и оградата, представляваща фактическа граница между тях. Същевременно от показанията на разпитаните по делото свидетели Е. М. и Генчо Костов, собственици на съседни имоти, стана ясно, че оградата между имотите на страните, представляваща бетонова основа и мрежа, е съществувала в този си вид от момента, в който датира познанството им с ответниците, възникнало на основание тяхното съседство – според първата свидетелка – от 1984 г., а според втория свидетел – от 2006 г., когато всеки от тях се нанесъл в имота си.

§4к ПЗР на ЗСПЗЗ гласи, че за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти. По всичко 3 личи, че макар имотите на страните да не са такива по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, те попадат в територия с такива имоти (като такава на скицата е посочена местност „Орта Борун“), поради което са включени в плана за новообразуваните имоти за кадастрален район 507, м.

„О. Б.“, одобрен със заповед № РД-12-388 от 05.08.2008 г. на Областния управител на обл. С. и впоследствие са нанесени в кадастралната карта по реда на §4к, ал. 11 ПЗР към ЗСПЗЗ.

Чл. 24, ал. 2 ЗКИР гласи, че поземлен имот е част от земната повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. Тези граници се определят от действителното състояние на имота към момента на съставяне на кадастралната карта, а не от самата нея, която има декларативно действие и не определя вещноправния статут на имотите. Казаното следва от разпоредбата на чл. 2, ал.

5 ЗКИР, която гласи, че данните по ал. 1 (за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти) и по ал. 2, т. 3 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното (в този смисъл т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК). В конкретния случай имотите на страните е следвало да бъдат отразени в кадастралната карта, а и в плана за новообразуваните имоти в тяхното реално състояние, т.е. съобразно техните фактически граници, които именно се явяват границите на собствеността, при положение че в тях е било предадено от самото начало владението на имота на ответниците и тях същият е бил индивидуализиран между страните по първоначалния договор за покупко – продажба като обект на правото на собственост (в плана за новообразуваните имоти конкретните два имота не е следвало да се регулират по правилата на §4з ПЗР към ЗСПЗЗ, тъй като те не са такива по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ). Самия ищец е придобил вещните си права върху ПИ с идентификатор .......... едва през 2023 г., поради което неговият законен представител няма наблюдение върху състоянието му назад във времето и извежда собственическите си права върху несъответствието между фактическата граница между имотите и тази, отразена в кадастралната карта. Същевременно § 16 от ДР към ЗКИР определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Действителното им състояние в конкретния случай се определя от границата на място, тъй като двата имота не са били обект на регулиране с предходен дворищно-регулационен план, така че да се коментира промяна във вещноправния им статут назад във времето. Съдът няма основание да се усъмни в показанията на свидетелите за неизменението на границата между имотите от 1984 г. до момента, като следва да се отбележи, че тези свидетелства се явяват и логически обосновани, доколкото настоящото разположение на сградата на ответниците изключва наличието на предходна друга граница под формата на ограда между имотите, тъй като в противен случай сградата би попаднала не до, а върху тази ограда. Поради изложените причини съдът счита, че границата между имотите на страните в кадастралната карта е неточно отразена и не отразява реалните им собственически права – спорната триъгълна площ е част от имота на ответниците съобразно границата на място, поради което собственическите претенции на насрещната страна се явяват неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение.